Определение № 638 от 29.04.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 638 гр. Плевен, 29.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500301 по описа за 2025 година Производство по чл.413, ал.2 ГПК.

Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по повод частната жалба, подадена от ”КРЕДИ ЙЕС“ООД, ЕИК: 200688545. представлявано от В. М. И., чрез пълномощника адв.Н. Ш. против разпореждане № 3574 на Плевенски РС от 17.03.2025година, постановено по ч.гр.д. № 1652/2025година по описа на същия съд, с което е отхвърлено заявлението по чл.417, ал.1, т.6 от ГПК и е отказано да се издаде изпълнителен лист в полза на дружеството против В. С. З., от гр.Плевен, по реда на чл.417 ГПК, за сумите: 3639,45лв. - договорна лихва за периода 19.04.22г.-16.01.25г. и 606,40лв. - наказателна лихва за забава за периода 17.05.22г.-10.03.-25г. На основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може в едномесечен срок от съобщението, да предяви осъдителен иск за вземането си, за което има отказ за издаване на заповед по чл.417 от ГПК, като довнесе дължимата държавна такса по сметка на ПлРС.

В частната жалба се изтъкват съображения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Жалбоподателят счита за неправилно приетото от РС, че е нарушена императивната норма на чл. 11, ал.1 от ЗПК, тъй като не бил посочен реалният годишен лихвен процент, тъй 1 като при изчислението му не било включено вземането за неустойка. Изтъква се това, че подаденото пред съда заявление по реда на чл.417, ал.1, т. 6 от ГПК е с приложен Нотариален акт за договорна ипотека, както и Договор за паричен заем 410581 от 16.01.2020г., в чл.6 от който са описани подробно параметрите му. Твърди се, че в претендираното вземане няма начислена неустойка за неизпълнение на договорни задължения, в каквато насока са мотивите на съда. В раздел 6 от договора е предвидена неустойка в размер на 20% от заемната сума, която евентуално може да бъде начислена ако вземането бъде обявено за предсрочно изискуемо. Твърди се, че вземането по така представения договор за заем, не е обявявано за предсрочно изискуемо, поради което клаузата на чл.13 от договора за заем не е породила правно действие. По договора за заем е уговорена единствено договорна лихва в размер на 3,430 % месечно, която е включена, при изчисление на ГПР. Общия размер на дължимата по договора главница и договорна лихва за целия период на договора е посочена в чл.6, ал.8 от него. Освен договорната лихва, други задължения за плащане на такси, застраховки, неустойки или други суми, не са предвидени. Поради това жалбоподателят счита, че ГПР, посочен в договора за заем, при който е взета предвид договорната лихва, е реално приложения по договора ГПР.

Жалбоподателят счита, че мотивите на съда за отказа да му бъдат присъдени заявените суми за договорна и наказателна лихва са необосновани, тъй като за установяване на обстоятелството дали посочения в договора размер на ГПР е реално приложения по договора за заем ГПР, са необходими специални счетоводни изчисления.Оспорва се и извода на съда, че представеният договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 19, ал.4, чл.11, ал.1, т.11 и 12 ЗПК, с твърдението, че за съпоставяне на посочения в договора ГПР с реално приложения ГПР, са необходими специални математически изчисления. Посочва се и това, че процесния договор за паричен заем 410581/16.01.2020г. е сключен по реда на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители.

В заключение жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното Разпореждане на P C Плевен № 3574/17.03.2025г., постановено по ч.гр.дело № 20254430101652, с което частично е отхвърлено заявлението по чл.417 ГПК срещу длъжника В. С. З. за сумите 3639,45 лв. - договорна лихва за периода от 19.04.2022г. до 16.01.2025г. и 606,40 лв. - наказателна 2 лихва за забавени вноски за периода от 17.05.2022г. до 10.03.2025г., като неправилно и да се разпореди издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника В. С. З. за пълния размер на заявената сума, както и да бъдат присъдени разноските в заповедното производство разноски в пълен размер, за което е представен и списък по чл.80 ГПК, ведно с доказателства за извършването им.

Въззивния съд, като взе предвид изложените в частната жалба доводи и доказателствата по делото, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Частната жалба е допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1652/2025г. със заявление от 14.03.2025г. ”КРЕДИ ЙЕС“ООД, чрез пълномощника си адв. Н. Ш., е поискало от Плевенски районен съд да се издаде изпълнителен лист в полза на дружеството против В. С. З., от гр.Певен, по реда на чл.417, т.3 ГПК за посочените по-горе суми: 3639,45 лв. - договорна лихва за периода от 19.04.2022г. до 16.01.2025г. и 606,40 лв. - наказателна лихва за забавени вноски за периода от 17.05.2022г. до 10.03.2025г., както и за главница от 5415.92лв.

За да постанови обжалваното определение, Плевенски РС е приел, че заявлението, в частта относно искането за присъждане на лихви и неустойка, е неоснователно, тъй като е констатирал нарушения на императивните норми на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 и на чл.12 от ЗПК, при което и на осн.чл.22 ЗПК е счел целият договор за заем № 410581/16.01.2020г., за недействителен. При този извод и на основание чл.23 от ЗПК е приел, че на връщане подлежи само чистата стойност на кредита и че не се дължат лихви или други разходи по същия от потребителя-кредитополучател.

Позовавайки се на чл.411, ал.2 от ГПК, съдът служебно е констатирал, че договорът попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит/отговаря на критериите по чл.3 ЗПК и не засяга изключенията по чл.4 ЗПК/. Цитирал е чл.21, ал.1 ЗПК, съгл. който всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Приел е, че е нарушена императивната норма на чл.11, ал.1 от 3

ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент, а само месечния лихвен процент в размер на 3,430%. Направен е извода, че този лихвен процент е некоректно представен на заемополучателя, тъй като ако към числото 3,400% се включи и вземането за неустойка, то месечния лихвен процент ще е в пъти по-висок от посочения в договора процент на месечната лихва. Посочено е, че доколкото лихвата е само част от ГПР, в договора е следвало да се посочи размер на ГПР, който да включва освен договорната лихва и всички останали суми и ако това е сторено коректно, то вместо посочения в процесния договор 49,832% ще се получи ГПР, който реално надвишава пет пъти размера на законната лихва, което нарушава изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Отделно от това е посочено, че императивните изисквания на чл.

11, ал.1, т.11 и 12 ЗПК предвиждат, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. Счел е, че липсва погасителен план, тъй като приложения няма изискуемото по закон съдържание, без да уточнява какво липсва в него.

Въззивният съд не споделя извода на първоинстанционния за недействителност на договора, поради противоречие със закона, на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 и 10, 11 и 12 от ЗПК, в който случай би се дължала само чистата стойност на кредита, съгласно чл.23 от ЗПК, поради което счита, че необосновано е отказано издаване на заповед за изпълнение за посочените в обжалваното разпореждане суми.

В изпълнение на изискванията на процесуалния закон заявителят е представил в оригинал нотариалният акт/документа по чл.417, т.3 ГПК/, както и договорът от който произтича вземането му, сключен с потребител, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи 4 условия. Наред с основната цел на заповедното производството - да се провери дали вземането е спорно, законодателят е възложил на съда служебно да следи и за това искането да не противоречи на закона и добрите нрави/чл.411, ал.2, т.2 от ГПК/.

В посочените от РС разпоредби на чл. 11, т. 9 и т.10 се изисква договорът за потребителски кредит да съдържа на разбираем език посочване на лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти/т.9/; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин/т.10/. В случая е посочено на разбираем език, че се предоставя заем в размер на 7 000лв., обезпечен с ипотека върху недвижим имот, който се олихвява с фиксиран лихвен процент в размер на 3,430% месечно, изчислим от заемната сума до окончателното и изплащане, за целия период на заема.

Годишният процент на разходите/ГПР/ по заема е 49,832%, като изрично е посочено, че в ГПР е включена само договорената лихва.Връщането на заема е със срок 60 месеца, на 60 равни месечни вноски от по 276,67лв., с падеж 16-то число на месеца.Изрично е посочена и общата сума, която заемодателя дължи – 16 601.04лв. Приложен е и двустранно подписания погасителен план, в който са посочени по месеци за целия 60-месечен период равните месечни вноски от по 276,67лв. Действително в договора за заем е договорена и клауза за неустойка – в чл. 13, която предвижда, че заемателят дължи такава ако е налице основание и заемодателят упражни правото си по чл.8, ал.1, т. А, Б и В да обяви вземането по договора за предсрочно изискуемо. Такава сума, обаче, в размер на 20 % от заемната сума, нито е начислявана предварително, нито е включена в погасителните вноски, нито е довела до оскъпяване на кредита, видно от погасителния план. Това е така доколкото, клаузата за неустойка е свързана с правото на заемодателя да обяви за предсрочно изискуем договора, което е бъдещо несигурно събитие. Тя не представлява и „Общ разход по кредита за потребителя“ по см. на § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Ето защо тази 5 неустойка не е следвало да бъде и не е включена в ГПР по кредита. В договора за заем е следвало да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит и това е сторено с процесния договор от 16.01.2020г. В заповедното производство липсват доказателства, от които да може да се направи извода, че ГПР от 49, 832% посочен в договора за паричен заем, не е реален, поради което този извод на Плевенски РС се явява необоснован.

Освен това не са налице предпоставките за дължимост на сума за неустойка и такава не се претендира със заявлението, тъй като правото на заемодателя не е упражнено до изтичане срока на договора.

Наред с изложеното по-горе въззивният съд приема, че след като конкретния потребителски договор е сключен при фиксиран лихвен процент, то е безпредметно той да съдържа изискваното в чл. 11.т.11 от ЗПК посочване на последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, което изискване не е приложимо към настоящия случай, както и планът да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. Тези изисквания важат за случаите на договорени различни лихвени проценти за целите на погасяването, а не и за случаите на фиксиран лихвен процент, какъвто е настоящия.