Решение № 2192 от 02.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2192 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И.ина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от И.ина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20221100503065 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба подадена от Р.Р. Л. Б. срещу решение № 20002588/11.01.2022 г. по гр. д. № 121605/2021г. по описа на Софийски районен съд , ГО, 177 състав. В жалбата се посочва, че обжалва решението като неправилно и незаконосъобразно. Навежда доводи, че родителите на страните по делото са облагодетелствали ищеца въззиваем приживе, поради което не следва да се уважава възражението му, респ. да се намалява завещателното разпореждане до размера на запазената му част. Моли за отмяна на постановеното решение и допускане на делбата при посочените в отговора на исковата молба квоти.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна В. Л. Б., чрез адв. Л., в който излага съображения за правилност и обоснованост на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

1

Предявен е иск за делба на недвижим имот с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС.

Ищецът В. Л. Б. твърди, че с ответницата били деца и единствени наследници на Л.И. Б., починал на 15.06.2002 г. и М.Б. Б., починала на 25.09.2020 г. Като техни наследници страните били съсобственици на апартамент, находящ се в гр. София, Район „Триадица- Средец“, ул.****, по кадастрална схема: № 15-1002388-27.10.2020 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър- гр. София, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД-18-33/15.06.2010 г., на Изпълнителния директор на АГКК, намиращ се на ет. 6, в сграда и идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ:

100,80 кв. м., прилежащи части: мазе- 2,73 кв. м., таван- 9,40 кв. м., 2,79% ид. ч. от общите части на сградата, стар идентификатор- няма, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***, ***, под обекта: ***, над обекта: няма. Ищецът твърди, че не може да се постигне доброволна делба и затова моли съда да допусне до делба имота. Не посочва квоти.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Не оспорва смъртта на родителите на страните нито качеството на наследник на ищеца.

Твърди, че след смъртта на Л. Б. майка им М. Б. придобила 4/6 ид. ч. от процесния имот, а страните - по 1/6 ид. ч. Със саморъчно завещание от 28.10.2018 г., обявено на 12.10.2020 г. М. Б. била завещала своите 4/6 ид. ч. на ответника. Р. Б. моли съда да допусне имота до делба при квоти 5/6 за нея и 1/6 за ищеца.

Преди първото съдебно заседание по делото ищецът прави възражение с правно основание чл. 30 от Закона за наследството за възстановяване на запазената му част от наследството на майка му, завещано изключително в полза на ответника. Моли процесният имот да бъде разделен между страните при квоти 7/18 идеални части за него и 11/18 идеални части за ответника.

С доклада по делото са обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: че Л.И. Б. е 2 починал на 15.06.2002 г., че М.Б. Б. е починала на 25.09.2020 г., че страните са техни деца и единствени наследници, че със саморъчно завещание от 22.10.2018 г., съставено в гр. София и обявено на 12.10.2020 г. в присъствието на Нотариус М.Д.-С., М. Б. е завещала своите 2/3 идеални части от процесния апартамент на ответника. Безспорно е между страните също така, че Л. и М.

Б.и са придобили и са били собственици на процесния апартамент.

По делото е представен Нотариален акт № 3, том I, per. № 5, дело № 3 от 14.09.1998 г. на Нотариус В.Ч., от който се установява, че Л.Ц.Х. и Л. Л. Б. са продали на Л. Г. А.ов свой апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. **** Представен е и Нотариален акт № 15, том 86, дело № 1670 от 22.08.1975 г. от който се установява, че Л.И. Б. е дарил на сина си В. Л. Б. поземлен имот, находящ се в гр. София. Представен е и Нотариален акт № 101, том IV, дело № 1218 от 23.12.1993 г. от който се установява, че Л.И. Б. и М.Б. Б. са продали на Л.С.Ф. недвижим поземлен имот, находящ се в гр. Велинград.

По делото е постъпило писмо от Кинтекс ЕАД, с което същите заявяват, че не разполагат с информация за това дали апартамент, находящ се в построена от това лице сграда е бил закупен в полза на ищеца.

По делото е представено Решение от 28.05.2003 г., постановено по гражданско дело № 1106 от 2000 г. по описа на Софийски градски съд, с което Л. Б. и дъщеря й Л.Л. Б. са били осъдени от Л.И. Б. и М.Б. Б. да им предадат владението върху процесния апартамент. С Решение от 07.04.2006 г., постановено по въззивно гражданско дело № 1896 от 2003 г. по описа на Софийски апелативен съд, решението на градския съд е оставено в сила, а с Решение № 688 от 23.07.2007 г., постановено по касационно гражданско дело № 650 по описа за 2006 г. на Върховния касационен съд, решението на апелативния съд е оставено в сила. С Решение № 260 от 30.10.2008 г., постановено по касационно гражданско дело № 143 от 2008 г. по описа на Върховния касационен съд е оставена без уважение молбата на Л. Л. Х.

Решение № 688 от 23.07.2007 г., постановено по касационно гражданско дело № 650 по описа за 2006 г. на Върховния касационен съд да бъде отменено.

По делото е представена нотариална покана - л. 100 - от която се установява, че М. Б. е отправила към Л. Х. искане да отстрани майка си - Р. Б. от процесния имот, като е твърдяла, наред с другото и наличие на упражняван върху нея психически тормоз. Поканата е връчена на Л.Л. Б. на 24.10.2003 г.

3

Почти идентична нотариална покана е била връчена на Л.Л. Х. от М. Б. на 10.09.2002 г. По делото е представена и жалба от М. Б. срещу Л. Х., подадена до Софийска районна прокуратура - вх. № 28924 от 2009 г., л. 104 от делото, в която М. Б. отново се е оплакала от проявен спрямо нея тормоз от страна на Л.

Х.. Представен е и сигнал - л. 106 от делото - със сходно съдържание.

Събрани са гласни доказтелствени средства чрез разпита на свидетеля С.Б.Ч.. Заявява, че е приятел на ищеца, познават се от деца. От тогава до сега били съседи. В момента ищецът живеел в кв. Дървеница, в блок, изграден от Кинтекс ЕАД, като бил казал на свидетеля, че го е закупил със собствени средства. Баща му успял да закупи л. а. Тойота преди 1989 г. След това, но отново преди демократичните промени в страната, закупил апартамент за дъщеря си в кв. Младост със средствата от продадената Тойота. След промените Л. Б. продал етаж от къща във гр. Велинград за 550000 лева. От тези пари - приблизително 250000 лева били за закупуване на апартамент за сестрата на ищеца в кв. Левски Г, останалата сума била предоставена на нейния син, за да ги инвестира в бизнес. Ищецът получил някакво празно място. Доколкото му е известно, родителите на страните са се грижили за четирите деца на ответницата през целия им живот. Преди около 10 години майката на страните и тази на ищеца се събирали в градинката пред Спортната палата. През 2020 г. ищецът споделил на свидетеля, че му е много тежко за това, че не може да вижда майка си. Имал някаква ограничителна заповед, която по-натам отпаднала със съдебно решение. Един ден свидетелят, ищецът и друг негов приятел отишли, за да бъдат свидетели на това какво ще се случи при опита му да посети майка си и да я види. Свидетелят и третото лице се скрили, за да не бъдат видени, ищецът позвънял няколко пъти, но нямало никакъв отговор. Ответницата живеела в този апартамент с нейния партньор.

Този човек искал да изплати на ищеца някаква сума за неговата част от имота, но ответницата не допускала това да се случи. Във връзка с продадени ниви в района на гр. Велинград, родителите на страните, предоставили на ответницата пълномощно да бъдат продадени нивите при условие че средствата бъдат разделени между страните. В последствие това не се случило и ответницата прибрала цялата сума за себе си. Свидетелят лично бил контактувал с родителите на страните. От бащата на страните чул, че бил продал лекия автомобил Тойота и че бил купил апартамент в ж.к. Младост.

Свидетелят не бил присъствал на продажбата на л.а. Тойота. Всичко, казано го 4 знае от ищеца. Има преки впечатления за това, че отношенията между майка му и баща му винаги са били перфектни. Ограничителната заповед била издадена срещу В., за да не може да се вижда с майка си.

Като свидетел по делото е разпитана и Л.Л. Х. - дъщеря на ответни цата.

Заявява, че познава ищеца. Родена е в Прага, Чехия, но от тригодишна възраст живее в София. Първоначално отношенията между нейните родители и нейните баба и дядо по майчина линия били много добри. Били изключително близки. Свидетелят била музикант, като студент живеела при баба си и дядо си и стояла изключително вкъщи. Това продължило няколко години. На 04.03.1993 г., малко след като свидетелят навършила 18 години на 01.03.1993 г., баба й и дядо й дарили нея и сестра й с процесния апартамент. Ищецът започнал да изнудва родителите си да отменят дарението, като заведат дело за това. Ищецът страдал от алкохолизъм и бил лекуван за това многократно.

Непрекъснато имал нужда от пари. Проблемите му с алкохола били известни родителите му. Те непрекъснато се чудели как да му предоставят пари и как да му помогнат. Споделяли на свидетеля намерението си да му купят жилище, което било трудно решение за тях. В крайна сметка му купили апартамент, който се намирал в ж.к. Дървеница, в сградата на КИНТЕКС. За да купят този апартамент, Л. и М. Б.и продали етаж от къща на Л. Б. в гр. Велинград.

Продажбата във гр. Велинград се случила в началото на 90-те години. М. Б. изрично каза на свидетеля, че това било свързано с необходимостта на ищеца да се купи жилище. През последните 2 години от живота си М. Б. изобщо не можела да се грижи сама за себе си, за нея се грижела ответницата, обслужвала я напълно. През 2002г. ищецът завел срещу свидетеля иск за изкарването й от апартамента на ул. „Гурко“ в гр. София. Било бързо производство. Апартаментът на ищеца в сградата на КИНТЕКС бил купен след 1993 г.

С решение №121605/2021г. по описа на Софийски районен съд , ГО, 177 състав, е допуснато извършването на съдебна делба между В. Л. Б. и Р. Л. Б. на описания в исковата молба имот при квоти: 7/18 идеални части за ищеца и 11/18 ид. ч. за ответницата.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба, предмет на разглеждане пред настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася 5 служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното: