Решение № 13494 от 20.10.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 13494

Варна, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - X състав, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА ШИРВАНЯН административно дело № 20267050702593 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Производството е образувано по жалбата на Д. И. К., чрез адв. К. М. срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0819-000332 / 07.08.2026г. издадена от началник група към ОД МВР Варна сектор Пътна полиция Варна, упълномощен със заповед № 365з-7399/04.09.2025г. на директора на ОД МВР Варна.

Жалбоподателката оспорва заповедта и релевира доводи, че не са били налице условията за издаването й. Не оспорва констатираните от административния орган факти, но намира, че към правилно установените факти неправилно е приложено материалното право и международните актове, по които Република България е страна член. Моли за отмяната на заповедта. Иска присъждането на сторените разноски. В открито съдебно заседание лично и чрез процесуален представител поддържа жалбата.

Ответната страна, началник група към ОД МВР Варна сектор Пътна полиция Варна, упълномощен със заповед № 365з-7399/04.09.2025г. на директора на ОД МВР Варна, в открито съдебно заседание, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0819-000332 / 07.08.2026г. е издадена от началник група към ОД МВР Варна сектор Пътна полиция Варна, упълномощен със заповед № 365з-7399/04.09.2025г. на директора на ОД МВР Варна на Д. И. К. на следните констатации: при проверка извършена от органите на МВР на 06.08.2026г. около 10.13ч. е констатирано, че П. С. С. в гр. Варна, по бул. Васил Левски и на кръстовище с ул. Дубровник, управлява лек автомобил „Ауди А 4“ с рег.№ [рег. номер], собственост на Д. И. К., без водачът П. С. С. да притежава валидно СУМПС за категорията, към която спада управляваното от него МПС поради това че управлява с национално СУМПС издадено от Канада, която не е страна член на ЕС или държава – страна по Споразумението за ЕИП или Конфедерация Швейцария без да е придружено с легализиран превод на Български език, поради което СУМПС е невалидно на територията на Република България, съгласно чл.161, т.1,3,4, 5 от ЗДвП.

Направен е извод, че по отношение на Д. И. К. са налице материално правните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Ауди А 4“ с рег.№ [рег. номер] за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от лице с активна процесуална легитимация – адресат на издадения индивидуален административен акт, и пред надлежния да я разгледа съдебен орган, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, съгласно представената в административната преписка заповед № 365з-7399/04.09.2025г. на директора на ОД МВР Варна, при упражняване на предоставените му съгласно заповедта за упълномощаване правомощия.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа необходимите реквизити изискуеми от разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч. изложение на фактическите и правните основания за приложената принудителна мярка по чл.22 от ЗАНН, поради което е валиден и годен за съдебна проверка. Не се установяват съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, което е започнало при извършването на проверка на водач управляващ пътно превозно средство.

По отношение на съответствието на акта с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл.59, ал.2 от АПК. Актът е мотивиран, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения акт за установяване на административно нарушение - касае се за фактически обстоятелства, установени в хода на административнонаказателната проверка, възприети от органа при произнасянето му.

При спазване на чл.170, ал.1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е установил наличието на обстоятелствата, които според него изискват налагането на принудителната административна мярка по чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП.

В този аспект съдът констатира, че жалбоподателката не оспорва фактите, констатирани от административния орган в обстоятелствената част на заповедта. Релевираните твърдения са за неправилност на изводите на административния орган за наличието на предпоставките за издаването на заповедта, поради неправилно тълкуване на закона.

Фактите установени от административния орган се констатират от приложените към административната преписка доказателства, поради което съдът ги възприема.

Спорът се свежда до това: законосъобразно ли е издадена на Д. И. К., като собственик на лек автомобил „Ауди А 4“ с рег.№ [рег. номер], заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0819-000332 / 07.08.2026г. от началникът на група към ОД МВР Варна сектор Пътна полиция Варна, упълномощен със заповед № 365з-7399/04.09.2025г. на директора на ОД МВР Варна, за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Ауди А 4“ с рег.№ [рег. номер] за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца, при условие че водачът има СУМПС издадено от Канада.

За да отговори на този спорен въпрос, съдът съобрази разпоредбата на чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП, съгласно която принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ се прилага на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс – за срок от 6 месеца до една година.

От анализът на цитираната относима част от разпоредбата на чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП към предоставянето на МПС от собственик на друго лице за управлението му се констатира, че в нея са предвидени седем хипотези представляващи самостоятелни предпоставки за издаването на ПАМ на собственика на МПС, а именно лицето на което е предоставено МПС за управление: 1.да не е правоспособен водач, 2.да не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, 3.да е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен ред, 4.да е лишено от право да управлява моторно превозно средство по административен ред, 5.свидетелството му за управление да е временно отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП, 6. свидетелството му за управление да е временно отнето по реда на чл.171, т.4 от ЗДвП и 7. свидетелството му за управление да е временно отнето по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс. Предвидени са в алтернативност. Осъществяването на фактическият състав на всяка от тези хипотези представлява основание за прилагане на принудителната административна мярка.

Спорно в настоящото производство е наличието на първите две основания за прилагането на ПАМ. Видно от описаните от административния орган факти: водачът на МПС е притежавал валидно за Канада СУМПС за вида на управляваното МПС, т.е. придобил е правоспособност и по отношение на него не е налице първата хипотеза от чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП.

Първо, контролният орган е констатирал, че СУМПС на водача на МПС е валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство – „управлява с национално СУМПС ….. издаден на …. от Канада“.

Съгласно тълкуването дадено на понятието „валиден“ в РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН) на Института по български език https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B8% D0%B4%D0%B5%D0%BD/ - „ВАЛИДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който е в сила, който важи. Опитни инспектори веднага дават мнение дали представените документи са валидни. ВН, 1958, бр. 2003, 2. Лоренц и Айнщайн направили една крачка напред .. и открили зависимостта между масите на тялото в покой и движение при промяна на скоростта му. Този закон не важи само за електроните — той е валиден за всички тела в природата. В. Х., ПСС, 59. Изгледи за времето, валидни до 18 ч.“ От разгледаната дефиниция следва, че валиден документ е този документ, който е в сила, законно издаден е и има пълна юридическа стойност. Не са изложени данни и изводи на административния орган СУМПС да не е в срокът, за който е издадено, да не е издаден от компетентен орган или да е невалиден за територията на Канада. От това следва, че СУМПС е валиден. Т.е. МПС е управлявано от водач с валиден СУМПС. Не са посочени факти относно другите хипотези на чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП, поради това съдът не ги обсъжда. В този аспект приложената ПАМ се явява издадена при липсата на нормативно основание.

Второ, в предвидените изпълнителни деяния по чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП подлежат на установяване факти, които могат да бъдат обективно възприети само от контролния орган – липса на правоспособност, на валиден СУМПС, на временно отнет СУМПС, но не и от собственика на МПС. Нормативната уредба не е прецизирана, като мярката по чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП се прилага на собстевик, който не е в състояние да провери дали водачът на МПС има валидно СУМПС според тълкуването на нормативната уредба на националния контролен орган. Собственикът на МПС се е уверил, че водачът на МПС притежава СУМПС и не може да прави преценка за неговата валидност или да установява настъпването на други факти измежду посочените в чл.171, т.2а, б.А от ЗДвП. Предвид това приложената ПАМ се явява непропорционална на общите и специалните цели на административната принуда, доколкото лишава собственика на МПС от възможността да ползва собственият си автомобил на факти, които той няма как да констатира към момента в който предоставя МПС за ползване на близък.

Предвидената ПАМ, при факти, като констатираните се явява от една страна наложена без правно основание, а от друга несъразмерна и накърняваща в по-голяма степен от необходимото конституционните права на гражданите, като напр. правото на частна собственост, поради което жалбата се явява основателна и обжалваната заповед следва да бъде отменена.

Направено е искане за присъждане на сторените разноски от жалбоподателката, което е доказано в размер от 505.11 евро, поради което е основателно до този размер.

Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по оспорването по жалбата на Д. И. К., чрез адв. К. М., заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0819-000332 / 07.08.2026г. издадена от началник група към ОД МВР Варна сектор Пътна полиция Варна, упълномощен със заповед № 365з-7399/04.09.2025г. на директора на ОД МВР Варна.

ОСЪЖДА ОДМВР Варна да заплати на Д. И. К. разноски в размер на 505.11 (петстотин и пет евро и 11 е.ц.) евро.

Решението e окончателно.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�