Решение № 9892 от 09.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9892 гр. София, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20211110146489 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на “***********” АД против Б. Т. Н., с която е предявен установителен иск за установяване съществуването вземането на ищеца за цена на питейна вода, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „***********“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Б. Т. Н. за сумата 8927,98 лева, представляваща цена на питейна вода за периода 01.07.2012г.- 28.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 16.04.2021г., до окончателното плащане на сумата.

След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „***********“ АД твърди, че между него и ответницата съществувало облигационно правоотношение по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за имот, намиращ се на адрес: **********. Ответницата била титуляр на вещното право на ползване за процесния имот за периода на доставка, посочен в процесните фактури. При това положение, на основание §1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (Наредба № 4/ 2004г.), ответницата се явявала потребител на ВиК услуги за горепосочения имот. Твърди, че ответницата, като титуляр на правото на ползване, не била изпълнила задължението си по чл. 61, ал. 1 от действащите Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК 1 оператор „***********“ АД (ОУ) при промяна на собствеността или на правото на ползване да подаде до ВиК оператора документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването правото на собственост или правото на ползване на имота. Поради това, ищцовото дружество след извършване на служебна проверка, е извършило служебно закриване на партидата, която се е водила на името на собственика на имота и служебно открило партида на името на ответницата, в качеството на титуляр на правото на ползване. Поради това за периода, за който били издадени процесните фактури ответницата имала качеството потребител на ВиК услуги.

Ищецът сочи, че за част от исковия период – до 25.08.2020 г. доставените до имота ВиК услуги били изчислявани на база „брой обитатели на апартамента“, тъй като съгласно Уведомително писмо №*********** от 18.08.2016 г. до собственика на имота, монтираните в обекта водомери били с изтекла метрологична проверка, като същите били подменени и пломбирани едва на 25.08.2020 г. За процесния период по партидата на имота с клиентски №********* била открита договорна сметка №**********, отнасяща се за просрочените задължения на ответницата, като на името на ответницата за процесния период ищцовото дружество издало фактури за потребените и начислени ВиК услуги в процесния имот, чиято стойност за периода 01.07.2012 г. – 28.11.2020 г. била в размер на 8927,98 лв.

Ищецът инициирал заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК за събиране на процесното задължение, в резултат на което било образувано ч.гр.д. № 21859/ 2021г. по описа на СРС, 170 състав. Ответницата възразила писмено срещу заповедта за изпълнение, поради което на заявителя било указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си, което се изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба.

С оглед изложеното ищецът моли съда да установи съществуването на вземането му за сумата 8927,98 лева, представляваща цена на питейна вода и ВиК услуги, доставени в имот, намиращ се в гр. **********, през периода 01.07.2012г.- 28.11.2020г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.05.2021г. по ч.гр.д. № 21859 по описа за 2021г. на Софийския районен съд, 170 състав.

Ответницата Б. Т. Н., в срока по чл. 131 ГПК, е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. В същия се оспорва, че до процесния имот е била доставена питейна вода в претендираните размери. Ответницата навежда доводи, че при отчитането на общия и индивидуалните водомери не били спазени разпоредбите на чл. 32, ал. 3 Наредба № 4/ 2004г., поради което липсвало основание за начисляване на процесната сума. Ищецът бил нарушил и чл. 30 и сл. от сочената наредбата, според които изразходваната вода от потребители в сграда- етажна собственост се отчита по индивидуалните им водомери, като отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител.

Първо се правел отчет на общия водомер, а след това и на индивидуалните водомери, като датата и часът на отчитането следвало да се обявят с писмено съобщение в срок не пократък от три работни дни преди деня на отчитането. Твърди, че такова съобщение в сградата в режим на ЕС не е било поставено, не били правени регулярни отчети. Ищцовото 2 дружество било нарушило и разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ОУ. Оспорва данните, въз основа на които са начислени процесните суми, като формирани по показанията на нерсертифицирано средство за търговско измерване, което не отговаряло на изискванията на Закона за измерванията. Оспорва методиката, по която е определен размерът на задължението за процесния период. За периода от монтирането на общия водомер до подаването на отговора между потребителите в сградата количеството вода било произволно разпределено, а не реално потребено количество вода. Ищцовото дружество било длъжно да следи за изправността на СТИ, което било негова собственост и по което били начислени процесните суми. Ответницата твърди, че евентуално съществуващо в общите условия на ищеца правило, обосноваващо отговорността на ответника, било нищожно поради противоречие с императивни норми относно разпределение на риска при родово определени вещи. На основание чл. 36, ал. 6 от Наредба № 4/ 2004г. ВиК операторът има право да получи заплащане на презумирано количество вода при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане показанията на водомера.

В конкретния случай обаче ответницата не била отказала достъп, като не е представен и протокол за отказан достъп. Релевира възражение за изтекла 3- годишна погасителна давност за процесните вземания. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Съгласно представеното извлечението от книгите, водени в имотния регистър, на 15.04.2010г. е вписан договор, съгласно който в полза на ответницата е учредено правото на ползване върху имот, представляващ апартамент № 10, намиращ се в гр. София, ж.к.

“Надежда”, бл. 452, вх. А, ет. 4.

С писмо, връчено на 18.08.2016г. ищецът е уведомил ответницата, че метрологичната годност на индивидуалните водомери, намиращи се в имота, е изтекла.

От представения талон за пломбиране на водомери се установява, че 25.08.2020г. индивидуалните водомери в процесния имот са сменени.

Пред първоинстанционния съд е назначена съдебно- техническа експертиза, съгласно която за периода 01.07.2012г.- 18.11.2016г. доставеното количество питейна вода е отчетено въз основа отчет на водомерите, за което е съставен инкасаторски отчет. За периода 19.11.2016г.- 25.08.2020г., поради изтекъл срок на метрологична годност на водомерите, доставеното количество питейна вода е изчислено “на база”, за един обитател в имота. На 25.08.2020г. в имота са поставени водомери.

При така установената фактическа обстановка, съдът при за установено следното от фактическа страна:

За уважаване на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 Закона за водите вр. чл. 40 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни системи в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е потребител на В и К услуги по 3 възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял В и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираната сума.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност- арг. чл.198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество.

Първият спорен въпрос, за разрешаването на който делото е пренесено пред настоящата инстанция е дали ответникът е потребител на питейна вода. Съгласно разпоредбата на пар.

1, буква "а" от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители са юридически или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 9а от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. Конкретиката на случая сочи, че ищецът е представил справка от Агенция по вписванията, съгласно която ответницата е носител на вещното право на ползване върху имота.Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 Правилника за вписванията /ПВп/ писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 ПВп удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност. Съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право.

Предвид указания в ПВп и ЗКИР, представената справка е годна да установи притежанието на вещно право на собственост, както и основаната на това договорна обвързаност с дружеството ответник. От друга страна, не е проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от нея право на собственост е било отчуждено в полза на друго лице.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че през процесния период между страните е налице облигационно правоотношение, породено от договор за предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги по отношение на процесния имот.

4

Независимо от горното, следва да се посочи, че от представеното писмо от Столична община, дирекция “Местни данъци и такси”, се установява, че за процесния имот е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти, в която като облагаемо лице е посочена ответницата, като носител на правото на ползване върху имота.

Декларацията обективира извънсъдебното признание на ответницата, че тя притежава правото на ползване върху процесния имот, предвид нейното изявление, което се ползва с висока доказателствена стойност. Предвид съвкупната преценка на представените по делото доказателства се установява, че ответницата притежава право на ползване върху имота, респективно е потребител на питейна вода и пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск.