Решение № 355 от 07.08.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. С., 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Чакърова при участието на секретаря Росица Атанасова като разгледа докладваното от Росица Чакърова Гражданско дело № 20255440100007 по описа за 2025 година

Производството по делото е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.

187, ал. 7 ЗМВР.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца Б. К.

М., ЕГН: **********, с постоянен адрес град ***, ***, действащ чрез пълномощника си адвокат М. О. - АК С. срещу ответника Р. *** град С. към Г. към ***, с адрес град С., ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 7 от ЗМВР , след допуснато изменение на исковата претенция , на основание чл.214 от ГПК, както следва: за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2631,56лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 210 часа за периода 01.02.2021г. до 31.12.2024г. получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска- 03.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 457,21 лева от датата на възникване на задължението за всеки отчетен период, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до датата на завеждане на исковата молба в съда 02.01.2025 г. (вкл.).

Претендират се направените по делото разноски.

В исковата молба се излагат твърдения, че:

Ищецът работи по служебно правоотношение по ЗМВР при Р. *** град С., в Г.

1

*** *** на длъжност „***" в група О***. Твърди че изпълнява служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от 12 часа, съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време, като полага и нощен труд във времето от 22,00 часа до 06,00 часа. Твърди,че за времето от 01.02.2021г. до 31.12.2024г. е положил общо 2000 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1,143 възлиза на 2286 часа дневен труд.

Разликата след превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд представлява 286 часа положен труд, който не му е заплатен.

Ищецът твърди, че според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Ищецът твърди, че по време на процесния период са действали Наредба № 8121з 1353/15.12.2020г., в сила от 01.01.2021г. и Наредба № 8121з-922/22.07.2011г., обн. в ВД бр.60/29.07.2022г„ в сила от 22.07.2022г. и действаща към момента, издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Твърди, че преди това са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., обн. в ДВ, бр.60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., Наредба № 8121з592/25.05.2015г., обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г. в сила от 01.04.2015г. до 29.07.2016г. и Наредба № 8121з 407/11.08.2014г.,обн. в ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г. до 02.06.2015г.), като текстовете на чл. 3, ал. 3 от посочените по-горе наредби от 2016, 2015 и 2014г. са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. Същото е предвидено и в наредбите от 2020г. В разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, а полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Ищецът твърди, че в последвалите тази наредба нормативни актове - последните 4 наредби, такава изрична норма липсва. Твърди се, че липсата на такава норма не следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

Ищецът твърди, че при наличието на посочената непълнота в правната уредба, касаеща служителите в МВР по чл.142,ал.1, т.1 от ЗМВР и предвид изричната разпоредба на чл.179,ал.1 от ЗВМР, предвиждаща, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, както и препращането на чл.188, ал.2 от ЗМВР 2 към КТ, следва субсидиарно да се приложи КТ, и по специално чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложим е коефициентът 1,143. Ето защо основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 след отмяната на Наредба № 8121з-407 от 11 август 2014 г. е нормата на субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл. 9, ал.2.

Освен това на основание чл.188 ал.2 от ЗМВР „Държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда", т,е. по силата на тази препратка за неуредените въпроси на нощния труд в ЗМВР не само е допустимо, но задължително приложението на КТ, и в частност на НСОРЗ. По изложените причини, ищецът твърди, че положеният от него нощен труд подлежи на възмездяване чрез преизчисляването му с коефициент 1,143 за претендирания период.

Твърди още, че лишаването му от тези допълнителни възнаграждения за нощен труд би го поставило в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и служителите по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл.67 ал.7 т.1 от ЗДСл и чл.261 от КТ. Твърди, че полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната работа, безспорно разстройва биологичния ритъм на живота и нервната система, обмяната на веществата и нормалния метаболизъм и може да е вреден за здравето, поради което следва да се компенсира с адекватно допълнителното заплащане и различното отчитане на нощния труд.

В подкрепа на твърдението си за дължимост на претендираната сума за преизчисляване на отработените нощни часове посочва решения на съда на ЕС . Ищецът твърди още, че с изменението на разпоредбата на чл.187,ал.1 и 4 от ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60/2020г., в сила от 11.07.2020г., с което е предвидено по ал.1, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, както и че според ал.4, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент 1, а не с коефициент 1,143, както е по КТ и по ЗДСл, е налице неравенството в третирането на държавните служители в МВР по чл.142 ал.1 т.1, полагащи нощен труд,което е закрепено законово, като не е съобразено с Директива 2003/88 ЕО, с Хартата на основните права на Европейския съюз, с практиката на СЕС, както и с разпоредбата на чл. 179, ал.1 от ЗМВР и с разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗМВР. По този начин посочените служители в МВР, полагащи нощен труд се поставят в неравностойно положение спрямо работещите по трудови договори по КТ и държавните служители по ЗДСл., полагащи нощен труд. В случая разликата в третирането на тази категория служители, каквито са полицаите и пожарникарите, не се основава на обективен и разумен критерий, поставен от законодателя и не е свързана с допустима от закона цел, която да оправдае по-неблагоприятните условия за полагане на нощен труд от работещите в публичния сектор, каквито са 3 полицаите и пожарникарите. Твърди, че задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за положен труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок, като на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение - първо число на месеца, следващ отчетния. Неизпълнението за заплащане на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му с посочения коефициент го е поставило в състояние на забава, за което дължи съответното обезщетение под формата на лихва за забава.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.

Ответникът не оспорва, че ищецът е държавен служител и за процесния период е изпълнявал служебните си задължения на 12- часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано.

Твърди се, че за процесния период е обнародвано и влязло в сила изменение и допълнение на ЗМВР от 07.07.2020г., като в създадената нова алинея 4 на чл.187 изрично е регламентирано, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1.

Съответно в чл.22. ал.З от Наредба №81213 922/22.07.2022г. на държавните служители по чл.142, ал.1, т. 1 и ал.З от ЗМВР изрично е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР. Твърди се, че за постигането на равно отношение пред закона на работниците и служителите по трудови правоотношения от една страна и държавните служители в МВР от друга страна са предвидени редица компенсаторни механизми като ги изброява. Твърди, че при изчисляване на нощния труд за служителите в МВР не намират приложение разпоредбите на КТ. Възразява срещу твърденията в исковата молба, че лишаването на служителя от допълнителни възнаграждения за нощен труд би го поставило в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и лицата работещи по трудово правоотношение. Твърди се, че правоотношението, от което се извежда претендираното в исковата молба обезщетение за нощен труд не е трудово, а служебно и има специална правна уредба в ЗМВР. Твърди се, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР. В подкрепа на твърдението се посочват решения на СЕС. Твърди се, че в чл.2, ал.3 от НСОРЗ изрично е предвидено, че наредбата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а от КТ. В този смисъл тази наредба е напълно неприложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР. Твърди се, че не е налице правна регламентация за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд, като служител на Г. с коефициент 1,143. Посочва се, че в тази насока е и практиката на ВКС постановена по реда на чл.290 от ГПК от 07.10.2019г. по гр.д. №786/2019г., IV ГО на ВКС и решение №55/07.04.2015г. по гр.д.№5169/2014г. ШГО, е прието, 4 че работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително и конвертиране на часовете труд, положен през нощта в дневни часове. Твърди се, че съгласно Тълкувателно решение №1/15.03.2023г. на ВКС по тълкувателно дело №1/2020г. на общото събрание на ВКС при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на *** не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, като в тези случаи следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.