Определение № 530 от 29.04.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 530 гр. София , 29.04.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Джурковски

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно наказателно дело № 20211000600481 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.

С протоколно определение от 20.04.2021 г. на СГС-НО-27 състав, постановено по НЧД № 1253/2021 г. по описа на същия съд, осъденият М. Т. Т. (с установена по делото самоличност) е освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наказанието, което търпи по НОХД № 21786/2016 г. на СРС и който остатък е в размер на 5 (пет) месеца и 29 (двадесет и девет) дни.

Със същото определение на основание чл. 70 ал.6 от НК е установен /определен/ изпитателен срок в размер на неизтърпяната част на наказанието, а именно 5 (пет) месеца и 29 (двадесет и девет) дни.

Срещу така постановеното определение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от инспектор М. М. - процесуален представител на началника на Затвора гр. *** - с оплаквания, че същото е неправилно постановено и с молба да бъде отменено. В жалбата не се оспорва наличието на първата кумулативно дадена предпоставка в чл. 70 от НПК, а именно - лишеният от свобода да е изтърпял повече от половината на наложеното му наказание, равняващо се на 9 месеца, доколкото към датата на съдебното заседание осъденото лице е изтърпяло 9 месеца и 27 дни.

По отношение на втората изискуема от закона предпоставка - наличието на данни за поправяне на лицето в рамките на пенитенциарното заведение - подалият жалбата счита за неправилно прието от първоинстанционния съд, че в случая са налице категорични доказателства в тази насока. Сочи се, че условното предсрочно освобождаване е само правна възможност, предоставена от закона на осъдени лица, доказали по категоричен и несъмнен начин поправянето си чрез поведение, надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на 1 наказанието лишаване от свобода, а не е институт с автоматично приложение при изтърпяване на определената част от наказанието. Изтъква се, че в разпоредбата на чл.439а от НПК законодателят е посочил ясно кои обстоятелства следва да се отчитат като доказателства за поправяне на осъдения, а именно - всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Излагат се и доводи, че доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Сочи се, че всичко това следва да свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за условно-предсрочно освобождаване. Твърди се, че по делото са приложени източници на информация за поведението на осъдения, които правят неубедителен направения от първоинстанционния съд извод. Заявява се, че тези източници на информация са становищата и оценките на затворническата администрация, в т.ч. и докладът от ИСДВР, работил с л. св. Т., като се изтъква, че тези служители имат най-прякото наблюдение и найнепосредствения контакт с лицето и то за един по-продължителен период от време, какъвто е изтърпяната част на наказанието. Подалият жалбата счита за некоректно отразени в мотивите на съда обстоятелствата, които се базират само и единствено на доклада на ИСДВР, без да се отчетат становищата на администрацията на затвора гр. ***. Сочи се, че в тази връзка разпоредбата на чл. 437 ал. 3 от НПК изисква задължително да бъде изразено становище от страна на началника на съответния затвор. Твърди се, че в настоящия случай градският съд отчита и кредитира само и единствено положителните елементи от доклада на ИСДВР, като същевременно не коментира и не обсъжда останалите доказателства по делото. Не се оспорва факта, че, видно от цитираните становища, е налице позитивна тенденция по отношение на осъденото лице, но че наред с това обаче градският съд не е коментирал обстоятелството, че доказателствата по делото следва да са единни и непротиворечиви, както и дали е установено обстоятелство за трайно и необратимо поправяне на осъденото лице.

В жалбата се излагат и доводи, че макар разпоредбите на чл. 70 от НК и чл. 437 от НПК да не поставят изискване при съобразяване на обстоятелствата за условно предсрочно освобождаване да се отчита характера и тежестта на извършеното правонарушение, то следва да се отбележи, че оценката на риска от рецидив и вреди, която се прави на основание чл. 155 и чл. 156 от ЗИНЗС, се изготвя и на база на извършеното правонарушение, криминалното минало, характер и тежестта на извършените правонарушения, както и други обстоятелства, които към момента на произнасяне на първоинстанционния съд са с непроменени първоначални стойности.

Изтъква се, че декларирането на мотивация за промяна не може да обоснове извод за 2 приложението на чл. 70 от НК, без това да се подкрепя по категоричен начин от останалите доказателства, събрани в хода на производството. В жалбата се признава, че действително са налице част от обстоятелствата, които сочат на положителна промяна у осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието, доколкото е бил награждаван на основание чл. 98, ал.

1 от ЗИНЗС с цел стимулиране на положителното поведение; участвал е в трудова дейност.

В тази връзка се акцентира на обстоятелството, че съгласно ЗИНЗС и ППЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да имат добро поведение в рамките на пенитенциарното заведение, което е императивно посочено в чл. 96 и чл. 97 от ЗИНЗС, и че от това се налага извода, че осъдените лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в съответните специализирани заведения, следва да спазват законоустановените правила и норми. Т.е., в жалбата не се оспорва наличието на положителни промени в поведението на осъдения, но същевременно се отбелязва, че това не е достатъчно да се приеме като доказателство за неговото поправяне. Развиват се съображения, че поправянето изисква завършен превъзпитателен и самопревъзпитателен процес, в който осъденият да е изградил отрицателно отношение към извършеното от него; да показва съзнание за неговата укоримост; сам да осъжда това, което е сторил, и да е показал, че това поведение няма да рецидивира. Сочи се, че от значение се явяват изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес. Твърди се обаче, че в случая тези обстоятелства не са налице предвид отношението на осъдения към извършените правонарушения с висока степен на обществена опасност и средния риск от вреди за обществото. Въз основа на това се обосновава и извод, че целите на наложеното наказание по чл. 36 от НК все още не са изпълнени както по отношение на осъденото лице, така и по отношение на обществото.

Предвид така изложеното подалият жалбата процесуален представител на началника на затвора *** счита атакувания съдебен акт за неправилен, необоснован и немотивиран.

Намира, че при постановяването на определението за условно предсрочно освобождаване не са взети предвид изготвените становища и всички данни, съдържащи се затворническото досие на л.св. Т.. Отправя се молба да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде отменено изцяло атакуваното определение на СГС, НО - 27 състав относно приложението на чл. 70 от НК спрямо лишения от свобода М. Т. Т..

Софийски апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните в процеса и служебно провери правилността на постановеното определение, намери следното:

За да уважи молбата на осъдения М. Т. Т. за условно предсрочно освобождаване, градският съд е приел, че в случая са налице всички законови предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване, визирани в чл. 70 ал.1 от НК.

В тази връзка, на първо място, СГС правилно и обосновано е констатирал, че доколкото осъждането на М. Т. не е за престъпление, представляващо опасен рецидив, и предвид 3 обстоятелството, че същият е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му и търпяно в момента наказание, то е налице формалната предпоставка на чл. 70 ал.1 т.1 от НК, изискваща периодът на фактическото изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да не е по-малък от 1/2 от размера на наложеното /търпяното/ наказание. Този извод се основава на факта, че изтърпяваното от л.св. Т. наказание е в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, наложено му за престъпление по чл. 195 ал.1 т.7 вр. чл. 194 ал.1 от НК и че към датата на произнасянето - 20.04.2021 г. - той е изтърпял фактически 09 месеца и 27 дни; от работа 2 месеца и 04 дни, или всичко е изтърпял 1 година и 01 ден, като неизтърпеният остатък от наказанието е 05 месеца и 29 дни.

Същевременно първостепенният съд е приел, че е изпълнена и втората от предвидените предпоставки, необходима, за да бъде удовлетворена молбата за постановяване на условно предсрочно освобождаване, а именно – осъденият Т. да е дал доказателства за поправянето си по време на изтърпяване на наказанието.

Въззивният съд в настоящия си състав споделя единствено извода на СГС за наличието на първата от законоустановените предпоставки за условно предсрочно освобождаване – фактическото изтърпяване на съответната част от наложеното наказание лишаване от свобода, като не споделя решаващия извод на първостепенния съд осъденият М. Т. да е дал достатъчно доказателства за поправянето си.

Очевидно основният спор по делото е относно обстоятелството дали чрез поведението си по време на изтърпяване на наказанието осъденият Т. е дал достатъчно доказателства за своето поправяне /което е предпоставка за приложението на чл. 70 ал.1 от НК/. Извършвайки собствена преценка относно наличието на тази предпоставка, САС счита, че от данните по делото не може еднозначно, недвусмислено и с необходимата степен на убедителност да се приеме, че в случая с поведението си по време на изтърпяване на наказанието и с отношението си към правонарушението и към осъществяваните в местата за лишаване от свобода дейности осъденият Т. е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

Изследването на цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение обосновава извода на въззивния съд, че към момента поправянето му все още не е завършено и не е пълно, доколкото не се установяват и не присъстват убедителни данни за трайна и категорична положителна промяна в поведението и мисленето му. В тази връзка следва да бъдат отчетени съдържащите се в доклада на ИСДВР Д. С. /на л. 4-5 от първоинст. дело/ констатации, че при извършената оценка на риска от рецидив са констатирани средни стойности – 52 т.; че продължават да са налице проблемни зони - „отношение към правонарушението“ /само отчасти приема отговорността за деянието/ и „умения за мислене“ /частично осъзнава последствията от собствените действия; липса на целеполагане/; че рискът от сериозни вреди за обществото е среден; че не се е променил по отношение на основните дефицити - уменията за справяне и адекватни действия в проблемни ситуации; че при него са налице затруднения в нагласите за законосъобразно поведение и че предпочита лесни способи за набавяне на финансов ресурс, 4 като игнорира последствията от действията си. В доклада се изтъква, че въпреки отчитането на известни позитивни резултати корекционната работа с л.св. М. Т. Т. следва да продължи в условията на МЛС за постигане на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, като в тази връзка се счита за необходимо последователно да бъде извършена замяна на режима от „строг” на „общ” и на следващ етап преместване на осъдения в ЗООТ „***”. В крайна сметка се изразява несъгласие за условно предсрочно освобождаване на л.св. М. Т..