Определение № 3039 от 29.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3039 гр. София, 29.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Касационно търговско дело № 20258002901472 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на Т. И. Г. и В. И. И., чр процесуален представител, против Решение № 54 от 24.03.2025 г. по в. гр. д. № 40/202 г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено Решение № 250 от 15.11.2024 г. п гр. д. № 53/2024г. на Окръжен съд – Шумен. С посоченото решение са отхвърл предявените от настоящите касатори срещу Гаранционен фонд искове с правн основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ за заплащане на обезщетение в размер на по 70 000 лв. всеки от тях за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на техни брат Росен И. И. при ПТП, състояло се на 14.05.2019 г.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществен нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което с претендира неговата отмяна и уважаване на предявените искове в пълен размер, какт и присъждане на направените разноски.

Касаторите се позовават на основанията по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 и ал.2,предл ГПК, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК формулира т следните правн въпроси, за които твърдят, че са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, именно:

1. „Отрежда ли Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 1 октомври 2012 г. на братята и сестрите към групата на „членове на семейството отнася ли ги към категорията на Директивата „жертви на престъпление“ и обуславя ли това право на обезщетение при доказано претърпен вреди ?“;

2. „Как се отнася горното задължително за България правило на Директивата къ приложението на чл.52 ЗЗД спрямо братята и сестрите, претърпели вреди от смъртта свой брат или сестра ?“;

3. „Какво е житейското съдържание на понятията „трайна и дълбока емоционалн връзка с починалия“, „особено близка връзка с починалия (в случая - брат или сестра от гледна точка на справедливостта, гарантирана на пострадалия от чл.45 и чл.52 ЗЗД на разясненията в ТР 1/2016 г. ? Кои житейски ситуации се отличават с изключително по смисъла на ТР 1/2016 г. ?“;

4. „Кога братът или сестрата са претърпели „действително“ по смисъла на Т 1/2016 г. вреди от загубата на починалия ?“;

5. „Кога връзката между братята и сестрите е „особено близка“ по смисъла на Т 1/2016 г., какви конкретни житейски обстоятелства, обусловят особената близост ?“;

6. „Каква следва да е степента на интензивност и изключителност на „особенат близост“ между братята и сестрите от една страна и починалия - от друга ? Може ли т да се прояви в условията на нормална житейска връзка, без наличие на особени о фактическа гледна точка обстоятелства като съвместно живеене, липса на родители др., когато роднинската връзка между братя и сестри със собствени семейства с характеризира с надхвърляща формалното родствено отношение човешка любо особена привързаност, взаимопомощ и взаимни обич и уважение ?“;

7. „Когато се докажат отношения между братя и сестри, надхвърлящи формалн роднинските, житейски наситени с топлина и близост, по-голяма от обикновенит отговарящи на критериите на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. п тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, приложението на чл.52 ЗЗД, т. справедливото решение, касае основателността на искането, или само размера н обезщетението ?“.

Сочените към формулираните въпроси допълнителни предпоставки за допускан на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК са съотнесени: по въпроси № 1, № 2, № 6 и № 7 се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обоснован твърдението, че по поставените въпроси липсва практика на ВКС, с оглед на коет 2 отговорът по тях би бил от значение за точното прилагане на закона, както и развитието на правото; по въпроси № 3, № 4, № 5 – допълнителната предпоставка п чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обоснована с довода за противоречие между формираните о въззивния съд правни изводи и практиката на касационната инстанция, намерила изр в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. н ОСНГТК на ВКС; Решение № 372/2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о.

Решение № 155/11.10.2024 г. по т. д. № 423/2024 г. на ВКС, II т. о.

Претендираната от касаторите очевидна неправилност на обжалваното решение е обоснована с противоречие между приетото от въззивния съд и задължителните постановки на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Сочи се, че в случая по делото са били доказани отношения между братя и сестри, които надхвърлят формалните такива за този тип родствена връзка, а съдържанието им е било наситено с истински дълбоки, близки, интензивни по близост човешки отношения, което обуславя активната легитимация на ищците да предявят исковите си претенции. Твърди се, че достигайки до противоположен на следващия се от това доказано обстоятелство правен извод, Апелативен съд – Варна е постановил очевидно неправилно решение, което следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Ответникът – Гаранционен фонд, в законоустановения срок по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касаторите основания по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В условията на евентуалност счита касационната жалба за неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежни страни, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да достигне до аналогичен на първата инстанция правен извод относн неоснователността на предявените осъдителни искове с правно основание чл.557, ал. т.1 КЗ, във вр. с чл.52 ЗЗД, по спорния въпрос относно активната материалноправн легитимация на ищците да получат обезщетение за болките и страданията, причинен им от смъртта на техния брат, позовавайки се на задължителните постановки н 3

Тълкувателно решение № 1 от 21.06. 2018г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК н ВКС, Апелативен съд – Варна е подчертал, че обезщетение следва да се присъди сам тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, ч лицата, които претендират обезщетение, са провели пълно и главно доказване съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) моралн болки и страдания; За да бъде присъдено обезщетение не е достатъчна сам формалната връзка на родство, а е необходимо вследствие смъртта на близкия чове преживелият родственик да е понесъл такива морални болки и страдания, които достатъчна степен обосновават да се направи изключение от разрешението, залегнало ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., т. е. - материалната активна легитимация е зависимост от доказването на житейска ситуация, която да е причина за особен близост, оправдаваща лице, непопадащо в кръга на най-близките , да получ обезщетение, а не от степента на родство; Следва да се отчита обстоятелството, ч традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини с характерзират с взимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близос Поради това, за да се приеме, че между тези роднини е налице особено близка връзк необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост межд лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаванет на близост, по-голяма от нормалната за съответната родствена връзка.

От показанията на разпитаните по делото свидетели (втори братовчед на ищците друг далечен техен роднина) решаващият съд е установил, че между ищците и брат и са съществували перфектни отношения - уважавали с а се, събирали с а се заедно съ семействата си по празници, помагали си, ако някой има нужда от помощ, и ч е приели смъртта на брат си, като ищцата на погребението му била неадекватна от ищците, както и брат им, имали семейства и живеели в различни населени места починалият Росен И. И. в гр.Шумен, ищцата Т. Г. в с.Лозево, а ищецът В. И. гр.Смядово.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка Апелативен съд Варна е приел, че ищците Т. Г. и В. И. са претърпяли неимуществени вреди о причинената смърт на брат им с оглед съществувалата между тях емоционална връзк изградена от взаимна обич, грижа и съпричастност, но тези вреди са типичните обичайни за родствените отношения между братя и сестри; Не са налице специфичн житейски ситуации, които да са трансформирали тези традиционни отношения, за д се приеме, че същите са се превърнали в изключителни. По съображения 4 непроведено пълно и главно доказване на други отношения, извън традиционнит такива за семейство в българското общество, както за наличието на сериозни кат интензитет и продължителност морални болки и страдания, надвишаващи тези, коит е нормално да се понесат от загубата на особено близък човек, въззивният съд е че ищците не са материалноправно легитимирани да получат обезщетение претърпените от тях неимуществени вреди и е потвърдил изцяло обжалваното решение.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане н касационно обжалване.

След съобразяване с възприетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС че касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на един ил повече правни въпроси, които трябва да са от значение за изхода на делото, но не и правилността на обжалваното решение и за възприемане на фактическата обстановк от въззивния съд, настоящият състав намира, че по начина, по който са формулиран въпросите не удовлетворяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК.

Първите два въпроса не са обсъждани от въззивния съд, поради което няма обуславящо за изхода от спора правно значение. Същите са общо формулирани и о теоретично естество, поради което нямат характеристиката на правен въпрос съгласн задължителните указания на посоченото тълкувателно решение. Освен тов постановките на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 2 октомври 2012 г. са съобразени при постановяване на ТР № 1 от 21.06. 2018г. по т № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, видно от мотивите към същото.

Без последният, останалите въпроси от изложението са относносими къ критериите за определяне на емоционалната връзка между лицето, претендиращ обезщетение, и починалия му родственик, като дълбока и трайна, и всъщност се пит какви факти биха изпълнили горното условие, поради което въпросите не притежава изискуемия съобразно нормата на чл.280 ал.1 ГПК правен характер. Според ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, когато поради конкретн житейски обстоятелства и ситуации привързаността между родствениците е стана толкова силна, че смъртта на единия е причинила на другия морални болки страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите съответната родствена връзка, на преживелия родственик е справедливо – п изключение - да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди, макар да извън кръга, посочен в постановления № 4/1961г. и № 5/ 1969г. на Пленума на ВС 5

Следователно – критериите са посочени в достатъчна степен в горецитиранот тълкувателно решение. Въпрос на оценка на доказателствата и установеност н доказаните с тях факти е приетото от съда, че в конкретния случай не може да с направи извод, че е налице близост над обичайната. Фактите и обстоятелствата, о които може да се направи извод, че едно лице е създало трайна и дълбока емоционалн връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, различни за всеки случай, поради което се преценяват конкретно по всяко дело въ основа на събраните по него доказателства. Съгласно постоянната съдебна практика н ВКС, обективирана в решение №