Решение № 287 от 08.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110154225 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

"Н Б Т“ ЕООД е предявило осъдителен иск с правна квалификация чл. 220, ал. 1 КТ срещу Б. Н. Д. за сумата 18 714,78 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие от работника за периода от 15.08.2023 г. - 13.10.2023 г. поради едностранно прекратяване на трудов договор №../27.04.2023г. от работника, ведно със законна лихва от 03.10.2023 г. до окончателното плащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 27.04.2023 г. между страните бил сключен трудов договор №.., с който ответникът е бил назначен на длъжност „директор човешки ресурси", като съгласно уговореното служителят е постъпил на работа на 02.05.2023 г. Договорът бил сключен с 6месечен срок за изпитване в полза на работодателя-ищец в настоящото производство.

Условията за прекратяването му от страна на служителя-ответник били уредени в чл. 8, вр. с чл. 8.1. от договора, съгласно които последният се прекратява с писмено предизвестие от 3 месеца от страна на служителя. В съответствие с тази разпоредба, на 13.07.2023 г. от страна на служителя било подадено заявление до работодателя, с което било отправено 3-месечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 326, ал. 1 от КТ.

Същото било отправено при условията на евентуалност, в случай че работодателят не даде своето съгласие трудовото правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие, считано от 01.08.2023 г. Твърди, че впоследствие трудовото правоотношение било прекратено едностранно от страна на служителя с писмено заявление с вх. № . . с дата 15.08.2023 г., с което последният уведомил работодателя, че считано от датата на получаване на заявлението, трудовото правоотношение се прекратява едностранно и без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради твърдяно неплащане/забава на плащането на трудовото възнаграждение. Счита, че предпоставките за едностранно прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ - неплащане или забава на плащането на дължимото трудово възнаграждение, не са били налице нито към момента на прекратяване на договора, нито в който и да било момент от възникването на трудовоправното правоотношение до датата на прекратяването му, поради което извършеното прекратяване на трудовия договор от ищеца било незаконосъобразно. Твърди, че ответникът дължи заплащане на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за неспазения 1 срок на предизвестието - периода 15.08.2023г. - 13.10.2023г., а именно - обезщетение в размер на сумата от 18714,78 лв. С оглед гореизложеното моли за уважаването на иска и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск. Ответникът не оспорва, че на 27.04.2023 г. между страните бил сключен трудов договор №.., с който ответникът е бил назначен на длъжност „директор човешки ресурси", като договорът бил сключен с 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя-ищец в настоящото производство. Посочва, че на 13.07.2023 г. ответникът отправил заявление до работодателя за прекратяване на трудовия договор с предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие, а при отказ да се счита за предизвестие. Твърди, че на 14.08.2023 г. по банковата му сметка е постъпила сума, равняваща се на половината от нетното му трудово възнаграждение за месец юли, поради което на 15.08.2023 г. е депозирал заявление с вх. № .. с дата 15.08.2023 г., с което последният уведомил работодателя, че считано от датата на получаване на заявлението, трудовото правоотношение се прекратява едностранно и без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Твърди, че падежът на плащане на трудовото възнаграждение бил 14-то число на месеца. Твърди, че по отношение на възнаграждението за месец юли половината е било платено преди 15-то число, но другата половина е била заплатена на 15.08.2023 г., което било след депозираното заявление с вх. № .. с дата 15.08.2023г. Твърди, че била извършена злоупотреба с право от ответника, който през месец юли е възложил задача на отдела, ръководен от ищеца, да изготви допълнителни споразумения за по-голямата част от служителите, с които нетните им възнаграждения да бъдат намалени с до 50%, както и било издадено устно нареждане възнагражденията да бъдат изплатени в този размер. Поради това е счел, че с получаването на половината дължимо възнаграждение на 14.08.2023 г. е изпълнена заповедта на работодателя, поради което в знак на несъгласие подал заявлението за напускане. Твърди, че останалите служители, чието възнаграждение е било редуцирано, не са получили доплащане. Оспорва размера на вредите, претърпени от работодателя. Оспорва правилото на чл. 327, ал. 1, т.2 от КТ да е приложимо в настоящия случай. Оспорва размера на претърпените от ищеца вреди и доколкото на неговата позиция бил назначен друг служител. Прави възражение за прихващане, като твърди да е положил извънреден труд по 6 часа през всеки почивен и празничен ден (съобразно уточнението, извършено в откритото съдебно заседание на 02.10.2024 г.) през целия период от 02.05.2023 г. – 15.08.2023 г., който не му бил заплатен, който възлизал на 17 550 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца по предявения иск с правна квалификация чл. 220, ал. 1 КТ е да установи, че между страните е съществувало трудово правоотношение, прекратено чрез отправяне на предизвестие, чийто срок ответникът не е спазил, и размера на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.

Ответникът носи тежестта да докаже направените в отговора на исковата молба възражения, а именно, че законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради забава в плащане на трудовото възнаграждение. По направеното възражение за прихващане носи тежестта да докаже, че е полагал извънреден труд, количеството положен извънреден труд и дължимото се трудово възнаграждение за положения извънреден труд.

С обявения за окончателен и неоспорен от страните доклад съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК следните обстоятелства: че на 27.04.2023 г. между страните бил сключен трудов договор №.., с който ответникът е бил назначен на длъжност „директор човешки ресурси", като договорът бил сключен с 6-месечен срок за изпитване в полза на работодателя-ищец в настоящото производство, както и че на 13.07.2023 г. ответникът е отправил заявление до работодателя за прекратяване на трудовия договор с предложение за прекратяване на договора по взаимно 2 съгласие, а при отказ същото да се счита за предизвестие.

От фактическа страна

По делото е установено, че на 27.04.2023 г. между ищеца в качеството на работодател и ответника в качеството на служител е бил сключен трудов договор, по силата на който на ответника е било възложено да изпълнява длъжността „директор човешки ресурси“ при условията на пълен работен ден с продължителност от осем часа при петдневна работна седмица. Съгласно чл. 3 договорът е бил сключен със срок на изпитване в полза на работодателя от 6 месеца, като след изтичането на този срок и в случай че договорът не бъде прекратен, той ще се счита за безсрочен трудов договор. В чл. 4 е уговорен нетен размер на трудовото възнаграждение от 8000 лв. и брутен размер от 9357, 41 лв. за срока на изпитване и нетен размер на трудовото възнаграждение от 9000 лв. и брутен размер на трудовото възнаграждение от 10 468, 52 лв. след изтичане на срока за изпитване. В чл. 4.4 от договора е посочено, че работодателят заплаща трудовото възнаграждение до 15-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен труд, по банков път по лична банкова сметка на служителя. Съгласно чл. 8.1 от договора по време на срока за изпитване договорът може да бъде прекратен без предизвестие от страна на работодателя, а от страна на служителя с писмено предизвестие от три месеца.

На 13.07.2023 г. ответникът е подал заявление до ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на основание чл. 325, т. 1 КТ, считано от 01.08.2023 г., а в случай че молбата му не бъде уважена, заявлението да се счита за тримесечно предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ. Върху заявлението е поставена резолюция от работодателя, съгласно която същият не приема предложението за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие.

На 15.08.2023 г. ответникът е подал ново заявление до работодателя, с което го е уведомил, че считано от датата на получаване на уведомлението прекратява едностранно трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради неизплащане (забавено плащане) на трудовото възнаграждение. На същата дата – 15.08.2023 г. работодателят е издал заповед № 011 за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 15.08.2023 г. въз основа на подаденото от работника заявление от 15.08.2023 г.

По делото са приети преводни нареждания, от които се установява, че работодателят е превел по банков път трудовото възнаграждение на ответника за м. май 2023 г. на 14.06.2023 г., за м. юни 2023 г. – на 14.07.2023 г., а трудовото възнаграждение за м. юли 2023 г. е било преведено на два пъти – половината от него в размер на 4000 лв. на 14.08.2023 г. и другата половина в размер на 4000 лв. на 15.08.2023 г. Трудовото възнаграждение за м. август 2023 г. е било преведено на 13.09.2023 г.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде прието като пълно, обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е посочило, че последният пълен отработен месец от ответника преди прекратяване на трудовото правоотношение е м. юни 2023 г., за който е било начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 9 357, 41 лв., като за периода 15.08.2023 г. – 13.10.2023 г. размерът на дължимото брутно трудово възнаграждение, относимо за определяне на обезщетението за неспазено предизвестие при едностранно прекратяване на договора, се равнява на 18 714, 89 лв. Съгласно заключението ищецът е заплатил трудовото възнаграждение на ответника за м. май 2023 г. на 14.06.2023 г., за м. юни 2023 г. на 14.07.2023 г., за м. август 2023 г. на 13.09.2023 г., а възнаграждението за м. юли е било заплатено на два пъти от по 4000 лв., съответно на 14.08.2023 г. и на 15.08.2023 г. Тези изводи на вещото лице се подкрепят от приетите и обсъдени по-горе преводни нареждания за извършени банкови преводи. В заключението е посочено още, че няма други служители при същия работодател, на които да е била изплатена част от трудовото възнаграждение за м. юли 2023 г. на 14.08.2023 г., а на 15.08.2023 г. да е било извършено доплащане. Вещото лице е изчислило още, че в случай че се приеме, че ответникът е работил всяка събота и 3 неделя в периода от 02.05.2023 г. до 15.08.2023 г. по 6 часа дневно, то дължимото възнаграждение, изчислено с увеличение от 75 %, е общо в размер на 17 450, 57 лв.

По делото е разпитана свидетелката Р М М К, бивш служител на ищцовото дружество, експерт „подбор на персонал“, в периода от 09.05.2023 г. до края на 2023 г. Тя е била част от екипа на ответника, който е бил неин мениджър и й е възлагал задачите за изпълнение. В разпита си тя заяви, че не й е било възлагано да изпълнява задачи извън работно време и че ответникът не й е възлагал работа през уикенда. Работното време при ищеца било от 9:00 ч. до 18:00 ч., от понеделник до петък, с 1 час почивка. Свидетелката не знае да има практика при ищеца за работа извън установеното работно време и не знае за случаи, при които на служители да е било наредено да работят през уикенда.