Решение № 266 от 30.06.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Благоевград , 30.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Петър Узунов

Ангелина Бисеркова

Александър Трионджиев при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско дело № 20211200500111 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.258 –чл.273 от ГПК.

С решение № 908551/03.11.2020 година, постановено по гр.д. № 1132/2020 г. по описа на Районен съд-гр.Благоевград са уважени изцяло предявените от СТ. ИВ. Т., ЕГН искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 вр. с чл.225, ал.1 КТ като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното наказание „уволнение“, наложено със Заповед № РД – 0773/22.06.2020 г. на директора на БДЗР“ –Благоевград, ищецът е възстановен на предишната работа – „технически сътрудник /снабдител, доставчик/, в Дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ в БДЗР“ Благоевград, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 640.00 лева, представляваща разликата между дължимото от ответника месечно брутно трудово възнаграждение в размер на по 930 лева за периода 22.06.2020 г. до 22.08.2020 г. и полученото от Т. месечно брутно трудово възнаграждение при друг работодател от 610.00 лева за същия период, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на иска – 07.07.2020 г. до окончателното изплащане. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 650.00 лева, адвокатско възнаграждение.

Недоволен от решението е ответникът БДЗР“ Благоевград, представлявана от директора инж.М.П., който депозира в законоустановения срок въззивна жалба. Навежда доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението. Твърди се, че направените от съда правни изводи не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал. Сочи, че съдът е приел от една страна, че работодателят е изпълнил процедурата по чл.193 КТ, същевременно е направил извод, че същата е незаконосъобразна. Оспорва извода на съда, че естеството на заеманата от въззиваемия Т. преди уволнението длъжност не е достатъчно основание да се приеме, че същият е отговарял за съхранението на процесните две сим карти. Сочи, че в качеството на възложените на Т. трудови функции, същият отговаря за поверените му лично материални ценности, без да е 1 необходим изричен и нарочен акт на работодателя, с който да се възлагат допълнително функции по съхраняване и отчитане на поверения му инвентар. Оспорва извода на съда, че заповедта е неясна и немотивирана. Твърди, че в заповедта е посочено конкретното нарушение, при какви обстоятелства и кога е извършено. Оспорва изводите на съда за недоказаност на извършено от въззиваемия нарушение, вменено с процесната заповед за уволнение, както и за несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание и естеството на вмененото нарушение. В тази връзка счита, че нерегламентираното ползване на поверени и съхранявани от Т. телефонни карти представлява неправомерно действие, което не е маловажно. Обосновава теза, че злоупотреба с доверието на работодателя е налице и когато не е извлечена имотна облага, но с поведението си работникът/служителят, възползвайки се от служебното си поведение, е извършил деяние, с което е компрометирал оказаното му от работодателя доверие. Когато служителят, натоварен с материално-отчетнически функции, възползвайки се от служебното си поведение, допуска действие или бездействие в разрез със задължението за лоялност, то извършеното съставлява тежко дисциплинарно нарушение, за което се следва най-тежкото дисциплинарно наказание. С изложеното жалбоподателят обосновава искане за отмяна на атакуваното решение и потвърждаване на издадената заповед № РД-07-73/22.06.2020 г. на Директора на БДЗБР.

Въззиваемата страна депозира в срока и по реда на чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор, с който заявява становище за неоснователност на жалбата и правилност на атакуваното решение. Оспорва всички доводи и възражения в жалбата. Счита, че в казуса работодателят не е провел успешно пълно и главно доказване за законосъобразно проведена процедура по чл.193 КТ. Твърди, че периода, за който са изискани от Т. обяснения е различен от периода, за който се твърди в заповедта за уволнение, че са извършени нарушенията. Твърди, че в представения от работодателя протокол за устно изслушване на Т., не се съдържа подпис на последния, наред с това документът е оспорен от страната. Счита, че показанията на свидетеля бивш директор на ответника установяват, че ползването на картите е по начин, разпореден от директора на БДЗБР, а не е извършвал самоволни действия. Навежда доводи за недоказаност на обстоятелствата относно предаване на една от двете сим карти на свидетелката М. както и уведомяването на въззиваемия за прекратяване на трудовото правоотношение между ответника и М. С посоченото обосновава теза за недоказаност на вмененото на Т. нарушение, осъществяващо фактическия състав на злоупотреба с доверието на работодателя. Аналогични аргументи навежда относно втората сим карта. Твърди, че показанията на свидетеля Г. установяват, че поставянето на картата в камера за лов в периода 2018-2020 година е извършено по разпореждане на ръководителя на БДЗБР.

Твърди, че в процесната заповед за уволнение липсват всички императивно изискуеми от закона реквизити /досежно обстоятелствата и мястото на извършване на вменените нарушения/. С изложеното обосновава искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на постановеното от районен съд решение. Претендира съдебни разноски.

Благоевградският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 1132/2020 г. по описа на Районен съд-гр.Благоевград е образувано въз основа на искова молба, подадена от СТ. ИВ. Т., ЕГН ********** срещу БДЗР“, представлявана от директора инж.М.П., обективираща претенции за признаване за незаконно уволнението, наложено със Заповед № РД – 07-73/22.06.2020 г. на директора на БДЗР“ –Благоевград и за отмяна на заповедта като незаконосъобразна; за възстановяване на ищеца на предишната работа – „технически сътрудник /снабдител, доставчик/, в Дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ в БДЗР“ Благоевград и за осъждане на ответника да заплати на молителя сумата от 1 920 лева, представляваща разликата между шест брутни месечни възнаграждения в общ размер 5 580 лева /по 930 лева месечно/ и получаваното от Т. за същия период брутно трудово възнаграждение при друг работодател в общ размер 3 660 лева / по 610.00 лева месечно/, ведно със законната лихва върху сумата от 2 подаване на иска – 07.07.2020 г. до окончателното изплащане. Претенциите са обосновани с твърдения, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът изпълнявал длъжността „технически сътрудник/снабдител, доставчик“ в дирекция „Административни, финансови и правни дейности“. Със заповед на директора, представляващ работодателя, от 22.06.2020 г. правоотношението било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Ищецът навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта поради: неизвършване на вменените със заповедта нарушения; неизпълнение на изискванията на чл.193 КТ, неспазване на сроковете по чл.194 КТ, несъобразяване на заповедта с императивните изисквания на чл.195 КТ; несъразмерност между твърдяното нарушение и наложеното наказание. Ищецът сочи, че след уволнението е започнал работа в „Е...“ ООД, при договорено брутно трудово възнаграждение 610 лева.

В депозирания в срок писмен отговор ответникът оспорва предявените искове като недоказани и неоснователни. Не оспорва съществуването на трудово правоотношение с ищеца, със съдържание, описано в исковата молба, както и факта на прекратяване на правоотношението със заповед от 22.06.2020 г., поради наложено на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“. Ответникът оспорва всички доводи и възражения, с които молителят обосновава теза за незаконосъобразност на заповедта от 22.06.2020 г. Навежда аргументи за спазване на императивните изисквания на закона относно форма и съдържание на заповедта за уволнение, както и за стриктно изпълнение на процедурата по реализиране на дисциплинарната отговорност на ищеца.

С протоколно определение от 14.09.2020 г. съдът е допуснал изменение на доклада по делото като е приел, че предявената осъдителна претенция е с правно основание чл.225, ал.2 КТ, както и е допуснал изменение по реда на чл.214 ГПК като същата да се счита за предявена до размер от 640.00 лева, представляваща разликата между дължимото на ищеца брутно трудово възнаграждение от ответника в размер на по 930.00 лева месечно, за период от 22.06.2020 г. до 22.08.2020 г. и полученото от ищеца от друг работодател за същия период брутно трудово възнаграждение в размер на 610.00 лева месечно.

За да уважи предявените искове районната инстанция е приела за безспорно доказано, че в случая работодателят е изпълнил процедурата по чл.193 КТ и е изискал обяснения по повод вменените му нарушения на трудовата дисциплина като е обосновал изрично, че тези обяснения се искат във връзка с предприемането на действия по образуване на дисциплинарно производство срещу ищеца, като е налице съвпадане на въпросите в процедурата по чл.193 КТ с вменените нарушения на трудовата дисциплина. Съдът е приел, че събраните по делото доказателства не установяват по безспорен и категоричен начин извършени от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, вменени му с процесната заповед за уволнение. Във връзка с вмененото по т.1/абзац първи от заповедта нарушение в периода от 2007 г. до 2020 г., съдът е приел, че не е извършвана проверка от нарочна комисия, нарушението е неясно от обективна страна, а от субективна – не е доказана специалната цел – да се облагодетелства, като за нарушенията, вменени като извършени през периода преди 21.05.2019 г. са изтекли всякакви срокове за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника/служителя, по аргумент на императивното правило, въведено с нормата на чл.194 ал.1 КТ. С аргумент за недоказаност на факта на заприходяване по съответния ред и начин на процесните две сим карти като активи на ответника, за които да отговаря именно ищеца Т., както и поради несъмнено установената липса на разписан от работодателя вътрешен ред/правила за предаване, респективно връщане на такива активи, съдът е направил извод, че Т. не е имал задължение да съхранява процесните две карти, респективно не е носил отговорност за тях. В обобщение районната инстанция е приела, че работодателят не е доказал в процеса такова по вид нарушение на трудовата дисциплина – неизпълнение на задължение, което е част от длъжностната характеристика на ищеца – от преките му трудови задължения, което да е такова, че да мотивира най-тежкото по вид наказание – уволнение.

Районната инстанция е приела за основателен довода на ищеца за несъответствие на вида 3 наложено наказание с вида и естеството на вменените нарушения, приемайки за безспорно от фактическа страна, че на ищеца не са налагани дисциплинарни наказания за други нарушения на трудовата дисциплина, сочещо на липса на негативност на трудовата му характеристика; срещу ищеца няма оплаквания относно качество и срочност на работата му.

С оглед на това районният съд е достигнал до решаващия извод, че процесната заповед за дисциплинарното уволнение на ищеца е незаконосъобразна и като такава я е отменил.

Безспорно е по делото, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 2/09.02.2007 г., на основание на който ищецът е изпълнявал длъжността „технически сътрудник/снабдител, доставчик в дирекция „Административни, финансови и правни дейности“. Това правоотношение е прекратено със Заповед № РД – 07-73/22.06.2020 г. на директора на БДЗР“ –Благоевград, с която на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ във вр. с чл.190, ал.1, т.4, пр.1 и чл.183, т.3 КТ на Т. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Съгласно обстоятелствената част на заповедта вмененото на ищеца нарушение на трудовата дисциплина се е изразило в това, че през месеците март, април и май 2020 г. същият/ищецът в качеството на технически сътрудник /снабдител, доставчик и МОЛ неправомерно е ползвал, с цел да се облагодетелства, поверените му и съхранявани по силата на подписаната длъжностна характеристика служебни телефонни номера +.. и +.., за осъществяване на телефонни разговори и ползване на мобилен интернет, с което не е изпълнил задължението по чл.126, т.9 КТ да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие.