Присъда № 22 от 09.10.2023, Окръжен съд - Ямбол

МОТИВИ към Присъда № 22/09.10.2023г., постановена по НОХД № 115/2022г. по описа на ЯОС

ЯОП е предявила обвинение против Г. И. И. от гр. *****, за престъпление по чл.331, ал.3, предл.1 вр. ал.2, т.2 вр. ал.1 от НК, изразяващо се в това, че:

Около 02:00 часа на **.**.**** г. в автобусна база на „****** **” ЕООД гр. Ямбол, собственост и управлявано от М. И. М. от гр. *****, намираща се на ул. „***** ** ****” № **, гр. *****, умишлено е запалил чуждо имущество със значителна стойност - автобус „***** ****” с peг. № * **** ** на стойност 18 000 лева, собственост на „***** - **” ЕООД - гр. Ямбол, със собственик и управител М. И. М. от гр. *****, като е имало опасност пожара да се разпростре върху друго такова имущество - автобус „**** ***” с peг. № * **** **, на стойност 20 000 лв., автобус „**** *** ****, с peг. № * **** ** на стойност 30 000 лева, автобус „**** *** **” с peг. № * **** ** на стойност 9 200 лева и автобус „***** **** *****” с peг. № * **** **, на стойност 24 500 лева, всички на обща стойност 83 700 лева, собственост на „****** **” ЕООД гр. Ямбол, със собственик и управител М. И. М. от гр. *****, която опасност се е реализирала с разпространение на пожара и запалване на автобус „**** ***” с peг. № * **** **, на стойност 20 000 лева и автобус „**** *** ****, с peг. № * **** ** на стойност 30 000 лева, и от деянието са последвали значителни вреди за „****** **” ЕООД - гр. Ямбол, със собственик на управление М. И. М. от гр. *****, в размер на 68 000 лева.

Преди започване на разпоредителното заседание по делото ощетеното юридическо лице „**** - **” ЕООД – гр. Ямбол чрез редовно упълномощен адвокат предяви против подсъдимия граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 68 000 лева, върху която сума претендира присъждане на законна лихва, считано от датата на увреждането – **.**.**** г., до окончателното й изплащане.

Тъй като претенцията бе своевременно заявена - в срока по чл.85, ал.3 от НПК, от лице, което според обстоятелствата на обвинението е претърпяло вреди от престъплението и в този смисъл е активно легитимирано да претендира обезщетение за обезвреда, и е с цена до размера на вредите, посочен в обвинителния акт, съдът я намери за допустима и я прие за съвместно разглеждане, ведно с наказателното производство, и съответно, конституира дружеството в качеството на граждански ищец.

В съдебна фаза по искане на защитниците производството протече по диференцираната процедура на чл.371, т.1 от глава 27-НПК - одобряване съгласието на подсъдимия, защитниците и повереника да не се провежда разпит на вещите лица инж. Д. Б., д-р П. Ц. и Г. А., изготвили назначените автотехническа оценителна, допълнителна автотехническа оценителна и съдебно-психиатрична и психологична експертизи, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните 1 експертни заключения от досъдебното производство.

В с.з. участващият по делото прокурор поддържа обвинението така, както е предявено, като счита, че събраните доказателства изясняват в пълна степен фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Позовава се на показанията на свидетелите М. и Д. М. и Н. М., сочещи от една страна, за натрупано в годините напрежение между сем. М. и Н. М. както в личен, така и в професионален план, с оглед осъществяваната еднаква търговска дейност, а от друга, за съществуващи близки отношения между свидетелката Н. М. и подсъдимия. Счита, че действията на подсъдимия в нощта на палежа придвижването със собствения му лек автомобил от гаражната клетка, намираща се до дома му, до базата на фирма „*****”, където било местодомуването на опожарените автобуси, и самото запалване, са установени по безспорен начин от видеотехническите експертизи и от записите от охранителните камери, разположени на различни обекти по маршрута от дома му до базата и обратно, както и от охранителните камери в самата база.

Според прокурора, авторството на деянието е безспорно установено и от обективните находки, отразени в протокола за оглед на обходен път **** от **.**.****. и от заключенията на назначените съдебно-химическа и съдебномедицинска експертиза по метода на ДНК-профилиране, от които се установява, че по маршрута на придвижване на подсъдимия и на близко разстояние помежду им са намерени и иззети 11-литрова пластмасова туба „Девин”, видимо смачкана и със следи от свиване от висока температура, сърдържаща запалителна течност – нафта, медицинска маска, от която поради излагането на атмосферни условия не е извлечен идентификационен материал, както и латексови ръкавици, от които е извлечен с ДНК материал, съвпадащ с профила на подсъдимия. Според прокурора, заключението на съдебно-химическата експертиза, че установената в тубата течност е нафта, кореспондира със заключенията на двете пожаротехически експертизи, че запалването на автобусите е в резултат на действията на физическо лице и ползваната за целта запалителна течност също е нафта. Акцентира и на частта от записа от охранителните камери на мястото на палежа, в която след запалването на автобуса ръцете на извършителя са били изложени на въздействието на гореща температура, на установените при задържането на подсъдимия наранявания в областта на ръцете, обективирани в протоколите за освидетелстване от **.**.****г. и от **.**.****г., и на интерпретацията им от вещото лице като наранявания, получени от въздействието на суха температура (горещи предмети, пламък или нагорещени газове). В тази връзка счита, че следва да се кредитират всички свидетелски показания - тези на свидетелите Н. М. и Р. М., които също сочат, че към **.**.****г. подсъдимият имал наранявания в областта на ръцете под формата на изгаряния, показанията на Д. и М. М., както и показанията на полицейските служители свидетелите Е.

Л., И. Г. и В. К. относно обстоятелствата, станали им известни по повод възложените им задачи и при обход на съответните райони. Обясненията на подсъдимия, че като служител на ЮИДП давал дежурства като горска стража 2 и участвал в извършването на проверки, при които използвал предпазни средства маска и ръкавици, оценя като израз на защитна позиция и счита, че не следва да се кредитират. Поради липсата на конкретика в показанията на свидетеля С. относно точните дата и час, на които подсъдимият го посетил на язовира в с. ****, намира за недоказана и защитната теза, насочена към осигуряване на алиби. Заключението на назначената в съдебна фаза идетификационна антропологична експертиза оценя като необосновано.

Счита, че е изготвено в разрез с конкретно поставените задачи - без преглед на подсъдимия и без запознаване с приложения по делото видеотехнически материал. По тези съображения и като изтъква, че поради заличаването на следите на местопрестъплението вследствие на пожара този вид престъпления са труднодоказуеми, намира обвинението за доказано и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен. Предлага да му се наложи ефективно наказание от четири години лишаване от свобода, към законовия минимум от три години и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства - възрастта и чистото му съдебно минало. Предложения размер на наказанието намира за съответен на завишена степен на обществена опасност на деянието, което оценя като особено дръзко, тъй като е извършено в нощни условия и след предварителна подготовка, включително и такава, насочена към затрудняване на идентификацията му. Гражданският иск прокурорът намира за основателен и доказан и счита, че следва да бъде уважен в пълен размер. По въпроса за веществените доказателства излага, че след влизане в сила на присъдата, като вещи без стойност, същите следва да се унищожат.

Чрез редовно упълномощен повереник адвокат гражданският ищец също застъпва становище за доказаност на обвинението по съображенията, изложени в предоарията на прокурора. Затова счита, че гражданският иск е доказан по основание и размер от събраните по делото доказателства и пледира да бъде уважен изцяло. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з. и с редовно упълномощени защитници адвокати. Дава обяснения по обвинението, в които отрича съпричастност към деянието. Излага, че на 7-ми срещу 8-ми ****** **** г. около 23:00-24:00 часа вечерта, след спор със съпругата му във връзка с начина на отбелязване рождения ден на детето им, родено на 08-ми *****, излязъл от дома си и отишъл с автомобила си на язовира в с. **** при свидетеля С. С., за да предотврати задълбочаването на конфликта и да се разсее. На **.**.****г. бил на работа до около 13:00 часа, след което бил освободен за деня по повод семейния празник. Следобяд същия ден отново с автомобила си отишъл до магазин „Джъмбо” в гр. Бургас, за да напазарува.

Притежавал лек автомобил „**** ****”, комби, с десен волан, който по пътя до гр. Бургас загрял. Това наложило да отбие и да долее охладителна течност.

Развъртайки капачката на резервоара, от отвора бликнала гореща течност и изгорила ръката му. Вечерта на 8-ми ***** излязъл на заведение със семейството си, след което се прибрал в дома си във вх. * на бл.* в ж.к. „*.

3

******” в гр. *****, а на **.**.****г. сутринта заедно със свидетелите Н. М. и Р. М. потеглили с автомобила му към гр. Одрин. На **.**.****г. бил задържан и по време на разпита след повдигане на обвинението разказал истината за това къде е ходил и какво е правил. Впоследствие, по настояване на защитника, който поел ангажимент да бъде освободен, разказал на разследващия полицай случката за палежа, тъй като се притеснил, че майка му няма да се справи сама с грижите за брат му. Твърди, че посещавал района около обходен път **** при изпълнение на служебните си задължения, като давал дежурства с горската стража, участвал в почистването на коритото на реката и извършвал санитарна сеч с дизелови и бензинови моторни триони, при което, а и поради пандемията, ползвал предпазни средства – маска и ръкавици. Допълва, че не знае къде се намира базата на фирма „*****”, не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.

Редовно упълномощените защитници адвокати застъпват становище за недоказаност на обвинението, като считат, че в изобилния доказателствен материал липсват преки доказателства, които да свързват подсъдимия с инкриминираното деяние, а събраните косвени такива не обосновават единствено възможен извода по отношение на авторството. Относно предполагаемия мотив за извършване на палежа изтъкват, че същият се аргументира единствено с познанството на подсъдимия със свидетелката Н.

М. и с влошените в годините лични и професионални отношения на Н. М. със свидетеля М. М.. Считат обаче, че показанията на свидетелите Д. М.а и З. Р. не съдържат информация за тези обстоятелства, а показанията на свидетеля М.

М., че имал пререкания с Н. по повод работата, че отказвал да работи с нея и получавал заплахи, намират за изолирани и неподкрепени с други доказателства, поради това, че твърдените заплахи не са конкретизирани по време, място и съдържание, и не са обективирани в съответните жалби до полицията. Считат, че не следва да се кредитират показанията на същия свидетел и в частта им относно обстоятелството, че преди палежа подсъдимият посетил гаража на фирмата с личния си автомобил, като намират, че е нелогично същият да не съобщи за това обстоятелство при проведените разпити в досъдебното производство, когато е бил разпитван четири пъти. Поради това оценят показанията на свидетеля М. в горепосочените им части като такива, обслужващи обвинителната теза и считат, че не следва да се кредитират. По отношение на останалите свидетели, в т.ч. и полицейските служители В. К. и И. Г., защитата излага, че същите нямат отношение към въпроса за авторството, а показанията на свидетеля Е.

Л. в частта им касаеща информация, придобита чрез оперативни способи, следва да се игнорират.

Доказателства за съпричастност на подсъдимия към инкриминираното деяние защитата не намира и в приобщените по делото експертни заключения.

Не оспорва заключението на съдебно-медицинската експертиза, но изтъква, че при съществуваща възможност за изготвянето й след преглед на подсъдимия (тогава обвиняем и задържан), същата се базира изцяло на данните, отразени в 4 протоколите за освидетелстване. Наред с това счита, че заключението и показанията на експерта не изключват възможността констатираните наранявания в областта на ръцете да са получени при извършване на обикновени действия в домакинството и вследствие попадане на гореща мазнина. Съпоставяйки от една страна посочените от вещото лице размери на изгарянията, показанията на свидетелите Н. М., Р. М. и К. Н. относно същото обстоятелство, и кадрите от записа на мястото на палежа от друга, които интерпретира като „пламтящ човек”, защитата счита, че установените наранявания в областта на ръцете на подсъдимия категорично не са причинени вследствие на пожара.