Решение № 157 от 12.03.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 795/2023
- Вид
- Решение № 157
- Подписан
- 12.03.2024
- В сила
- 12.03.2024
- Състав
- Иван Иванов , Николай Метанов, Валентин Бойкинов
Цитирани разпоредби
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.147 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1, предл.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
- чл.266 · Закон за задълженията и договорите
- чл.266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.301 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 157 гр. София, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иван Иванов
Членове:
Николай Метанов
Валентин Бойкинов при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно търговско дело № 20231001000795 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 283575 от 11.08.2023г. по описа на Софийски градски съд на „СП ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК 200337862, чрез адвокат
Ж. Г., АК Ямбол, против Решение №260283 от 14.07.2023г., постановено по т.д.№561по описа за 2021г. на Софийски градски съд, търговско отделение, 7– ми състав, с което са отхвърлени исковете на „СП ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК 200337862, предявени срещу „САТПРО“ ООД, ЕИК 201134919, както следва: на основание чл.266 ЗЗД за сумата от 19 800,00 лева - неплатено възнаграждение по Договор от 02.12.2019г. и съгласно фактура № 434/19.02.2021г.; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 297,02 лева - лихва за забава плащането на главницата за периода от
06.02.2021г - 31.03.2021г; на основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 1 069,20 лева - неустойка за забава за периода 06.02.2021 - 31.03.20201г., и „СП ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК
200337862, е осъдено да заплати на „САТПРО“ ООД, ЕИК 201134919, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 300,00 лева - разноски за производството.
Решението се обжалва, като неправилно, необосновано, постановено при недостатъчно задълбочен анализ на събраните доказателства по делото, дори при липса на такъв, т.е. при съществено нарушение на процесуалния закон, по подробно изложени съображения, като се иска въззивната жалба да бъде уважена със законните последици и да обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове бъдат уважени.
1
Твърди се, че липсват мотиви, а изложените такива не съдържат изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните, и изводите за приложенията на закона, липсва изцяло правен анализ на фактите и преценка на становищата на страните.
Според въззивника са допуснати съществени процесуални нарушения, даващи повод за отмяна на процесното решение: в открито с.з. на 22.11.2022г., съдът без мотиви оставя без уважение своевременно направени от дружеството ищец искания за събиране на нови доказателства, с оглед оспорването на процесната фактура и с оглед заключението на вещото лице по графологическата експертиза; без мотиви е отхвърлено искане за назначаване на счетоводна експертиза, от която щеше да бъде видно дали процесната фактура е осчетоводена от ответното дружество; липсата на мотиви, обосноваващи крайния извод на съда; съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост и логична свързаност.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК „САТПРО“ ООД, ЕИК 201134919, е представил отговор на жалбата, в който поддържа становището за неоснователност на същата, съответно за правилност на решението, по подробно изложени съображения, и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Софийският апелативен съд, след като обсъди посоченото в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:
Предявени са първоначално обективно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.266 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.92, ал.1 ЗЗД от „СП ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК 200337862, против „САТПРО“ ООД, ЕИК 201134919, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца: на основание чл. 258 ЗЗД сумата от 95 550 лв., на основание чл.86 ЗЗД сумата в размер на 690,14 лв. и на основание чл.92 ЗЗД сумата от 9 650,55 лв., или общо сумата в размер на 105 890,69 лв., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба.
Ищецът е основал исковете си на твърдения за сключен между него и ответника договор на 02.12.2019г., с предмет извършване на услуги с багер с договорено плащане в размер на 650 лв. на машиносмяна /без ДДС/. На 01.06.2020г. към същия договор е сключен анекс, с който се прави промяна на цената за извършената услуга, която от
650 лв. става на 750 лв. От 02.12.2019г. до 19.02.2021г. дружествата поддържали добри търговски взаимоотношения до когато ответникът не започнал да забавя плащането за извършените услуги. За тях има издадени множество фактури, като към всяка има протокол за приемане на извършената работа, подписан от двете страни на процесния договор. Дружеството ищец е изпълнило задълженията си по договора за услуга, а длъжникът не е изпълнил своето - да заплати сумата в срок, уговорен в договора.
За извършените услуги са издадени следните фактури: № 370/02.12.2019г. за сумата от 7 200 лв.; №374/13.12.2019г. за сумата от 6 240 лв.; №375/13.12.2019г. за сумата от 5 820 лв.; №379/20.01.2020г. за сумата от 11 700 лв.; № 378/20.01.2020г. за сумата от 11700 лв.; №377/20.01.2020г. за сумата от 2 340 лв.; №380/22.01.2020г. за 2 сумата сумата сумата сумата сумата сумата за сумата за сумата сумата сумата сумата от 2400 лв.; №382/03.02.2020г. за сумата от 8400 лв.; №383/03.02.2020г. за от 8400лв.; №384/17.02.2020г. за сумата от 8400 лв.; №385/17.02.2020г. за от 8 400лв.; №386/02.03.2020г. за сумата от 8 400 лв., №387/02.03.2020г. за от 8400 лв.; №389/16.03.2020г. за сумата от 1 680лв.; №390/16.03.2020г. за от 8400 лв.; №391/30.03.2020г. за сумата от 6 720 лв.; №397/01.06.2020г. за от 27 000 лв.; №400/12.06.2020г. за сумата от 18 000 лв.; №407/01.07.2020г. от 18 000 лв.; №409/14.07.2020г. за сумата от 18 000 лв.; № 410/27.07.2020г. от 18000лв.; №412/10.08.2020г. за сумата от 15 300 лв.; №421/07.10.2020г. за от 19 350 лв.; №424/13.11.2020г. за сумата от 36 900 лв.; №425/27.11.2020г. за от 18000 лв.; №427/11.12.2020г. за сумата от 16 200 лв., №434/19.02.2021г. за от 19 800 лв., по които има частични плащания, като искът ще бъде за остатъка от цялата дължима сума.
С писмена молба, получена от възложителя по процесния договор на 09.02.2021г., ищецът е поканил ответника в 5 /пет/ дневен срок от получаването на поканата доброволно да плати задължението си спрямо „СП Енерджи“ ЕООД, което не е сторено до датата на подаване на исковата молба.
С молба от 28.04.2021г. ищецът уведомил съда, че на 08.04.2021г. ответникът е заплатил сумата от 75 750лв. Непогасена останала фактура №434/19.02.2021г. за сумата от 19 800 лв., за която иска да се счита предявена исковата му претенция, както следва: главница 19 800 лв.;законна лихва в размер на 297,02лв., считано от 06.02.2021г. до датата на предявяване на исковата молба - 31.03.2021г., както и неустойка в размер на 1 069,20лв., считано от 06.02.21г. до 31.03.21г.,т.е. 54 дни по 0,1% върху просрочената сума от
19 800лв.
С определение № 263200 от 11.06.2021г., съдът е прекратил производството по делото, както следва: по отношение на исковете за главницата за разликата над 19 800,00лв. до 95 550,00лв., по отношение претенцията за мораторна лихва разликата над 297,032лв. до 690,14лв., а по отношение на претенцията за неустойка разликата над 1 069,20лв. до 9 650,55лв. за за
Ответникът „САТПРО“ ООД, ЕИК 201134919, е оспорил предявените искове.
Не оспорил твърденията на ищеца, че: между
„СП
ЕНЕРДЖИ“
ЕООД и „САТПРО“ ООД има сключен договор на 02.12.2019г. с предмет: извършване на услуги с багер, с договорено плащане в размер на 650 лв. без ДДС на машиносмяна и сключен анекс към договора, с който се прави промяна на цената за извършената услуга от 650лв. на 750 лв.
На 07.04.2021г. „САТПРО“ ООД заплати по банков път на „СП ЕНЕРДЖИ“ ЕООД дължимите суми по горепосочения договор, в размер на 75 750 лв. с ДДС.
Оспорва изцяло предявения от „СП ЕНЕРДЖИ“ ЕООД иск за осъждане на „САТПРО“ ООД да заплати сумите: 19 800 лв., представляваща главница по фактура №0000000434 от 19.02.2021г.; 297,02 лв., представляваща мораторна лихва;
3
1069,20лв., представляваща неустойка по договора.
От представеният протокол не става ясно за кой обект се отнася извършената услуга и въз основа на кой договор е издаден. Под положените подписи за възложител и изпълнител няма посочени имена на лицата, които са подписали протокола.
Представляващият „САТПРО“ ООД А. А., в качеството си на управител, не е подписвал проткол на тази дата и с такова съдържание.
На
12.02.2021г. на Общо събрание на собствениците на капитала на „САТПРО“ ООД е взето решение за освобождаване като управител на дружеството К. Л. К., отразено в нотариално заверен протокол № 2/12.02.2021г., и г-н К. не е представлявал дружеството към 19.02.2021г. и не е подписал протокола за приемане на твърдените от ищеца извършени услуги.
Твърди, че щецът не е изпълнил посочените в протокол от 19.02.2021г. услуги с багер, тъй като на 18.01.2021г. е издаден Протокол /Образец 10/ за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството за обекта, за който е сключен договора между „СП ЕНЕРДЖИ“ ЕООД и „САТПРО“ ООД. Строителството на обекта е продължено на 29.03.2021г. с Акт /Образец 11/ за установяване състоянието на строежа и
СМР при продължаване на строителството за всички спрени строежи по общия ред и предвидените в чл.7, ал.3, т.10 други случаи, съгласно Наредба № 3 от 31 юли 2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. На датата на издаване и подписване на Протокол от19.02.2021г.за извършени услуги е багер, строителството е било спряно и не са се извършвали никакви дейности в обекта.
Поддържа, че ищецът е неизправна страна по договора, тъй като не е извършил качествено и в срок каквото и да било СМР в изпълнение на същия. Твърди, че не е налице възлагателно писмо, което да констатира какви по вид СМР са възложени.
Ако са извършени някакви строителни работи, те са по инициатива на изпълнителя, а не по искане и възлагане на възложителя. Представения протокол обр. 19 е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с доказателствена сила.
Направено е искане за откриване на производство по чл.193 ГПК за оспорване истинността на частен документ, а именно Протокол от 19.02.2021г., представен по делото, по отношение на авторството на подписа положен в него.
В допълнителната искова молба ищецът е уточнил, че процесната фактура от
19.02.2021г. е подписана именно от лицето К. К., за което изрично представя оригинал на подписан от него протокол за приемане на извършена работа.
В обжалваното решение първоинстанционният съд, след като е описал доказателствата по делото и установената въз основа на тях фактическа обстановка, е приел предявените искове за допустими, но разгледани по същество за неоснователни по следните съображения:
Между страните не е спорно, че на 02.12.2019г сключват договор за услуга, към който са приложими правилата на договора за изработка, по силата на който ответното дружество 4 възлага на ищеца да извърши услуги с багер срещу възнаграждение в размер на 650 лв. на машиносмяна, актуализирана на 750 лв. с анекс от 01.06.2020г.
За доказване на изпълнението по делото са приети фактура 434/19.02.2021г. и протокол към нея. Фактурата не носи подпис за възложителя и няма данни същата да е приемана чрез осчетоводяването и от ответното дружество или чрез ползване на данъчен кредит въз основа на нея. Автентичността на протокола в частта относно подписа на бившия управител К. К. се оспорва и въз основа на изслушваното заключение на СГЕ съдът е приел, че той не носи негов подпис и следователно е неавтентичен. Не може да се приеме, че е изпълнен и фактическия състав на чл.301 ТЗ, тъй като няма данни протоколът и/или фактурата да са били доведени до знанието на ответника преди образуване на делото и най-ранния момент, от който последният научава за тяхното съществуване е връчването на преписа от исковата молба, а най-ранния момент, в който следва да се очаква той да ги потвърди или оспори е именно срока за подаване на отговора. С отговора на исковата молба фактурата и протокола са изрично оспорени, поради което според съда не може да се приеме, че действията без представителна власт са потвърдени. Съдът е приел, че по делото не се установява извършването и приемането на работата по оспорените протокол и фактура от 19.02.2021г. и исковете за главницата следва да се отхвърлят, а неоснователността на иска за главницата води до неоснователност и на обусловените от него искове за акцесорните вземания за мораторна лихва и неустойка.