Решение № 68 от 04.03.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1355/2020
- Вид
- Решение № 68
- Подписан
- 04.03.2021
- Състав
- Стефан Илиев, Иванка Шкодрова, Калинка Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.57, ал.1, т.2, б."а" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.72, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.9 · Закон за съдебната власт
- чл.141, ал.5 · Кодекс на труда
- чл.152 · Кодекс на труда
- чл.153, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.188, т.3 · Кодекс на труда
- чл.32, ал.2 · Конституция на Република България
- чл.115 · Наказателен кодекс
- чл.116 · Наказателен кодекс
- чл.116, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.116, ал.1, т.4, пр.2, т.5 и т.6, пр.2 и пр.3 · Наказателен кодекс
- чл.116, ал.1, т.4, пр.2, т.5 и т.6, пр.2 и пр.3 · Наказателен кодекс
- чл.116, ал.1, т.4, пр.2, т.5 и т.6, пр.2 и пр.3 · Наказателен кодекс
- чл.11, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.18, ал.1, пр.2 · Наказателен кодекс
- чл.18, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.58 · Наказателен кодекс
- чл.58, б."а" · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл.59, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.107, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.109 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.125, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.136 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.148 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.159-163 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.15, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.159-163 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.159-163 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.159-163 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.159-163 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.198, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.203, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.212, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.227, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.237-239 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.237-239 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.237-239 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.280 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.282 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.29 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.29, ал.1, т.1, т.4-8 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.29, ал.1, т.1, т.4-8 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.29, ал.1, т.1, т.4-8 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.29, ал.1, т.1, т.4-8 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.29, ал.1, т.1, т.4-8 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.29, ал.1, т.1, т.4-8 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.29, ал.1, т.1, т.4-8 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.301, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.311, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.332 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.47, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.55, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.9 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.94 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.99, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.17 · Наредба № 2 от 29 юни 2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица
- чл.26 · Наредба № 2 от 29 юни 2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица
РЕШЕНИЕ
№ 68 гр. София , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Стефан Илиев
Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева в присъствието на прокурора Даниела Иванова Попова (Апелативна специализирана прокуратура) като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201000601355 по описа за 2020 година
С Решение №56/08.12.2020год., постановено по наказателно дело №53/2020год. по описа на ВКС, III н.о., е отменено въззивно решение №407/25.10.2019год., постановено по ВНОХД №1244/2018год. по описа на Апелативен съд – София, НО, 2-ри състав и делото е било върнато на САС за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание, с оглед констатирани нарушения при оценката от въззивния съд на някои базисни данни, приети за относими към индивидуализацията на наказанието.
С присъда от 15.09.1997год., постановена по НОХД №5123/2015год. по описа на СГС, НО, 21-ви състав, подс.Е. Й. К. е била призната за виновна за това, че на 18.04.2915год. в гр.София за времето от 01.49 часа до 03.12 часа, на бул.„Д-р Г.М. Д.” №16, в отделение по акушерство и гинекология с дейност „Н.” на УМБАЛ „СОФИЯМЕД” ООД, в стая за интензивно лечение и специални грижи за новородени, направила опит умишлено да умъртви малолетната Н.Р. Д., родена на ***г., намираща се в безпомощно състояние, чрез нанасяне на множество силни удари с ръка в областта на главата и тялото, както и чрез задушаване с ръце в областта на врата на детето, в резултат на което на малолетната Н.Р. Д. е причинена тежка черепно-мозъчна травма, свързана с фрактура на париеталната кост, обширни двустранни контузионни огнища, субарахноидна хеморагия, предимно париетотемпорално двустранно, дифузен тежък мозъчен оток със суспектни данни за частично тонзиларно вклиняване, като деянието е извършено по особено мъчителен за 1 пострадалата начин и с особена жестокост и е довършено, но не са настъпили предвидените от закона и искани от подс.К. общественоопасни последици - смъртта на Н.Р. Д., поради независещи от подсъдимата причини - оказана спешна висококвалифицирана медицинска помощ от лекари в МБАЛ „Токуда болница София” АД, поради което и на осн. чл.116, ал.1, т.4, пр.2, т.5 и т.6, пр.2 и пр.3 НК вр. чл.115 НК вр. чл.18, ал.1, пр.2 НК съдът й е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 18/осемнадесет/години. Съдът е оправдал подс.К. по отношение на повдигнатото обвинение в частта относно това да е нанасяла удари със стъклено шише за хранене на новородени. Съобразно изискванията на чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, СГС е постановил така наложеното наказание да бъде търпяна при първоначален „Строг“ режим и на осн. чл.59, ал.1 от НК е приспаднал от срока на определеното наказание „Лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимата е била с мярка за неотклонение по делото „Задържане под стража“, а именно от 23.04.2015год. до 24.09.2015тод., както и времето през което и била с мярка за неотклонение по делото „Домашен арест“, а именно от 24.09.2015год. до 22.07.2016год. С присъдата, СГС е осъдил подс.К. да заплати на гражданската ищца Н.Р. Д., чрез нейните родители и законни представители Р. Й. Д. и С.П. Т. –Д., сумата от 400 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 18.04.2015год. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 1000лв., представляваща направени разноски в наказателното производство – заплатен хонорар за защита на адвокат. С присъдата, подс.К. е осъдена да заплати 16 000лв. в полза на съдебната власт, по сметка на СГС, представляваща държавна такса върху уважения размер на разгледания в наказателното производство граждански иск.
Постъпила е в срок жалба и допълнение към нея срещу така постановената присъда от защитата на подс.К.- адв. Ж. и адв. Я.. По изложените в тях и в съдебно заседание съображения, се иска въззивната инстанция да постанови друга такава, с която да отмени обжалваната присъда и да признае подс.К. за невиновна и я оправдае по повдигнатото обвинение. Твърди се, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена от незаконен състав, при опорочено досъдебно и съдебно производство, възприета фактическа обстановка при изопачаване на доказателствения материал по делото в нарушение на принципа на чл.107, ал.3 от НПК. Наведени са и доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Възраженията са в следните насоки: 1/ Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за наличието на пряк умисъл при осъществяване на деянието, повдигнато й като обвинение, с оглед липсата на доказателства в тази връзка .
Според защитата подсъдимата е имала възможност при желание да убие бебето,което не е сторила; липсва мотив за извършване на деянието; предприети са действия да бъде оказана медицинска помощ на пострадалата с оглед влошеното й здравословно състояние. 2/Налице са доказателства относно личността на подсъдимата и за професионалните й качества, които я характеризират като ползваща се с добро име в обществото и на работното място. 3/ Изтъкват се и условията на работа и многобройни нарушения на трудовото законодателство – полагане на повече от 12 часови смени, при 8 часов работен ден, полагане на труд от 2 подсъдимата при неподписан граждански договор от нейна страна, незаконна работа едновременно на трудов и граждански договор с болницата, незаконна принуда за преминаване от редовна смяна на работа на смени със застъпващи се графици, необходимото време за идване и прибиране от работа, системна липса на кадри и масово текучество на персонала поради организационни неуредици в болницата и липсата на задължителните медицински прегледи на персонала. Във връзка с така твърдяното за множество тежки и системни нарушения на медицинското законодателство, освен направения разбор на събраните гласни доказателства пред първата инстанция, се сочат Докладът на ИА „Медицински одит“, Докладът на ИА“ГИТ“ относно множество тежки и системни нарушения по трудовото законодателство и извършената вътрешна проверка за случилото се в болницата. 4/ Сигнализирането на органите на реда в един много по–късен момент и на управителните органи на болничните заведения „Токуда“ и „Софиямед“, включително и незаконосъобразно „разпознаване“ по направените записи от ръководството на болничното заведение. 5/ Посочва се, че направеният запис по своята правна същност представлява ВДС и като такъв има своята регламентация, същият е в нарушение на чл.198, ал.1 от НПК, чл.32, ал.2 от Конституцията на РБ, ЗЗЛД и на актове на ЕС свързани с регламентация на възможността за излъчване на програми, показващи жестокост и насилие. Според защитата, излъчването на кадри от този запис в интернет пространството е довело до уличен натиск във вреда на подсъдимата в наказателния процес и до манипулиране на показания на свидетели. Всичко това е довело до „елиминиране“ презумпцията за невинност по отношение на подс.К., а от тук е нарушено правото й на защита – натиск върху подсъдимата и нейната защита, определяне на тежки мерки за неотклонение, незаконно измъчване и последващо нанасяне на побой от съдебната охрана при конвоирането, необективни експертизи с оглед незаконното изтичане на записите в интернет пространството, отказ да бъдат премахнати записите от интернет мрежата и да бъде разследвано лицето, което е качило същите. 6/Наведени са доводи за допуснато съществено процесуално нарушение още от момента на образуване на ДП, изразяващи се в незаконен арест и принуда да даде обяснения, несвоевременно назначаване на служебен защитник в производството във връзка с първите проведени процесуални действия по разпознаване на лицето и разпита на същото, незаконна СПсЕ, едностранчиво проведено разследване, наличие на лица, които не са били разпитани като свидетели, незаконосъобразно изземване на записващото устройство и унищожаване на оригиналния запис, извършена видео техническа експертиза без да бъде иззета документацията на камерите, неправилно съхраняване на ВДС/медицинската документация/, довело до манипулиране на същото. 7/ Нарушение на чл.9 от ЗСВ и чл.9 от НПК при определяне на наблюдаващ прокурор и работа по една версия – не е изследвана възможността за причиняване на ЧМТ при изпускане на бебето, носенето на ръце на бебетата при забрана за това, незаконно разпознаване и освидетелстване, наличие на документи с поправки и неустановяване на лицето, извършило същите, наличие на непреведени документи от чужд език, обърнати и неотносими такива, наличие на документи, касаещи друго обвинение на СРП за други деца, незаконосъобразно несъбиране на всички относими доказателства, 3 предадени от болничното заведение ВДС, а не иззети по надлежния ред и то само частични такива. 8/Допуснато съществено процесуално нарушение при предявяване на разследването /чл.15, ал.2, чл.55, ал.1, чл.99, ал.1, чл.227, ал.1 и чл.203, ал.1 от НПК/– отказ да се даде възможност на защитата да се запознае с иззетите записи от охранителната камера, направени възражения и искания от защитата в протоколите за предявяване на разследването по които не е взето отношение от страна на прокурора. 9/ Незаконосъобразни действия на прокурора във връзка с твърдяното за работа по една от възможните версии на разследването, т.с. наличие на тенденциозно разследване, довело до невъзможност да бъде разкрита обективната истина по делото и до изопачаване. 10/ Наведени са доводи относно наличие на пороци в обвинителния акт – не отговаря на изискванията на НПК /неизяснена изцяло и селективно пресъздадена фактическа обстановка, липса на фактология относно обективната страна на деянието, механизмът на същото и смекчаващите вината обстоятелства, 11/ Опорочено съдопроизводство – провеждане на делото и постановяване на присъдата в продължаваща медийна кампания и журналистически тормоз; медийни изяви на прокурора; незаконен отказ на съда и прокуратурата да се премахнат записите от интернет и продължаващите медийни публикации и въздействието им върху съда, вещите лица и свидетелите; незаконни съдебни състави /неизбирането на случаен принцип на останалите членове на съда освен докладчикът/; прилагането на протоколи от съдебни заседания, проведени на 21.01.2016год., 17.03.2016год., 18.04.2016год., 03.06.2016год., които протоколи според защитата са с невярно съдържание, както и несвоевременно издаване на преписи от същите; отказът на съда да се правят записи по реда на НПК на съдебните заседания; неправилна поредност в разпита на свидетелите /при направено искане от защитата първи да бъдат разпитани законните представители на ГИ и ЧО/; незаконно провеждане на разпити на свидетели /разпит на свидетелите в присъствието на ГИ и ЧО преди последните да бъдат разпитани/; осуетяване на своевременното явяване на свидетели, толерирано от съда, с цел да бъде променен редът за разпит на свидетелите; допускане на външни лица да препредават на свидетели казаното от разпитаните преди тях свидетели; недопустимо негативно отношение към защитата и извършени срещу него злоупотреби с власт; непълнота на доказателствата /неразпитани лица, имащи отношение към обстоятелствата по делото; отказ да бъде отворен служебния шкаф на подсъдимата и опишат вещите; отказ от назначаване на експертизи; толериране от съдебния състав на прокурора – изнасяне на делото от съда; препятстване от прокурора за установяване на обективната истина; неоснователно възражение на прокурора по доказателствените искания на защитата; представяне на статии, касаещи системни пороци в дейността на прокуратурата; неуважени отводи на състава на съда, при наличие на основания за това – липса на заповед за назначаването на член – съдията и съдебните заседатели от състава на съда; приемането на веществени доказателства без преглед; незаконосъобразен извод на съда, че не са налице съществени пороци при разследването; лишаване на подсъдимата от защита, обвинителния акт не отговаря на законовите изисквания; приемане на незаконосъобразна КСППЕ; незаконно арестуване на подсъдимата ; неотвеждането на прокурора от участие в съдебното заседание /с оглед да спре публикацията в интернет на 4 записа от болницата и да се издири лицето отговорно за това, неразпитани свидетели, несъбрана документация относно охранителните камери, несъбрани доказателства за допуснати нарушения на медицинските стандарти в „Софиямед“, ненаправен оглед на гардероба на подсъдимата в болницата и незапечатването му, наличие на непреведени документи и нечетливи такива, с поправки, зачерквания и забелвания, внесен опорочен обвинителен акт, неизяснена фактическа обстановка, недопустими медийни изяви на прокурора/ 12/ За наличието на пороци в Съдебно-психиатричните и психологически експертизи: изготвена след незаконен арест на подсъдимата; неотчитане на всички фактори оказали влияние върху поведението на подсъдимата на инкриминираната дата; неуважен отвод на вещите лица, 13/ Относно пороците в съдебните експертизи на снетите видоезаписи /незаконна забава в предаването на копия от записите на защитата и само на част от тях; разпознаване по недостатъчни характеристики на образа от записа; липсват оригинални записи; наличие на прекъсванията в записите, разлика във времето от записа с астрономическото такова./ 14/ Пороци в СМЕ и ДСМЕ: изготвяне на експертизата въз основа на част от доказателствата по делото, проследяване на състоянието на детето в болничните заведение – „Софиямед“ и „Токуда“ по свидетелски показания, въз основа на неверни твърдения за плач на детето; не е взето в предвид бездействието на лекарите в „Софиямед“ след установяване на влошеното състояние на детето- не е била използвана наличната апаратура за констатиране влошеното състояние на детето, не е подадена цялата информация за детето при преместването му в болница „Токуда“ ; неверен извод на петорната СМЕ за характера на причинената телесна повреда, тъй като: не е прилагана хирургическа интервенция, а само медикаментозно лечение, детето не е душено, налице е обективна невъзможност подсъдимата да е причинила ЧМТ. 15/ Липса на идентификация на подсъдимата и бебето – незаконно разпознаване на подсъдимата от комисия на болницата, отказ да се допусне съдебно-антропологическа експертиза, 16/ Свидетелски показания, противоречащи на истината. 17/Изтъква се неправилност и недоказаност на обвинението в съдебното решение - постановено при медийна кампания, незаконен съдебен състав, липса на идентификация на подсъдимата, негодни доказателства, превратно възприемане на истината, отказ да бъдат допуснати доказателства от страна на защитата – назначаване на нова СППЕ, криминалистическа такава, повторна СМЕ, комбинирана експертиза за идентификация образа на подсъдимата, незаконно приемане и описване на писмени документи по реда на чл.283 от НПК, недопускането на бащи на други бебета като свидетели.