Решение № 338 от 23.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. С.З., 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Анна Т. Трифонова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Диана Д. И.а като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20245501000292 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Г. гр.С. против решение от 16.02.2024 г., постановено по гр.д. №64/2021г. по описа на Районен съд – гр. Ч., с което Г. със седалище и адрес на управление: гр. С.. ул. *** е осъден да заплати на К. Х. Г., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Ч., ж.к. ***, в качеството й на баба на М.В.В., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. Ч., сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 22.02.2016г., при което е починал нейният внук - М.В.В., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2021 г. - денят след изтичане на срока за произнасяне по заведената щета пред Г. до окончателното изплащане на сумата и са присъдени разноските по делото.

Във въззивната жалба въззивникът Г. излага съображения за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Посочена е съдебна практика. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендират се разноските пред двете инстанции.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемата К.

Х. Г., чрез процесуалния представител на страната, с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са 1 съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно.

Претендира разноските пред настоящата инстанция.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред РС е предявен иск с правно основание чл.558, ал.5, вр. е чл.557, ал.1, т.2, б. „а" от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.558, ал.1, изр.2 от КЗ. вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. Претенцията на ищцата К. Х. Г. е за присъждане на сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди — болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 22.02.2016г., при което е починал нейният внук - М.В.В., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2021 г. - денят след изтичане на срока за произнасяне по заведената щета пред Г., до окончателното изплащане на сумата.

От данните по делото се установява, че с влязла в сила присъда №260023 от 30.11.2021 г. по НОХД № 112/2021 г. по описа на СтОС подсъдимият А. С. Д. е признат за виновен в това, че на 22.02.2016г. около 00.31 ч. по път IV-53498, свързващ гр.Ч., обл. С.З. със с. Ценово, общ.Ч., обл.

С.З. - в посока към гр.Ч., обл. С.З. при управление на МПС- лек автомобил, марка "Субару”. модел” Аутбак”- с номер на рама JF1BP9LKB6G050663/, което не е регистрирано, по надлежния ред - без регистрационни табели/ с нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл.21, ал.1, предл.2 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на М.В.В. от с. Ц., общ.Ч., обл. С.З. и след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия.

От удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № АУ-У-1099 от 19.11.2020 г., издадено от Община Ч., се установява, че ищцата К. Х. Г. е баба на починалия М.В.В..

Ответникът не оспорва обстоятелството, че на 09.10.2020 г. ищцата е предявила пред ответника писмена претенция за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди, по която е образувана щета № 20210259/09.10.2020г. при ответното застрахователно дружество. По заведената претенция е налице отказ от страна на ответника да определи и заплати претендираното обезщетение.„

РС с обжалваното решение е уважил изцяло предявения от ищцата иск.

Първоинстанционният съд в решението си е приел, че справедливо обезщетение за ищцата за неимуществените вреди, които е претърпяла вследствие смъртта на внука й при процесното ПТП се явява сумата 20 000лв.

Съдът е мотивирал уважения от него размер на предявения иск с нормата на чл.52 от ЗЗД, който въвежда критерия за справедливост, като се е позовал на понятието „справедливост", съгласно даденото с ППВС №4/64г. задължително 2 за съдилищата разяснение на това понятие.

При преценка относно размера на претърпените от деликта морални вреди, определеното от съда обезщетение трябва да е съразмерно с техния действителен размер, който е обусловен, както от тежестта, характера, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената съдебна практика. Съгласно трайната практика на ВКС /Решение № 95 от 29.09.2009 г. на ВКС по т. д. № 355/2009 г I т. o., ТК, докладчик съдия Л.И.;

Решение № 658 от 5.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №1781/2009 г., IV г. о.г ГК, докладчик съдия С.Б./, обезщетението за неимуществени вреди се определя към датата на настъпване на непозволеното увреждане. Процесното ПТП е настъпило през 2016 г. - преди 8 години. Окръжен съд намира за основателни възраженията на ответника досежно размера на претендираното с исковата молба обезщетение от 20 000 лв., като счита същото за несъответстващо на принципа на справедливост и на икономическите условия в страната към 2016 г. С оглед принципа на справедливост при определяне размера на неимуществените вреди, претърпени от ищцата поради смъртта на внука й М.В.В., починал при процесното ПТП на 22.02.2016г., настоящият състав на ОС счита, че следва да се определи обезщетение в размер на 12 000лв. Съдът приема, че този размер на обезщетението е съобразен с установените по делото вреди за ищцата – същата е баба на починалия М.В.В., установиха се претърпените от нея болки и страдания, причинени от смъртта на внука й, като този размер е съобразен и с икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената съдебна практика относно присъжданети обезщетения за неимуществени вреди. Окръжен съд счита, че в този размер искът се явява основателен и доказан. За разликата над 12 000лв. до предявения размер от 20 000лв. искът е неоснователен.

По отношение на оплакванията във въззивната жалба, свързани със съпричиняването на вредоносния резултат от страна на починалия при ПТП В., съдът приема следното:

В производството пред РС е назначена и приета съдебномедицинска експертиза, чието заключение РС е възприел, същото се възприема и от настоящата инстанция. Видно от експертизата, при настъпилото ПТП на 22.02.2016 г. на М.В.В. са причинени следните травматични увреждания:

Черепномозъчна травма /разкъсноконтузна рана в тилната област на главата в дясно е кръвонасядане около тази рана, масивни кръвонасядания и охлузвания по лявата повърхност на главата и лицето, счупване на долна челюст в ляво, многофрагментно счупване на черепния покрив и черепната основа, контузия на мозъка/, усложнена с вдишване на кръв в белите дробове, Охлузвания на шията и лявото рамо, Охлузвания на лява поясна област и седалището двустранно, Кръвонасядане на гърба, Ламбовидна рана на пети пръст на дясната ръка.

3

Според експертизата, причина за смъртта на М.В.В. е тежка черепномозъчна травма, несъвместима с живота. Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза, налице е причинно-следствена връзка между получените увреждания и настъпилата смърт, от една страна, и процесното ПТП.

От заключението на изготвената пред РС съдебна автотехническа експертиза се установява механизма на процесното ПТП, вследствие на което е починал внукът на ищцата. Според заключението, на 22.02.2016г. около 0.00 ч. процесният автомобил „Субару Аутбак” без peг. номера се е движил в посока от изток на запад /от с. Ц. към гр. Ч./ със скорост на движение преди настъпването на ПТП около 93 км/ч. В автомобила са пътували А. С. Д. от с.

Зетьово собственик на процесния автомобил и М.В.В. от с. Ц., внук на ищцата. В резултат на изгубване устойчивост на движение на автомобила в прав хоризонтален участък от пътя между с. Ц. и гр. Ч. същият е напуснал с левите си колела пътното платно, като е описал дъга по затревения банкет, приплъзвайки се странично, след което се е върнал на платното за движение като се е обърнал на лявата си страна. Последвало е обръщане на дясната страна и ротирайки около вертикалната ос, прекарана през масовия му център и вдигайки се във въздуха е паднал на пътното платно със задната си лява част, при което тя се е деформирала, както и се е деформирал задния мост на автомобила - задно ляво колело. След като е застанал на колелата си с предна част, сочеща североизток, се е установил в покой в състоянието, в което е фиксиран в огледния протокол. В процеса на обръщане на автомобила от него е изпаднал М.В.В., който впоследствие, въпреки оказаната му медицинска помощ, е починал.

Пред РС на били назначени няколко експертизи, свързани с изясняване на механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между деянието на виновния водач и вредоносния резултат – смъртта на пътника в самокатастрофиралия автомобил М.В.В., внук на ищцата по делото.

Като цяло изводите на експертите не са еднозначни относно основния въпрос, свързан с възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващ се в непоставяне на обезопасителен колан.

Окръжен съд не споделя приетото за установено от страна на РС във връзка с непоставянето на обезопасителен колан и изводите на съда относно липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като същите са необосновани и не са съобразени с доказателствата по делото, преценени в тяхната съвкупност.

Изводите на назначените експертизи са еднозначни досежно обстоятелството, че пострадалият при ПТП М.В.В. е пътувал без поставен обезопасителен колан.

Различна е степента на вероятност, която различните експертизи са приели, пострадалият да получи тежка черепно-мозъчна травма, която да доведе до летален изход в случай, че е пътувал без поставен обезопасителен 4 колан и с поставен такъв. Съдът е възприел изводите на Комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, изготвена от експертите (КСМАТЕ)инж. А., д-р Б. и д-р Б.. Според тази експертиза, „смъртта на М.В.В. би настъпила с предпазен и без предпазен колан“. Мотивирайки заключението си, обаче, експертите са дали превес на хипотезата, при която приемат, че пострадалият е пътувал на предна дясна седалка и спуснат прозорец и така е получил тежката черепно-мозъчна травма, като „аргументи в подкрепа на тази вероятност са високият ръст на пострадалия и действието на центробежните сили при преобръщането, което създава условия главата да бъде извън купето и притисната между средна колонка и терена, с или без предпазен колан“, а не установените в наказателното производство против виновния водач факти. В наказателното производство както пред ОС, така и пред ПАС е прието, че установените и описани травматични увреждания на пострадалия В. са причинени от действието на твърди тъпо-ръбести предмети, които отговарят да са получени при процесното ПТП и последващото изпадане на пострадалия от автомобила, плъзгане, удар в терена и притискане от автомобила.

Приетата хипотеза на експертите, изготвили комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза /инж. А., д-р Б. и д-р Б./ в производството пред Ч.ския РС, според въззивната инстанция, не е съобразена със събраните по делото доказателства, в случая с влязлата в сила присъда на виновния водач по НОХД № 112/2021 г. по описа на СтОС, както и решение №66/13.04.2022г., постановено по НОХД №95/22г. по описа на П. АС, където се приема, че тежката черепно-мозъчна травма е причинена от действието на твърди тъпо-ръбести предмети, които отговарят да са получени при процесното ПТП и последващото изпадане на пострадалия от автомобила, плъзгане, удар в терена и притискане от автомобила.