Решение № 46 от 01.10.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Смолян, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Дафинка Т. Чакърова

Елен М. Маламов при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова в присъствието на прокурора А. Д. И. като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265400600167 по описа за 2026 година Настоящото производство се развива по реда на Глава Двадесет и първа от НПК.

Образувано е по жалба на адв.С. Ч. , в качеството му на служебен защитник на подсъдимия М. К. срещу присъда по нохд №79/2024г по описа на РС-Златоград.

С посочената присъда М. К. е признат за виновен в това , че в периода от месец юни 2023 г. до месец юли 2024 г. включително, в гр. З., , след като е осъден с Решение № 130/21.06.2023г. по гр. д. № 43/2023 г., по описа на РС - Златоград, влязло в законна сила от 21.06.2023 г., да издържа свой низходящ - ненавършилото пълнолетие дете Б. М.в К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител - В. А. К., ЕГН ********** , съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно - 14 месечни вноски, всяка по 250 лева (127,82 евро), или общо в размер на 3500 лева (1789,52 евро), поради което и на основание чл.183, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 във връзка с чл. 54 от НК му е наложено наказание „Пробация”, включващо следните пробационни мерки:

- „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от шест месеца с периодичност от два пъти седмично;

- „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца .

В жалбата са изложени доводи за неправилност и

1 незаконосъобразност на постановения съдебен акт, като е поискано съдът да отмени присъдата и да признае подсъдимия за невинен по повдигнатото обвинение. Алтернативно е поискано съдът да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Постъпило е и допълнение вх. № 4137/21.09.2026 г. към въззивна жалба срещу обжалваната присъда , като защитникът на подсъдимия е заявил конкретни основания, които обуславят незаконосъобразността на постановената присъда. Набляга се на това , че подсъдимият не е имал обективна възможност да заплати дължимите средства за издръжка, предвид липсата на трудова заетост и възможности за плащане на издръжката, като се твърди , че деянието не е извършено от субективна страна. Алтернативно е поискано съдът да приложи разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НК и да оправдае подсъдимия.

В съдебно заседание подсъдимият се явява лично със служебния защитник адв.Ч. , като се поддържа жалбата.

Представителят на ОП-Смолян взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.

След като се запозна с приобщените доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС-Златоград е образувано по внесен обвинителен акт срещу М.К. за извършено престъпление по чл. 183 ал.1 от НК .

Подсъдимият е баща на детето Б. К., роден на ******г, като негова майка е В. К. .След раждане на детето К. и К. отглеждали детето си в общо домакинство, но отношенията помежду им се влошили.През месец август 2022г., двамата се разделили и детето останало да живее при майка си.

Пред Районен съд Златоград било инициирано производство по гр. дело № 43/2023г. , приключило с одобряване на съдебна спогодба на 21.06.2023г ,уреждаща в пълна степен спора между страните за родителските права и издръжката на детето.По силата на тази спогодба майката получила родителските права спрямо детето , определен е режим на лични отношения , като подсъдимият следвало да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лева , считано от месец юни 2023г , включително и издръжка за минал период от време .Издръжката следвало да се заплаща на майката В.К. .

От влизане в сила на съдебната спогодба подсъдимият не плащал дължимата се издръжка за периода от м.юни 2023г до месец юли 2024г , като като не изпълнил задължението си да плати четиринадесет последователни месеци вноски .Образувано е и изпълнително дело № 196/2023 г. по описа на ЧСИ П. М. за събиране на задълженията за неплатените издръжки, като по това изпълнително дело не са постъпили плащания . Не са извършвани и плащания от Община З. за издръжка на детето Б. К. по реда на чл. 152, ал. 1 СК и Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка.

Подсъдимият не работи по трудов договор , като за кратък 2 период от време /03.04.2024 г. до 06.05.2024 г./ е бил вписан в Регистъра на търсещите работа лица в Дирекция „Бюро по труда“ – З..След това регистрацията му е прекратена по негово желание.Същият не е подавал заявление за получаване на парично обезщетение за безработица и такова не му е изплащано.

В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства , че подсъдимият работи епизодично като строител, като това обстоятелство не се отрича и в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция .Подсъдимият притежава и две моторни превозни средства , по отношение на които е наложен запор през месец юни 2023г по изп. дело 196/2023г. по описа на ЧСИ П.М..

По делото не са събрани доказателства , от които да се направи извод, че подсъдимият е неработоспособен и страда от заболявания , които му пречат да се труди и да покрива собствените си нужди .

Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът намира, че подадената въззивна жалба е допустима за разглеждане, като разгледана по същество е неоснователна, предвид на следното:

По делото се установи, че подсъдимият не е заплащал издръжка на детето Б. в периода от месец юни 2023г до месец юли 2024г, като не са платени общо 14 месечни вноски по 250 лева, въпреки наличието на осъдително решение за плащане на издръжката.

По този начин подсъдимият е осъществил съставомерно деяние по смисъла на чл.

183 ал.1 от

НК , като законосъобразно първоинстанционният съд го е признал за виновен по повдигнатото обвинение.

Неоснователни са доводите на защитата, че подсъдимият обективно не е могъл да плати средствата за издръжка .К. е работоспособен и в трудоспособна възраст , като липсата на постоянна трудова заетост в инкриминирания период не обосновава невъзможност за плащане на издръжката .

Подсъдимият покрива собствените си нужди със средства , които сам си осигурява с работа, която е с временен характер .Логично е в тази ситуация да се приеме, че същият е бил в състояние да плати дължимата месечна издръжка или дори части от нея при наличие на съответното желание.В този смисъл са неоснователни доводите на липса на виновно поведение от негова страна .

Не може да се приеме , че деянието е малозначително и с пониска степен на обществена опасност по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК.

В случая не са платени 14 месечни вноски за издръжка на детето , като това поведение е увредило съществено неговите интереси.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд приложил разпоредбата начл. 54 от НК при определяне на наказанието, като е отчетено, че неплащането на издръжката е продължило в един продължителен период. Спрямо подсъдимия е наложено възможно най- лекото наказание 3 пробация с двете задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца измежду алтернативно предвидените наказания, посочени в чл. 183 ал.1 от НК.Законосъобразно първоинстанционният съд присъдил и дължимите се разноски.

При това положение следва да се потвърди обжалваната присъда като правилна и законосъобразна, като съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 2/27.07.2026 г, постановена по нохд № 79/2024г по описа на РС-Златоград .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4