Определение № 32355 от 04.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32355 гр. София, 04.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. М. като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. М. Гражданско дело №

20251110101377 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Е. Д. М. срещу *******, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати сумата в размер от 20 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на адм. д. № 1969/2019 г. по описа на ВАС в разумен срок по чл. 6 ЕКПЧ, като периодът на увреждането е от 01.10.2019 г. до 02.01.2025 г.

След служебно извършена справка, съдът установи, че между същия ищец и ответник е постановено Решение № 1753 от 30.01.2026 г. по гр.д. № 29007/2025г. по описа на Софийски районен съд, 26 състав, с което отхвърлен предявения от Е. Д. М. срещу ******* осъдителен иск за сумата от 20 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на адм. д. № 1969/2019 г. по описа на ВАС в разумен срок по чл.6 ЕКПЧ, като периодът на увреждането е от 01.10.2019 г. до 12.05.2025 г. Така постановеното решение не е влязло в законна сила, тъй като е обжалвано от ищеца, като е образувано в.гр.дело № 3126/2026 г. по описа на СГС, което е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.02.2027 г.

И по двете дела ищецът претендира от ответника обезщетение по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ в размер на 20 000 лева от нарушение на правото на разглеждане и решаване на адм. д. № 1969/2019 г. по описа на ВАС в разумен срок, като периодът, за който се претендира обезщетението по настоящото дело, се обхваща напълно от периода на обезщетението по другото гр.дело № 29007/2025г. по описа на СРС, 26 състав. Според разясненията, дадени с Определение № 3237 от 23.06.2025 г. по к. ч. гр. д. № 1915/2025 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, съдът е обвързан от посочения от ищеца правнорелевантен период, за който се претендира обезщетението, а принципът за генерално обезщетение за неимуществени вреди не лишава претендирания период от качеството му на индивидуализиращ белег на спорното право.

Съдът намира, че производството по гр. дело № 29007/2025г. по описа на СРС, 26 състав, е преюдициално за допустимостта на настоящото производство, поради което делото следва да се спре.

Според чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д. № 8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със 1 сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. От изложеното следва, че връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора. Необходимостта от съдебна преценка за наличие на преюдициална връзка и акт на съда, постановяващ спирането на обусловеното делото, не променя абсолютния характер на пречката и императивността на процесуалното правило. Съдът е длъжен да спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на спирането. Поради това, наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297 ГПК - чл. 298 ГПК, чл.

300 ГПК, чл. 302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело.

В конкретния случай съдът счита, че е налице пряка зависимост на преюдициалност между настоящото производство и това по гр. дело № 29007/2025г. по описа на СРС, 26 състав, доколкото и двете имат за предмет вземането на ищеца за обезщетение по чл. 2б, ал.

1 ЗОДОВ в размер на 20 000 лева от нарушение на правото на разглеждане и решаване на адм. д. № 1969/2019 г. по описа на ВАС в разумен срок, а периодът, за който се претендира обезщетението по настоящото дело (01.10.2019 г. - 02.01.2025 г.), се обхваща напълно от периода, за който се претендира обезщетението по другото дело (01.10.2019 г. - 12.05.2025 г.). Доколкото периодът на обезщетението е индивидуализиращ белег на спорното право, както и предвид факта, че обезщетението се претендира от едно и също незаконосъобразно деяние, то с влизането в сила на решението по гр. дело № 29007/2025г. по описа на СРС, 26 състав, със сила на пресъдено нещо ще се установи съществуването, респ. несъществуването на вземане в полза на ищеца за обезщетение за неимуществени вреди и за процесния период, като формираната сила на пресъдено нещо от своя страна ще се яви пречка за развитието на производството по настоящото дело. Както бе посочено по-горе, съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 1 на ТР № 1/9.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, връзката на преюдициалност като основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело.

Въз основа на изложеното, съдът намира, че следва да спре настоящото производство до изхода по гр. дело № 29007/2025г. по описа на СРС, 26 състав, с окончателен съдебен акт, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по настоящото гр.дело № 1377/2025 г. по описа на СРС, 27 състав, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. дело № 29007/2025 г. по описа на СРС, 26 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.

Препис от определението да се изпрати на ищеца.

Делото да се докладва след 6 месеца за преценка дали са налице основания за възобновяване на производството по същото.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3