Решение № 261560 от 11.05.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 2891/2020
- Вид
- Решение № 261560
- Подписан
- 11.05.2021
- В сила
- 28.05.2021
- Състав
- МИХАИЛ ПЕТКОВ МИХАЙЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.496, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Закон за собствеността
- чл. 99 · Закон за собствеността
Р Е Ш Е Н И Е
№261560/11.5.2021г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №2891 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени установителени искове с правно чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1, по реда на чл. 422 ГПК от „Е.П.” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу М.С.И. с ЕГН ********** и с адрес: *** за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 390,46 лева – главница за незаплатена ел. Енергия, за което обстоятелство са издадени фактури за периода 20.03.2019г. – 21.05.2019г., за обект с аб. № ********* и с кл.№**********, находящ се на адрес: гр. *, кв.
„В.“, ул. „А.Ф.“ бл.16, вх.11, ап.21, както и сумата от 14,12 лева представляваща сбор от дължима и незаплатена мораторна лихва върху главницата, считано от датата на падежа на всяка една фактура считано от
10.04.2019г. до 29.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.09.2019г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №7059/11.09.2019г., постановена по ч.гр. дело № 14500/2019г. на ВРС.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия на адрес на потребление в гр. *, кв.
„В.“, ул. „А.Ф.“ бл.16, вх.11, ап.21, по който титуляр по партида е ответницата. Посочва, че за процесния период последната в качеството й на потребител на ел. енергия не е заплатила стойността на консумираната на адреса на потребление ел. енергия.
Претендира лихва за забава.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез назначеният й особен представител, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Излагат се възражения, като се сочи, че страните не са обвързани във валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия на адрес на потребление в гр. *, кв.
„В.“, ул. „А.Ф.“ бл.16, вх.11, ап.21, съответно ответницата няма качество на потребител на ел. енергия, доколкото на 13.03.2019г. собствеността върху обекта на потребление е придобита от трето на спора лице – „Л.Р. ****“ ЕООД.
На основание чл.146 от ГПК
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже, че е доставил ел. енергия на ответника в размер посочен в ИМ, както и размера на претенцията си.В тежест на ищеца е да установи, че ответникът има качество на потребител на ел. енергия за процесния период 20.03.2019г. до 21.05.2019г. на адрес на потребление в гр. *, кв. „В.“, ул. „А.Ф.“ бл.16, вх.11, ап.21.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представена е по делото фактура **********/20.03.2019г., в която е обективирано задължение в размер на 260,45 лева, дължимо на основание стойност на доставена ел. енергия, за периода 04.02.2019г.-04.03.2019г. на обект с аб. № ********* и с кл.№**********, находящ се на адрес: гр.
*, кв. „В.“, ул. „А.Ф.“ бл.16, вх.11, ап.21.
С фактура № **********/19.04.2019г. се определя задължение за консумирана ел. енергия в размер на 124,58 лева, за периода 05.03.2019г.-03.04.2019г., за процесния обект на потребление.
С фактура № **********/20.05.2019г. се определя задължение за консумирана ел. енергия в размер на 3,66 лева, за периода 04.04.2019г.-03.05.2019г., за процесния обект на потребление.
С фактура № **********/21.05.2019г. се определя задължение за консумирана ел. енергия в размер на 0,23 лева, за периода 04.05.2019г.-14.05.2019г., за процесния обект на потребление.
Представена по делото е справка по партида на лице от Служба по вписванията – гр. *, по партида на ответницата И., от която се установява, че процесния обект на потребление на ел. енергия представляващ апартамент №21 в гр. *, кв. „В.“, ул. „А.Ф.“ бл.16, вх.11, на 13.03.2019г. посредством осъществяване на публична продан по образувано изпълнително дело е придобит от търговското дружество „Л.Р. ****“ ЕООД. Постановление за възлагане по ГПК е вписано в Служба по вписванията на 13.03.2019г., акт 15, том 48, рег.
№ 5438/2019г.
В писмо от 10.02.20201г. от съдебен изпълнител Даниела Петрова – Янкова се сочи, че по изп. дело № 20131770400826, купувачът „Р.Л. ****“ ЕООД не е поискал въвод във владение по отношение на имота, който е придобил при публична продан, която е осъществена по изпълнителното производство.
Изготвена е съдебно счетоводна експертиза на в.л. Д. П., в която се посочва, че фактура № **********/19.04.2019г. определя задължение за изразходвани общо 1255 квтч. ел. енергия за периода
04.02.2019г. – 04.03.2019г., като падежа на задължението по тази фактура е на 10.04.2019г., поради което и считано от 11.04.2019г. до 29.08.2019г. размера на дължимата лихва за забава възлиза на 10,20 лева. С фактура № **********/19.04.2019г. се остойностява задължение за плащане на изразходвана ел. енергия в размер на 620 квтч., за периода 05.03.2019г.-03.04.2019г., на обща стойност от 124,58 лева, като падежа на задължение настъпва на 10.05.2019г., поради което и за периода 11.05.2019г. до 29.08.2019г. размера на дължимата мораторна лихва възлиза на 3,84 лева. С фактура № **********/20.05.2019г. се изчислява стойност на ел. енергия в общ размер на 16 квтч., за периода 04.04.2019г.-03.05.2019г., в размер на 3,66 лева, определения падеж е на 10.06.2019г., а размера на мораторната лихва възлиза на 0,08 лева за периода 11.06.2019г.-29.08.2019г. С последната фактура **********/21.05.2019г. е остойностено задължение за 1 квтч. ел. енергия за периода 04.05.2019г. – 14.05.2019г. в размер на 0,23 лева, като лихва за забава не е начислена върху това задължение.
Депозирано е заключение на в.л. Д.К. по назначената съдебно – техническа експертиза. Експерта посочва, че количеството ел. енергия може да бъде доставено на процесния обект на потребление. Монтираният на обектна СТИ е от одобрен тип, същия е преминал през метрологична проверка през 2017г. Посочва се, че няма данни за повреда на присъединителната линия, поради което и ел.енергия може да бъде доставена до адреса на потребление. Общото количество от 1892 квтч., определено за общо 120 дни определя средно дневно потребление от 15,76 квтч. или от по 1,87 квт на час при 8 часово средно дневно потребление.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Предмет на главния предявен установителен иск е вземане, което представлява стойност на ел. енергия, която се твърди, че е доставена на адрес на потребление, който се обслужва от ищеца.
При така изложеното в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия на процесния обект на потребление в гр. *, а в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си по това облигационно правоотношение.
Главното възражение, с което ответната релевира в отговора на исковата си молба, депозиран чрез назначеният от съда особен представител е това, че между страните не е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия.
Облигационното правоотношение във връзка с доставката на ел. енергия, в хипотезата когато между титуляря на вещното право на собственост, респективно носителя на ограниченото вещно право на ползване по отношение на имот, който е присъединен към електрическата система, възниква по силата на Закона за енергетиката, този принцип може да бъде извлечен от разпоредбата на чл. 97, ал.1, т.4 ЗЕ.Потребител на ел. енергия за битови нужди по смисъла на §1, т.42 ДР на ЗЕ (отм.), а след отмяната на тази разпоредба „битов клиент“ по см. на §1, т.2а ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа за собствени битови нужди.
От представената по делото справка по партида водена от Служба по вписванията – гр. *, съдът приема, че до 13.03.2019г. титуляр на вещното право на собственост по отношение на обект на потребление в гр. *, ж.к. „В.“, ул. „А.Ф.“ бл.16, вх.11, ап.21, е ответницата
М.С.И.. От заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза на в.л. К., която се кредитира като обективно и компетентно дадена, съдът приема, че до този обект на потребление е осъществявана доставка на ел. енергия, като на адреса на потребление е монтиран СТИ, който през 2017г. е преминал през метрологична проверка, поради което и за процесния период представлява годно техническо средство, посредством което доставената на адреса на потребление ел. енергия може да бъде измерена. Предвид техническата годност на електромера ищецът доказва, че е изпълнил задължението си, че е доставял ел. енергия на обекта на потребление, съответно предвид данните за титулярство във вещното право на собственост до 13.03.2019г., следва да бъде прието, че страните по отношение на този обект са били във валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия. Изрично следва да бъде посочено, че в случая се касае за стойност на реална доставка на ел. енергия до процесния обект на потребление, а не за осъществена корекционна процедура във връзка с доставка.
От заключението на съдебно – техническата експертиза, а и от заключението на съдебно – счетоводната такава на в.л. П., която също се кредитира, като обективно и компетентно дадена, съдът приема, че сумата от 390,46 лева – главница за доставена ел.енергия на обекта на потребление в гр. * се претендира от ищеца, като стойност на осъществената реална доставка. За да остойности това си вземане ищецът е издал фактури за периода 20.03.2019г.
– 21.05.2019г., на основание чл.26 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия. Във всяка една отделна фактура се съдържа периода от време, за който е осъществена съответната доставка, нейния размер в квтч., съответно за потребление при дневна и нощна ставка, както и обща стойност на задължението за този период. При така изложеното следва извода, че с фактура №**********/19.04.2019г. се определя задължение за изразходвани общо 1255 квтч. ел. енергия, ат които 996 квтч. – дневна ел. енергия и 259 – нощна, която ел.енергия е потребена за периода 04.02.2019г. – 04.03.2019г., същата на стойност от 260,45 лева. Независимо, че фактурата е съставена по-късно на 20.03.2019г., нейната стойност посочва размера на задължението на битовия клиент за ел.енергия доставена до адреса на потребление за посочения период. За този първи период съдът приема, че ищеца е изпълнил задължението си за доставка на ел.енергия в размер на общо 1255 квтч., съответно отново за този период титуляр на вещното право на собственост по отношение на имота, до който се доставя ел.енергия е ответницата, поради което същата дължи заплащане на тази цена, която се явява стойност на изразходвана ел. енергия.
На основание чл.496, ал.2 ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху правата. Съобразно приетото с ТР 5/2015г. на ОСГК на ВКС, постановлението на съдебния изпълнител за възлагане на имота е едностранен властнически акт, с който се удостоверява, че определен недвижим имот е възложен на купувача, при определена цена. От деня на влизане в сила на постановлението за възлагане /чл.
496, ал. 2, изр.1 ГПК, редакция с ДВ бр.
49/2012 год./ купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, т. е. възлагането има вещноправно прехвърлително действие. Това определя придобиването чрез публична продан като самостоятелен специфичен придобивен способ по смисъла на чл. 77 ЗС.
Правото на собственост съобразно разпоредбата на чл. 99 ЗС се загубва, ако друг придобие същото или собственикът се откаже от него по предвидения ред за това. В случая на 13.03.2019г. в Служба по вписванията е вписано постановление за възлагане. Самото постановление за възлагане не е представено по делото, но като бъде взето в предвид обстоятелството, че на посочената дата същото е вписано в регистрите водени във Служба по вписванията – *, то следва да бъде прието, че и към този момент същото е влязло в сила. По – ранна дата на влизане в сила на посочения акт постановено по реда на чл. 496, ал.1 вр.ал.2 ГПК по делото не се представи. При тези съображения съдът приема, че именно от този момент правото на собственост върху имота, до който се доставя ел. енергия преминава в трето на спора лице, съответно това е и момента, в който ответницата губи качеството си на потребител на ел.енергия за този имот.
Разпечатката съдържа 41 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b6173f44-d3f9-44f1-b6dc-245948cd8423