Решение № 642 от 19.05.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 642 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Даниела Христова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20251000503067 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се развива по реда на Глава ХХ от ГПК -Въззивно обжалване.

Образувано е възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 9271 от 13.06.2025 г. подадена от ответниците в исковото производство, а именно Д. Г. В. и Й. Х. В. ответници в исковото производство, представлявани от адв. Д. С.Н. от САК, с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване гр.София 1220, бул.Ломско шосе 2А, етаж 6,офис 6 срещу Решение № 198 от 11.04.2025г. постановено по гр.д. № 544 по опис на Окръжен съд – гр. Благоевград, с което е развален договора, сключен с ищеца в исковото производство, а именно В. А. К. , който договор е обективиран в нот. акт № 127, том. ІІ, рег. № 4627, дело № 300 от 05.05.2011г. на нотариус № *** с район на действие РС –Благоевград.

Решението се обжалва като неправилно и необосновано.

Във въззивната жалба се излагат съображения за допуснати процесуални нарушения и такива, които имат връзка с приложимото 1 материално право като се поддържат фактически твърдения за предоставена финансова издръжка, домашни грижи и се оспорва констатацията за пълно неизпълнение на задълженията по договора.

Поддържа се тезата за неправилно отхвърляне на възражението за изтекла погасителна давност. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на акт по същество, с който предявеният иск с правно основание чл. 87 от ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен.

Въззивните жалбоподатели не се явяват и не се представляват в съдебно заседание.

Въззиваемият В. А. К. ищец в исковото производство представляван от адв. Г. Ю. от Бл.АК, оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

И двете страни претендират за разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата и има правомощието да констатира нарушение на императивна правна норма свързана със спорното правоотношение. Както вече Върховният касационен съд е разяснил с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

При така очертаните правомощия, настоящият въззивен състав на Софийския апелативен съд, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с инвокираните от страните възражения и доводи, намери от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е 2 валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на производствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо. Преценявайки основателността на депозираната въззивна жалба съобразно изложените в нея оплаквания, въззивният съд намира решението и за правилно, възоснова на следните съображения:

С обжалваното решение, ОС Благоевград е развалил на основание чл. 87 ал. 3 ЗЗД договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на 05.05.2011г., обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 127, том № II, рег. № 4627, дело № 300/05.05.2011г. на Нотариус И. К. с рег. № *** на НК и с район на действие РС Благоевград, вписан в СВ Благоевград с рег. № 1403/05.05.2011г. акт № 91, том V, дело № 756/2011г., по силата на който В. А. К. е прехвърлил на Д. Г. В. 3/4 ид. части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ представляващ апартамент с идентификатор ***, с административен адрес - ***, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор *** с предназначение за живеене, многофамилна сграда разположена в поземлен имот с идентификатор ***. Застроената площ на имота е 136, 52 кв.м., с прилежащи части - Мазе № 2 с площ от 10.70 кв.м и 5.93% идеални части от сградата и от правото на строеж срещу задължението на приобретателите по цялостната издръжка и грижа на прехвърлителя до края на живота му, поради неизпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане от страна на Д. Г. В. и Й. Х. В. и е ОСЪДИЛ ответниците да му заплатят разноските по делото, които възлизат на 3150 лв.

За да постанови решението си, ОС Благоевград е извършил съобразена със закона и процесуалните правила оценка на събраните по делото доказателства, като е обсъдил и процесуалното поведение на ответната страна, която неправилно и необосновано сочи за допуснати в нейна вреда процесуални нарушения, лишавайки я от правото да участва в процеса и да ангажира доказателства.При спазване на процесуалните 3 правила и задълженията си съдът е установил правилната фактическа обстановка, въз основа на която в последствие е извел обосновани и законосъобразни правни изводи.

Спорен пред въззивната инстанция е въпроса изпълнението на договора от страна на приобретателите. за

Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ответниците, сега въззивни жалбоподатели носят тежестта да докажат твърденията си изложени в отговора на исковата молба, че са предоставяли грижи и издръжка на ищеца съобразно поетото от тях задължение. Възоснова на събраните по делото гласни доказателства, събрани чрез разпит на свидетелите В. К. и В. В., се установява, че ищецът е разчитал на себе си и на св. К., когато е имал нужда от помощ.

Не е спорно и от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е имал здравословни проблеми, а от събраните по делото доказателства от въззивната инстанция, че здравословното състояние е влошено. Въпреки изложените фактически твърдения, че именно ответниците са поели издръжката и гледането му и, че те имат участие в осигуряване на лечението и възстановяването, доказателства за такова поведение, съответстващо на поетото задължение не са събрани.

Свидетелите, които са от близкия кръг на ищеца, не познават ответниците и никога не са ги виждали да се грижат за него.

При не доказано и неустановено в процеса осигуряване от страна на ответниците грижи за ищеца, респ. на паричния й еквивалент на дължимата издръжка, както преди завеждане на исковата молба, така и в хода на процеса и към настоящия момент, за продължителен период от време от 2011 г. до сега, следва обоснованият извод, че е налице неизпълнение на договора от страна на ответниците, които не са предоставили гледане и издръжка в уговорения обем.

При наличие на проекто-доклад обективиран в Определение № 814/22.07.2024 г. с разяснена в него доказателствена тежест, защитата на ответниците не съответства на правия им интерес, поради което искът като основан на фактически твърдения, които не са опровергани, правилно и обосновано е бил уважен. Нуждата от гледане и издръжка е установена чрез представяне на доказателства за здравословното 4 състояние на ищеца. Делото е насрочвано в открито съдебно заседание на 24.10.2024г. за която дата и час ответниците са били редовно призовани, не са се явили и не са били представлявани. Делото е отсрочено за 12.12.2024г., когато също не е даден ход на делото.

Следващото заседание е било насрочено за 30.01.2025г, като е указано на ответниците за датата на следващото съдебно заседание да организират защитата си. В съдебно заседание на 30.01.2025г. съдът е дал ход на делото, но е отсрочил събирането на гласни доказателства за следващото съдебно заседание. Такива не са събрани и в съдебно заседание, проведено на 27.03.2025г., в което е направено необосновано искане за поредно отлагане на делото. Правилно и обосновано искането за отлагане на делото не е било уважено, поради липсата на доказателства за наличие на уважителна причина за неявяването на страните или на техният пр. представител. При тази фактическа установеност, настоящият състав на САС приема, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на решението.

По възражението на ответниците за погасяване по давност на предявения иск, настоящият състав на САС намира следното:

В практиката на ВКС последователно и безпротиворечиво е застъпено разбирането, че по своя характер договорът за бъдещи издръжка и гледане е ненаименован, двустранен, възмезден и алеаторен.

По силата му, срещу прехвърляне на правото на собственост върху определена вещ, се поема насрещно непарично задължение от приобретателя, да издържа и гледа прехвърлителя/ите. Насрещните престации в този договор се определят от конкретното постигнато между страните съгласие в него. Изхожда се от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Когато в договора задължението на приобретателя е описано само като издръжка и гледане, издръжката е натурална и включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи, закупуване на лекарства и други, според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството му според нуждата и възможностите му. Паричната 5 престация не може да замести уговорената натурална. Поради това кредиторът не може да иска, а длъжникът да престара пари, вместо натурални грижи и издръжка (Р 26-2009 -ІІ г.о., Р 70-2011-II г.о., Р 822011-II г.о. и Р 20-2015-IIг.о.). Целта на този договор, както е вече възприето с ТР 96-1966-ОСГК, е социална, а предназначението му - на способ да се обезпечат и предоставят добри социално - битови условия на живот на прехвърлителя, в чиято полза е сключен договора, до края на живота му. Поради това с този договор се цели да се осигури найчесто семейна обстановка, за нормално протичане на живота под грижите и вниманието на приобретателите.

Задължението, което поема длъжника по този договор, не се изчерпва само с веществен, материален резултат – какъвто в случая също не е доказан, а включва и подобаващото за вече направената насрещна престация, уважително и почтително отношение към прехвърлителя, съобразено с неговия характер и особености, каквото следва да се има към член от семейството, до края на живота му. Друга особеност на договора е, че поетите с него задължения, за гледане и издръжка, трябва да се изпълняват от длъжника не само точно по вид, обем и качество, но и изпълнението им да не търпи забава. То трябва да се извърши цялостно. Не е допустимо да се дели на периоди. Трябва да бъде постоянно, системно и непрекъснато до края на живота, а не периодично и епизодично (Р 589-1996-ІІ г.о., Р 653-2002- II г.о. и Р 6632002-ІІг.о.).

В случая в процесния договор за издръжка и гледане е посочено задължението на ответниците - „.. срещу задължението да поеме гледането и издръжката на вуйчо си до края на живота му..“- т. 1 от нот.

Акт, а в т.З „..срещу задължението да поеме гледането и издръжката на .... ,„ предвид и на което изискуемостта му е настъпила веднага, в момента на прехвърляне на правото на собственост и от този момент ответниците е трябвало постоянно, системно и непрекъснато, изцяло и без забава, ежедневно, лично или чрез трети лица, както е уговорено в договора, да полагат всички необходими грижи и да дават цялата необходима издръжка на всеки един от прехвърлителите.

Ответниците носят и тежестта да докажат по делото пълно и 6 главно, че именно така са изпълнявали точно по вид, обем и качество, изцяло и без забава, това си непарично задължение към прехвърлителя до смъртта му, а ищеца не следва да посочва нито в какво се изразява неизпълнението, нито да доказва липсата му по делото (Р 217-2011-Ш г.о.).