Разпореждане № 1189 от 15.12.2025, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1189 гр. Благоевград, 15.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас И. като разгледа докладваното от Атанас И. Гражданско дело № 20251200100818 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от Г. Ж. Х., ЕГН **********, чрез адв. П. Ш., против Прокуратура на Република България, представлявана от главния прокурор.

С разпореждане № 1161/ 05.12.2025 г., пост. по гр. д. № 818/ 202 5 г. по описа на ОС – Благоевград, съдът е оставил без движение въззивна жалба вх.

№ 18468/ 02.12.2025 г. от Окръжна прокуратура – Благоевград, чрез прокурор Ш., като представител на Прокуратура на РБ, против решение № 548/ 03.11.2025 г., пост.по гр. д. № 818/ 2025 г. по описа на ОС – Благоевград , като е дал указания на въззивника Прокуратура на Република България, представлявана от главния прокурор, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да изпълни указанията на съда, обективирани в обстоятелствената част - да представи пълномощно, по силата на което Окръжна прокуратура – Благоевград, чрез прокурор Ш., може да представлява, Прокуратура на РБ, представлявана от главния прокурор, по настоящето дело, включително с права да подава въззивна жалба, като е указал, че при неизпълнение на горното в указания срок следва връщане на касационната жалба като нередовна.

Разпореждането на съда е връчено на 05.12.2025 г. на Прокуратура на РБ, представлявана от главния прокурор.

В установения срок, процесуални действия са извършени от Окръжна 1 прокуратура – Благоевград, чрез прокурор Ш., като е изпратено становище, в което се сочи че „Съгласно чл. 136 ЗСВ прокуратурата е единна. От този принцип следва, че всеки прокурор по каквото и да било дело представлява единната прокуратура като държавна институция, съобразно своята компетентност….Освен това, съгласно т. 5 от ТР № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС изрично е прието, че „Структурните звена на прокуратурата /респективно прокурорите при тях/ могат да представляват Прокуратурата на Република България по право и не е нужно изрично упълномощаване по реда на чл. 32-33 ГПК“.

Съдът намира, че не са изпълнени указанията на съда, дадени с разпореждане № 1161/ 05.12.2025 г., пост. по гр. д. № 818/ 202 5 г. по описа на ОС – Благоевград.

На първо място, Прокуратура на РБ, представлявана от главния прокурор, с последна редакция на чл. 136, ал. 1 ЗСВ (ДВ., бр. 6/ 21.01.2025 г.), не е единна, а от по-рано вече не е и централизирана – редакция ДВ, бр.

62/ 09.08.2016 г.. Съгласно разпоредбата на чл. 136, ал. 1 ЗСВ (посл. редакция ДВ., бр. 6/ 21.01.2025 г., в сила от 21.01.2025 г.), Прокуратурата на Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури. В състава на окръжните прокуратури има следствени отдели.

Следователно, по действащата нормативна уредба – чл. 136, ал. 1 ЗСВ, прокуратурата не е единна, поради което не може да се изведе от понятието „единна“ принцип, че всеки прокурор по каквото и да било дело може да представлява прокуратурата като държавна институция, съобразно своята компетентност – липсва единност на прокуратурата.

Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1 ЗСВ, Прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 1, т. 1 ЗСВ, Главният прокурор ръководи и представлява прокуратурата.

Цитираните разпоредби на закона водят до единствения законосъобразен извод, че Прокуратурата на РБ, като юридическо лице се представлява единствено от Главният прокурор – това е законният представител на това юридическо лице, което може да я представлява по 2 граждански дела, когато ПРБ е страна в процеса, или да упълномощава Главният прокурор лица, предвидени в чл. 31-32 ГПК.

Относно довода в представеното становище от ОП - Благоевград, че структурните звена на прокуратурата и прокурорите при тях, могат да представляват Прокуратурата на Република България по право, съдът намира за неоснователен. Това становище не може да бъде споделено, тъй като предмет на тълкуване в тълкувателно решение следва да е тълкуваната разпоредба. В случая липсва посочване на тълкуваната разпоредба, обуславяща неясна норма, относима към представителната власт на прокурорите по граждански дела, което да обуслови реализиране от ОСГК на ВКС правомощието да разкрие точното съдържание на тълкуваната разпоредба, поради което т. 5 от ТР № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС относно „структурните звена на прокуратурата на РБ могат да я представляват по право“, е лишена от предмет. На следващо място, приемайки в диспозитива в т. 5 от ТР № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС относно „структурните звена на прокуратурата на РБ могат да я представляват по право“, ВКС действа като позитивен законодател, дописвайки ГПК, че „Структурните звена на Прокуратурата на Република България не са надлежна страна по предявените искове по чл. 2, т. 1 - т. 6 ЗОДВПГ, но могат да я представляват по право и да участват в образуваните граждански дела срещу нея“. Възможността за произнасяне на ВКС по искания за абстрактно нормативно тълкуване на законови разпоредби – да изяснява точния смисъл им смисъл при противоречива или неправилна практика по тълкуването или прилагането на закона – аргумент от чл. 124, ал. 1 ЗСВ, го доближава до ролята на позитивен законодател, но той няма конституционното и законово основание да законодателства.

На следващо място, като допълнителен аргумент, съгласно чл. 50, ал. 1 от Закона за нормативните актове, тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува. Този текст се отнася за нормативното тълкуване, но на още по-голямо основание установеният принцип следва да се отнася за тълкуването, извършвано от Върховния касационен съд по реда на чл. 124 от Закона за съдебната власт, което се извършва при противоречива или неправилна практика по приложението на нормативна разпоредба. Това тълкуване на върховния правораздавателен орган по граждански дела, което не е нормативно, не може да определя друг момент на влизане в сила на 3 тълкуването, каквато възможност е предвидена по изключение при нормативното тълкуване, съгласно чл. 50, ал. 2 от ЗНА, ако бъде приета такава изрична норма. Така тълкувателните решения на ВКС са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове в тяхната дейност по отношение на всички правни казуси, до които се отнасят съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ независимо от това кога са се осъществили юридическите факти, релевантни за казуса - в този смисъл решение № 681/24.09.2009 г. по гр. д № 3189/2008 г. по описа на ВКС, I г. о.

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗНА, тълкуването се обнародва или разгласява по реда, по който е обнародван или разгласен тълкуваният акт. За действието на тълкуването се прилага чл. 50 - тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува. Следователно, тълкувателното решение има действие докато действа тълкуваната разпоредба. В случая, ТР № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС е прието по тълкуване на разпоредби от ГПК от 1952 г., който е отменен с ГПК от 2007 г.. В този смисъл, при сега действащия ГПК, постановките на ТР № 3/ 2004 г. са загубили значение.

На следващо място, ТР № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС е прието по тълкуване на разпоредби от ГПК от 1952 г., който е отменен с ГПК от 2007 г., както и при устройство на прокуратурата като единна и централизирана, но с последните изменения на КРБ и ЗСВ, Прокуратура на РБ не е нито единна, нито централизирана. Новата концепция за статута на Прокуратура на РБ, възприета от законодателя, изключва действието на постановките на ТР № 3/ 2004 г..

Относно довода в представеното становище от ОП - Благоевград, че ако не е администрира въззивната жалба, ще се препятства нормалното развитие на съдопроизводството, тъй като реално се прегражда реализиране на правата на Окръжна прокуратура – Благоевград, като контролираща страна, съгласно разпоредбите на закона, в процеса, съдът намира за неоснователен.

Съдебната практика приема, че държавата може да участва в съдебни производства чрез процесуален субституент и по граждански спорове за обезщетение за вреди на общо основание (чл. 49 ЗЗД, който урежда най-общо отговорността на възложителя за вредите от поведението на изпълнителя при 4 или по повод изпълнението на възложената работа). Това практическо разрешение е възприето от законодателя в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ по отношение на съдебните спорове за обезщетение за вреди от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Всъщност, когато държавата участва в съдебно производство чрез процесуален субституент, тя не става страна по делото (каквато тя е, когато законният й представител действа от нейно име), но е обвързана от постановеното решение, като да е била страна. Конституирането на процесуалния субституент като главна страна по делото, която извършва процесуалните действия от свое име, изключва възможността носителят на задължението (в случая държавата) да вземе участие в процеса като главна страна – в това е смисълът на процесуалната суброгация и разпростирането на действието на съдебното решение. При действието на чл. 19 ГПК (отм.), когато в процеса участва процесуален субституент, държавата имаше възможност да вземе участие в процеса като контролираща страна чрез свой орган. При действието на новия ГПК контролираща страна няма.

Държавата участва в производствата по ГПК в различно качество, като представителството й пред съда може да приеме различни форми, които (процесуални форми) не са непременно свързани с качествата, в които тя извършва процесуални действия пред съда.

Когато държавата участва в производството пред съда в публичното си качество, тя защитава обществения интерес и се представлява от прокурори при съответния съд. В такива случаи прокурорът действа като държавен орган, който съгласно Конституцията се числи към съдебната власт.

Представителството е законово и представителната власт на прокурора не зависи от волята на различни органи в йерархията на прокуратурата.

Съгласно чл. 26 ГПК прокурорът участва в производството с правата на страна, но не може да извършва действия на разпореждане с предмета на делото. Предметът на делото остава в разпоредителната власт на страните, но за одобряването на сключена съдебна спогодба съдът взема мнението на 5 прокурора. При тази форма на участие на държавата в гражданското съдопроизводство договорното представителство е изключено.

Когато държавата участва в производството пред съда като субект, равнопоставен на насрещната страна в материалното правоотношение, предмет на делото, тя може да бъде представлявана от различни свои органи: министъра на финансите, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието и горите, областния управител – като законни представители в зависимост от предмета на делото, но също и от процесуални субституенти – държавните органи и предприятия, на които е предоставено за оперативно управление или стопанисване държавното имущество, чиято собственост, владение или държане се претендира. Когато се претендира отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани и юридически лица, тя се представлява пред съда от процесуални субституенти – органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Прието е в т. 15. ТР № 3/22.04.2005, ВКС, ОСГК по т.д. № 3/2004 г., че не е задължително участието на прокурор, ако Прокуратурата на Република България е конституирана като единствен ответник по иска по ЗОДОВ, тъй като качеството на страна по чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ в защита на обществения интерес не се съвместява с качеството на процесуален субституент (държавен орган), заинтересован от изхода на спора. Ако наред с Прокуратурата на РБ, като ответник участва и друг държавен орган, участието на прокурор е задължително - чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ.