Решение № 1402 от 11.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1402 гр. София, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно гражданско дело № 20241100502266 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274 от ГПК.

Образувано е по жалба, вх. номер 06207/23.01.2024 г. по описа на ЧСИ С.Я. на С. Т., длъжник по изпълнително дело 3469/2017 г., срещу разпореждане от 08.01.2024 г. на ЧСИ С.Я., с което се отказва прекратяване на изпьлнително дело 20178440403469 поради настъшила перемция. Отказът се оспорва като незаконосъобразен, неправилен и немотивиран. Поддържа се, че съдебният изпълнител следва служебно да следи за настъпването на перемпцията. Сочи се, че е налице период с промеждутьк от повече от две години, в които срещу длъжника не са извършвани изпълнителни действия от края на месец октомври 2017 г. до края на месец януари 2021 година.

Излага се, ако не са внесени такси за извършване на изпълнителни действия, то тези действия не прекъсват давността по изпълнителното производство.

Сочи се, че отказът не е мотивиран.

Взискателят Токуда банк АД оспорва жалбата, като се излага, че в периода 2019- 2021 г. са налице поискани и предприети изпълнителни действия, довели до прекъсване на давността. Моли да се отхвърли жалбата.

В мотивите си по реда на чл. 436,ал.3 от ГПК ЧСИ

1

С.Я. излага аргументи за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и приложените по делото доказателства, включително представеното копие по изпълнително дело 20178440403469 по описа на ЧСИ С.Я., намира за установено следното:

Изпълнително дело No 20178440403469 е образувано по молба на Токуда банк АД, ЕИК: ******* въз основа на изпълнителен лист от 10.09.2014 г. от Софийски районен съд, 85 с-в., по гр. дело No 48918 по описа за 2014 г. срещу длъжника С. Б. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.

София бул. *******.

Изпълнителното производство е под номер 20148630404231 по описа на ЧСИ С. Х. и въз основа на молба от взискателя вх. номер 85687/ 12.09.2017 г. и приемо — предавателен протокол от 12.09.2017 г. ИД е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия под номер 20178440403469 по описа на ЧСИ С.Я..

В молбата за образуване взискателят е възложил правомощията по чл.

18 ЗЧСИ на частния съдебен изпълнител.

В посочения от длъжника период за твърдяно бездействие, след справка по изпълнително делото се установява, че са извършени следните действия по ИД:

1. 04.10.2017 г. въвод във владение на взискателя – купувач по извършената продан;

2. 21.03.2019 г. – с молба взискателят е поискал да се извърши норво проузчване ан имушществото на длъжника, налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и налагане на запор върху трудови възнаграждения;

3. 12.04.2019 г. – налагане на запор върху сметки на длъжника в в Алианц банк България АД;

4. Молба от взискателя от 20.01.2021 г. за налагане на запор върху вземанията на длъжника в качеството му на управител на Х.М.С. , ЕИК ******* и разпореждане от 27.01.2021 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника от посоченото дружество;

С молба от 08.01.2024 г. длъжникът е поискал от ЧСИ да прекрати изпълнителното производство поради настъпила перемция.

2

С разпореждане от същата дата, искането е оставено без уважение.

Въз основа на така установената фактическа обстановка Съдът намира следните правни изводи:

В чл. 435, ал. 2 ГПК изчерпателно са посочени изпълнителните действия, които подлежат на обжалване от длъжника, като съгласно т. 6 на тази разпоредба това са и отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

Следователно, подадената жалба е ДОПУСТИМА и Съдът следва да се произнесе по нейната основателност, като отговори на въпроса дали са настъпили предвидените в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК правно релевантни факти, при които изпълнителното производство се прекратява и на осъществяването на които се позовава жалбоподателят, който има и качеството на длъжник по изпълнението.

В чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е предвидено, че когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява. Целта на закона е да се стимулират взискателите, по чието искане е образуван изпълнителният процес със свои действия да поддържат неговата висящност, която не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване.

Движението на изпълнителното производство зависи от взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поскал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива.

С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство да отправя искане до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, ще води до неговото прекратяване.

3

Съгласно тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, т.10 прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В конкретния случай, видно от приложеното копие от изпълнителното дело, Съдът намира, че не се установява в посочени от жалбоподателя период - 10.2017 г. – 01.2021 г. да има период по-дълъг от 2 години , в който да има бездействие от взискателя.

След 01.10.2017 г., на 21.03.2019 г. – с молба взискателят е поискал да се извърши ново проучване на имуществото на длъжника, налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и налагане на запор върху трудови възнаграждения и на 12.04.2019 г. такъв запор върху сметки на длъжника в Алианц банк България АД е наложен. С молба от взискателя от 20.01.2021 г. е поискано налагане на запор върху вземанията на длъжника в качеството му на управител на Х.М.С., ЕИК ******* и са предприети действия по налагането му, чрез връчване на съобщения на дружеството, а през 01.2022 г. са предприети действия по налагане на запори върху банкови сметки на длъжника в други банки.

Периодът на перемция е период на бездействие на взискателя.

Изпълнителния процес се движи в резултат на активността на взискателя.

4

Поради това и при бездействие на ЧСИ, след искане от взискателя да се предприемат конкретни изпълнителни действия, не освобождава взискателя от задължение за активно поведение. В конкретния случай обаче няма период от 2 години без ефективно извършвани изпълнителни действия от ЧСИ по искане на взискателя.

Недоказано е твърдението, че взискателят не е заплатил необходите разноски за извършваните изпълнителни действия, доколкото това твърдение е неконкретизирано, а и от данните по изпълнително дело се установява, че взискателя в внасял поисканите разноски винаги в съответствие с указанията на ЧСИ.

Липсата на изчерпателни мотиви в отказа изпълнителното производство, не е основание за отмяна. да се прекрати

По изложените съображения обжалваният акт на съдебния изпълнител, с който е отказал да прекрати принудителното изпълнение е законосъобразен и подадената жалба е неоснователна.

Водим от горното , СГС, ТО

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на

С.

Т. вх. номер

06207/23.01.2024 г. по описа на ЧСИ С.Я. - длъжник по изпълнително дело 3469/2017 г. срещу разпореждане от 08.01.2024 г. на ЧСИ С.Я., с което се отказва прекратяване на изпьлнително дело 20178440403469 поради настъпила перемция.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Препис – на жалбоподателя и на ЧСИ С.Я. по изпълнително дело 20178440403469.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________