Решение № 1299 от 06.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1299 гр. Варна, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20253110203584 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на “Сладко изкушение България“ ЕООД, ЕИК:202937618, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Бачо Киро“№ 9 с представляващ Б.Р.Д., подадена чрез процесуален представител адв. А. Х. АК-Варна, срещу Електронен фиш серия Г № 0053437, издаден от ОДМВР – Варна, с който на въззивното дружество на основание чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл.

461, т. 1 КЗ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.

Въззивната страна излага съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Твърди, че обжалваният електронен фиш не съдържа законоустановените реквизити.

Иска да бъде отменен обжалвания електронен фиш.Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание въззивната страна не се явява и не се представлява.

Постъпила е молба от процесуалният представител на въззивното дружество, с която изразява становище, че в издадения електронен фиш е налице неяснота за какво нарушение и на кого е наложена имуществена санкция.

Въззиваемата страна – ОД на МВР – гр. Варна, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Постъпили са писмени бележки от процесуален представител, в които се твърди, че издаденият електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Претендират се разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено 1 следното:

От ОД на МВР – Варна е издаден Електронен фиш серия Г № 0053437 за това, че на 05.04.2023 г. в 11,48 часа в гр. Варна, по ГП-I9 кръстовище с улица „52-ра“ в посока к.к.“Златни пясъци“, с АТСС ARH-CAM-S1, при ограничение на скоростта от 60 км/ч за населено място, въведено с пътен знак В-26 от ЗДвП, е установено управление на МПС, товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № В 6835 ТМ, регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за което собственикът “Сладко изкушение България“ ЕООД, ЕИК:202937618 не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Законен представител на дружеството към този момент е Б.Р.Д..

В електронния фиш е посочено, че за извършеното нарушение на чл. 483, ал.

1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ на “Сладко изкушение България“ ЕООД, ЕИК:202937618 се налага имуществена санкция в размер на 2000,00 лв.

Гореизложената фактическа обстановка се установява и се потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства: електронен фиш, справка от АИС АНД за електронен фиш, снимка с точни координати на нарушение, протокол за използване на АТСС, протокол за проверка, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, удостоверение от АМВР.

Съдът кредитира писмените доказателства по делото, като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях изгради своите фактически изводи.

От правна страна, съдът намира, че жалбата е депозирана от легитимирано лице, в законоустановения 14- дневен срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл. 647, ал. 3 КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.

Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по 2 отношение на електронния фиш. Относно съдържанието на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 5 реквизити. В него следва да бъдат отразени: 1. териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; 2. мястото, датата и точния час на извършване на нарушението;

3. регистрационния номер на превозното средство; 4. собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато в свидетелството за регистрация на превозното средство е посочен ползвател – ползвателя на превозното средство или отговорното за извършеното нарушение лице съгласно чл. 188; 5. описание на нарушението; 6. нарушените и санкционните разпоредби; 7. размера на глобата или имуществената санкция; 8. броя на отнеманите контролни точки; 9. срока, сметката, начините за доброволното заплащане на глобата или имуществената санкция.

В този смисъл съдът намира, че датата на издаване на електронния фиш не е сред реквизитите, които следва да се съдържат, в обжалвания акт. Нещо повече обжалваният електронен фиш се генерира автоматично при установяване на съответното нарушение.

Наред с това, според настоящия състав, електронният фиш съдържа териториалната структура, на територията на която е установено нарушението, а именно ОДМВР – Варна, както и надлежно описание на нарушението, като са посочени релевантните факти относно съставомерните признаци на деянието.

Като неоснователни бяха оценени доводите на въззивника за опорочаване на административнонаказателното производство поради неясно описание на нарушението. Ясно е формулирана волята да се ангажира отговорността на собственика на процесното превозно средство за извършеното управление с процесния автомобил на указаните във фиша време и място, без към посочената дата да е налице сключена застраховка гражданска отговорност.

С издадения електронен фиш на въззивното дружество е вменено административно нарушение по 483, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 638, ал. 4, вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ.

В разпоредбата на чл. 461 КЗ подробно са изброени всички задължителни застраховки, като в т. 1 на същия член, като такава е посочена "Гражданската отговорност" на автомобилистите по т. 10. 1, раздел II, буква "А" от приложение № 1, а именно застраховката, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство.

Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ вменява задължение за сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на лице, което притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на превозното средство, да сключи застрахователния договор.

При неизпълнение на посоченото задължение административнонаказателната разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ 3 предвижда административно наказание глоба в размер на 250 лева, когато собственикът е физическо лице, и имуществена санкция в размер на 2000 лева за юридическо лице или едноличен търговец.

В конкретният случай отговорността на въззивното дружество, в качеството му на собственик на процесния автомобил, е ангажирана за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, което е формално и е довършено и наказуемо по чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ от момента на регистрация на МПС или на изтичане валидността на предходната полица за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Нарушението се осъществява с бездействие със самото несключване на застраховката от лицето, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Дружеството жалбоподател в случая е санкционирано на основание чл. 638, ал. 4 КЗ.

Според цитираната норма, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.1.

Събраните доказателства по делото, безспорно установяват управление на посоченото МПС на посочените в ЕФ дата и място, както и че към процесната дата именно въззивното дружество е собственик на автомобила.

В ЕФ е посочено задължението, регламентирано с разпоредбата на чл.

483, ал. 1, т. 1 КЗ, което въззивното дружество в качеството си на собственик на МПС не е изпълнил.

Задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е въведена с нормата на чл. 461, т. 1 КЗ. В § 1, т. 33 КЗ е дадена легална дефиниция за понятието "автомобилист" – това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно средство, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица.

В случая, установената фактическа обстановка – управление на МПС, за което няма сключена застраховка "ГО" съответства напълно на описанието на нарушението в издадения ЕФ и се потвърждава от събраните по делото доказателства.

Като взе предвид, че нормата на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ предвижда санкция в твърд размер, а именно имуществена санкция в размер на 2000 лева, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на наложеното административно наказание.

Поради горните съображения, според настоящия съдебен състав не са допуснати съществени процесуални нарушения, нито нарушения на материалния закон при издаване на електронния фиш, поради което същият следва да бъде потвърден изцяло.

Предвид изхода на спора разноски се следват на учреждението, чийто орган е издал акта по чл. 58д ЗАНН.С оглед на това, че според разпоредбите 4 на чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и представянето само на писмени бележки по делото от въззиваемата страна съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на по 80,00 лв., което следва да бъде заплатено по сметка на ОДМВР – Варна, чийто директор е второстепенен разпоредител с бюджет.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл.

58д, т. 4 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия Г № 0053437, издаден от ОДМВР – Варна, с който на “Сладко изкушение България“ ЕООД, ЕИК:202937618 на основание чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т.

1 КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.

ОСЪЖДА “Сладко изкушение България“ ЕООД, ЕИК:202937618 да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВАРНА сумата от 80,00 лв.

(осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5