Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11 от 23.02.2023, Районен съд - Раднево

Съд
Районен съд - Раднево
Дело
Административно наказателно дело 295/2022
Вид
Решение № 11
Подписан
23.02.2023
В сила
08.06.2023
Състав
Христина Вълчанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1, предл. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 200, ал. 1, т. 2 · Закон за водите
  • чл.201, ал.1 · Закон за водите
  • чл.201, ал.2 · Закон за водите
  • чл.201, ал.9 · Закон за водите
  • чл. 48, ал. 1, т.3 · Закон за водите
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Раднево, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина Вълчанова при участието на секретаря Живка В. Манолова като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно наказателно дело № 20225520200295 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 59-63 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно Постановление № 60/07.12.2022 г. на Д.И.И-И – Директор на РИОСВ – Стара Загора, с което на „Мини Марица изток" ЕАД, експлоатиращо рудник хххх, общ. Раднево, със седалище и адрес на управление гр. ххххххххх представлявано от инж. И.Ч. изпълнителен директор за нарушение по чл. 48, ал. 1, т.3 от Закона за водите , на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ- „хххххх, представлявано от Изпълнителния директор И.Ч., чрез упълномощения юрисконсулт В. обжалва същото, като прави конкретни оплаквания за неговата незаконосъобразност. Моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощения си процесуален представител –юрисконсулт В. поддържа жалбата си.

За въззиваемата страна, редовно призована, се явява упълномощения защитник адв.Д.

Д., който моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди издаденото НП.

Районна прокуратура-гр.Стара Загора, ТО Раднево, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

1

На 13.07.2022 г. от М. Д. М.- главен експерт в РИОСВ гр. Стара Загора е съставен АУАН № 60/13.07.2021 г. Актът е съставен във основа на извършена проверка /Протокол от проверка № П-№ 0000000050 от 30.05.2022 г. на РИОСВ гр.Стара Загора.

В АУАН е отразено, че на 30.05.2022г. е извършена контролна проверка на рудник хххх на Мини Марица изток” ЕАД от експерти на РИОСВ – Стара Загора (протокол от проверка № П-№ 0000000050 от 30.05.2022 г.) във връзка със задължителен емисионен контрол на отпадъчни води, при която е взета 1 брой водна проба отпадъчна вода в точка на заустване № 1 – канал (вход на дюкера). Направените физикохимични анализи на взетата проба отпадъчна вода показват превишение на индивидуалните емисионни ограничения, въведени с разрешително за заустване на отпадъчни води № 33120022/10.06.2009г., последно актуализирано с Решение № РР-3184/ 12.10.2017 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в ИБР гр. Пловдив в точка на заустване № 1 – канал (вход на дюкер) по показатели – сулфати, както следва: сулфати –604 mg/l, при ИЕО – 400 mg/l;

Актосъставителят е приел, че по описания начин хххххх е нарушило чл. 48, ал. 1, т.3 от Закона за водите, като не спазва условието в Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33120022/10.06.09 г., актуализирано с Решение № РР-3184/12.10.2017 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в ИБР гр. Пловдив част „ Индивидуални емисионни ограничения на отпадъчните води за заустване № 1-канал (вход на дюкер) за превишения на индивидуалните емисионни ограничения по показатели сулфати.

АУАН бил съставен в присъствието на представител на жалбоподателя, предявен и връчен на същия. По тези факти няма спор по делото.

Против съставения АУАН, в законоустановения срок не са постъпили писмени възражения.

Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното Наказателно Постановление № 60/07.12.2022 г. на Д.И.И-И – Директор на РИОСВ – Стара Загора в обстоятелствената част, на което, административно – наказващия орган /АНО/, е възприел описаната в АУАН, фактическа обстановка. АНО е приел, че деянието съставлява нарушение на чл. 48, ал. 1, т.3 от Закона за водите. АНО на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите е определил и наложил на „Мини Марица изток” ЕАД, административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и от разпита на актосъстаителя М. Д. М. и разпитаната свидетелка М. М. С..

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

2

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозира е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията на съда в тази насока са следните:

В хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават процедурата и издаденото наказателно постановление и са основания за отмяната му като незаконосъобразно.

Основателно е възражение на жалбопадателя досежно нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно непълно и неясно описание на деянието в АУАН и в НП, което също нарушава правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност, тъй като е посочено допуснатото неизпълнение на условие „Индивидуални емисионни ограничения в Разрешително за заустване на отпадъчни води №3312022 от 10.06.2009, последно актуализирано с Решение №РР-3184/12.10.2017г., издадено от директора на Басейнова дирекция за управление на водите в ИБР град Пловдив в точка на заустване №1- канал/вход на дюкер за установено превишение на индивидуалните емисионни ограничения по показател –сулфати. С чл. 48, ал.1, т.3 от ЗВ се вменява общо задължение за изпълнение на издаденото разрешително. Точното посочване на нарушената разпоредба е от съществено значение, за да може да се установи дали изобщо се вменява някакво задължение, а също и да се прецени дали е налице правилно приложение на санкционната разпоредба. В конкретния случай, АНО си е позволил в диспозитива на наказателното постановление да посочи различно изпълнително деяние на посоченото нарушение, което е заустване на отпадъчни води от рудник „Т.”/ като се противоречи с установените норми в разрешителното, установено в обстоятелствената част на наказателното постановление- а именно Рудник Т.-1/, като с това нарушава условията за емисионни норми, въведени с Разрешително за заустване на отпадъчни води – посочено погоре. Санкцията е наложена на основание на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ - предвиждаща санкция за конкретни нарушения, свързани с неспазване на условията за ползване на водни обекти, като се отклоняват от условията предвидени в разрешителното. Съдът счита, че неясно е посочено извършеното нарушение, което би трябвало да бъде - не поддържа необходимото качество на водата в съответствие с издаденото разрешително. Заустването на водата в повърхностен воден обект, който се намира на територията на Рудник Т. –1, село Т.

3 не дава възможност нито да се разбере категорично в какво точно се изразява нарушението, нито точно къде е извършено.

Съгласно чл.201, ал.9 от Закона за водите, установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН.

От формална страна, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно чл.201, ал.2 от Закона за водите, от длъжностно лице Директора на РИОСВ Стара Загора.

Актът за установяване на административно нарушение също е издаден от компетентен орган, съгласно чл.201, ал.1 от Закона за водите, съгласно Заповед № РД-462 от 07.07.2017 година на Министъра на околната среда и водите, в която актосъставителя М. е изрично посочен.

Административно процесуалните правила и срокове за издаване на акта и наказателното постановление, визирани в чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН са спазени.

В настоящото производство, в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има извършено административно нарушение от лицето, посочено като нарушител. С оглед на събраните по делото доказателства, съдът счита, че не е установено по несъмнен начин извършено административно нарушение.

Наложена е имуществена санкция на ЮЛ, по отношение на което отговорността е безвиновна, т. е не следва да се търси отговорност на конкретно физическо лице от дружеството.

Разрешителното, което жалбоподателя притежава, е издадено на основание чл. 46, ал.1, т.1, б. „г ” и т.3 от ЗВ, за заустване на отпадъчни води, при ползване на воден обект – отпадъчни води. С него са определени мястото на заустване и индивидуалните емисионни ограничения по потоци и места на заустване.

Не е спорно по делото, че на 30.05.2022 г. е извършен мониторинг на отпадъчните води, за установяване дали се спазват емисионните норми. Вида на проверката е определен с разрешителното, и тя се извършва два пъти в годината, чрез еднократна проба. В конкретния случай пробата е взета в съответствие с разпоредбата на чл. 21 от Наредба № 6 от 9.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти. При проверката е съставен протокол № П00000000 от 30.05.2022г. от Регионална лаборатория Стара Загора към ИАОС като е отразена установената фактическа обстановка - за обекта има издадено разрешително за заустване на отпадъчни води, взета е водна проба от мястото на заустване № 1 в Канал/вход на дюкер/. Въз основа на резултатите от физико - химичния анализ е съставен акта за установяване на административно нарушение, с който е започнало настоящото производство.

От текста на наказателното постановление не може да се направи категоричен извод как е възприета фактическата обстановка от наказващия орган:

4 дали, че дружеството зауства отпадъчни води във воден обект, като нарушава емисионни норми дали че не поддържа необходимото качество на водата, във зразка с установеното превишение на индивидуални емисионни ограничения, заложени в Разрешително за заустване на отпадъчни води дали ползва водни обекти… или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното.

След като прие разглежданото нарушение за недоказано по несъмнен начин поради допуснати съществени процесуални нарушения, съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО наказателно постановление №

60/07.12.2022 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр.Стара Загора, с което на „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК” ЕАД със седалище и адрес на управление ХХХХХХХХ представлявано от инж.И.Ч. – изпълнителен директор за административно нарушение по чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________

5