Решение № 1329 от 21.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1329 гр. Пловдив, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20235330116384 по описа за 2023 година

Производството е по установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк Сграда 6, чрез адв. С. М., който се иска от съда да признае за установено, съществуването на вземането му от Б. Д. З. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „**“ №*, вх.*, ап.*, на сумата в общ размер на 889,32 лева, от които:

1. 272,46 лева по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от *** г., от които: 87,03 лева, дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакета) за периода 01.07.2021 г. -30.09.2021 г. и 185,43 лева – неустойка за предсрочно прекратяване, формирана от сума в размер на 130,42 лева, представляваща три месечни такси и сума в размер на 55,01 лева за SAMSUNG Galaxy A30s 64GB Dual Green, представляваща частично непогасена разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг;

2. 306,47 лева – дължими вноски по договор за лизинг от 19.07.2021 г. за SAMSUNG Galaxy A30s 64GB Dual Green за периода 01.07.2021 г. – 30.11.2021 г.;

3. 27,60 лева – дължими вноски по договор за лизинг № 624927212 за базови аксесоари от 19.07.2021 г. за периода 01.07.2021 г. – 30.11.2021 г.;

4. 59,80 лева – дължими вноски по договор за лизинг № 624927221 за базови аксесоари от 19.07.2021 г. за периода 01.07.2021 г. – 30.11.2021 г.;

1

5. 205,01 лева – дължими вноски по договор за лизинг от 8.02.2021 г. за XIAOMI Redmi 9С 32GB Dual Orange от 8.2.2021 г. за периода 01.07.2021 г. – 30.11.2021 г.;

6 . 17,98 лева – дължими вноски по застрахователна полица № 10255337 „Смартфон протект“ от 19.07.2021 г. за периода 01.08.2021 г. – 30.09.2021 г., както и законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – *** г., до изплащане на вземането

Претендира разноски направени в настоящото исково производство и такива направени по ч.гр.д. № *** г. по описа на ***гр. с. на ПРС.

Ищецът твърди, че между страните възникнали облигационни правоотношения, по които имало неплатени суми в размер общо на 1 339,61 лева, поради което ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № *** г. на Районен съд – Пловдив и издадена Заповед заизпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *** от *** г.

Посочва се, че след издаване на заповедта, ответницата заплатила сумата от общо 450,29 лева, с която били погасени следните задължения:

1. 245,28 лева по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от *** г., от които 48,73 лева, дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за периода 01.07.2021 г. – 30.09.2021 г. и 196,55 лева – неустойка за предсрочно прекратяване, формирана от сума в размер на 58,67 лева, представляваща три месечни такси и сума в размер на 137,88 лева за MOTOROLA Moto E6i 32GB Dual Grey, представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на преференциална цена;

2. 205,01 лева – неустойка за устройство SAMSUNG Galaxy A30s 64GB Dual Green, представляваща частично погасена разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг.

Ответникът е подала възражение, в което посочва, че след издаване на заповедта е извършила плащания с две преводни нареждания. Посочва, че на 19.07.2021 г. сключила с ищцовото дружество два договора за мобилни услуги, към които й били предоставени две устройства – Motorola и Samsung. На следващия ден установила, че последното устройство е дефектно, поради което поискала да прекрати сключените с дружеството договори, като счита същите за прекратени от *** г. Тъй като ищецът не й предоставил разбивка за дължимите суми, за последните разбрала с връчване на заповедта за изпълнение. Посочва, че заплатената от нея сума в размер на 205,01 лева била за остатъка от стойността на устройство Xiaomi Redmi 9С 32, а не за предоставеното дефектно такова – Samsung.

Не се оспорва, че между страните бил сключен договор за мобилни услуги от *** г., към който бил продаден и мобилен апарат Motorola. На същата дата бил сключен и договор за лизинг за мобилно устройство Samsung Galaxy A30, както и договор за лизинг за базови аксесоари. При първоначално зареждане на мобилното устройство Samsung, ответницата 2 установила, че същото е дефектно, поради което на*** г. посетила офис на дружеството с искане да върне устройството и да прекрати сключените договори. Консултант в офиса се свързал с друг служител за разрешение за подписване на декларация за отлагане с цел прекратяване на договора на втория ден, но такова не било дадено. На ответницата й било обяснено, че освен тримесечни неустойки, следва да заплати и цената на двете устройства – Motorola и Samsung, поради което същата подала писмена жалба до оператора, а впоследствие още две, тъй като искала да получи писмен отговор. Твърди, че ищецът неправомерно претендирал неустойки по договора, с който било предоставено неработещо мобилно устройство. Телефонът не бил ползван. Отделно от това, продадените аксесоари били несъвместими с устройството. Дължими били единствено сумите по договора за мобилни услуги, към който било предоставено устройство Motorola, поради което след получаване на заповедта ответницата заплатила сумата от общо 245,28 лева, както и сумата за устройство Xiaomi Redmi 9С 32, като заплатената от ответницата сума в размер на 205,01 лева, следвало да бъде отнесена за това устройство, а не за неустойка за устройство Samsung Galaxy A30. Твърди, че останалите суми били недължими.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Видно от приложеното ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив, ХI гр. с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение, след приспадане на заплатените суми с превод от 09.08.2023 г. в размер на 450,29 лева.

Длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срок, поради което с разпореждане на съда са дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя да предяви иск за вземането си.

Настоящите искове са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество, като е налице идентитет между настоящата искова претенция и заявеното от заявителя с депозираното заявление по реда на чл. 410 ГПК.

По основателността на исковете:

За уважаване на предявените искове по реда на чл.422 ГПК ищцовата страна следваше докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение с ответника по посочените договори и че е бил изправна страна по тях. Ищецът следваше да докаже претенциите си и по размер. По отношение на претенцията за неустойка, ищцовото дружество следваше да установи наличието на валидна клауза за неустойка при прекратяване на договорите и прекратяване на процесните договори.

Изложените от ищеца факти и обстоятелства по възникването между страните на твърдените правоотношения по договорите за предоставяне на мобилни услуги и договорите за лизинг се подкрепят от приложените към исковата молба писмени доказателства. От същите е видно, че на 19.07.2021 г. между страните е сключен Договор за мобилни услуги с 3 предпочетен номер *** от *** г. и Договор за лизинг от същата дата pа SAMSUNG Galaxy A30s 64GB DualGreen, Договор за лизинг за базови аксесоари от *** г., Договор за лизинг от 08.02.2021 г. за XIAOMI Redmi 9C32GB Dual Orange и застрахователна полица № 10255337 „Смартфон протект“ от *** г.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, беше установено, че още на *** г. ответника Б. З. е сигнализирала в офис на Теленор/сега Йеттел/, че телефонът SAMSUNG Galaxy A30s 64GB DualGreen, който и е бил предоставен по сключеният договор от дата *** г. не работи.

Установи се също, че ответницата е подала и втора писмена жалба на *** г., в която отново сигнализира за проблема и заявява че желае да прекрати договора и върне устройството.

Освен неработещ апарат ответницата е получила и базови аксесоари, които се оказали несъвместими с апарата.

В показанията си пред съда, св. С. С. Б., бивш колега на ответника, заявява, че бил заедно с Б. в офис на ищцовото дружество, когато тя се опитала да върне закупен от нея телефон и да развали договора. Това се случило преди три години през лятото. Твърди, че предната вечер били заедно и тя се похвалила, че е закупила телефон, но се оказало, че той не работи.

Отишли заедно в офис на ищеца в*** – ***. Поискала да развали договора, но й отказали.

Подала жалба на място в офиса, но й казали че нямат такава практика.

По делото беше разпитана в качеството на св. и *** А. К., която заяви в показанията си пред съда, че ако дойде клиент и иска да прекрати договора, ако устройството е гаранционно, същото се изпраща на сервиз.

Видно от датата на договора за закупуване и подаденото възражение от *** г. от ответника Б. З., беше установено, че се касае за устройство, което е било в гаранция. Няма данни по делото и свидетелят не успя да обясни пред съда, защо телефонът не е бил приет и изпратен на сервиз, а се претендират неустойки.

По делото бяха приети като доказателства, три броя снимки на кутията на закупения мобилен апарат/не са оспорени от ищцовата страна/.

Същите бяха предявени на свидетелят К., която посочи серийния номер и продуктовия код на апарата, с който устройството се завежда в склада, а на етикета се вижда изписано, че апарата е предоставен от „Теленор България“ ЕАД, както и че същия е аутлет.

Същевременно св. К. заяви, че „Йеттел България" ЕАД не предоставя устройства „аутлет“ или „мостри“.

С оглед тези събрани доказателства, настоящия състав на съда намира, че абсолютно неправомерно на ответника Б. З. е било отказано разваляне на договора за покупкопродажба на мобилен апарат, или замяна на неработещото устройство с друго такова, или най-малкото поне сервизно обслужване на апарата, след като същия е бил очевидно в гаранция, след като е било установено незабавно че същия не работи.

Неоснователно е начислена и неустойка по договора от ищцовото дружество, тъй като съгласно стандартната договорна клауза, неустойката в размер на 3 стандартни месечни 4 вноски се прилага само при прекратяване на договора в една от трите посочени хипотези: по вина на потребителя; при нарушаване от страна на потребителя на договора за лизинг или на други документи, свързани с него; или по инициатива на потребителя.

На първо място, преди изброяването на видовете дължими неустойки е посочено, че неустойка се дължи по отношение на всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване. Следователно според договорните клаузи договорна неустойка се дължи само за СИМ картите, по отношение на които договорът за предоставяне на мобилни услуги е предсрочно прекратен.

Неустойката се дължи при предсрочно прекратяване на договора, направено от потребителя или от мобилния оператор, поради виновно неизпълнение на задължение на потребителя по договор с оператора, но преди изтичане на срока на договора. Идеята на тази неустойка е, да репарира доставчика на мобилни услуги от пропуснатата печалба, която би реализирал, ако договорът за мобилни услуги не бе предсрочно прекратен. Тук случаят не е такъв.

Ищецът не успя да докаже развалянето на договорите и уведомяването на ответника за това.

Още повече той самия е отказал такова разваляне.

Тъй като не беше доказано, че договорите са били прекратени, настоящия състав на съда намира, че абсолютно неоснователно е начислена неустойка за прекратяването им. Поради това искът за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество претендираните суми за неустойки за предсрочно прекратяване на сключени между страните договори, е неоснователен.