Решение № 989 от 16.07.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 989 гр. Плевен, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20234430106207 по описа за 2023 година на основание данните следното: по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид

Делото е образувано по искова молба от Н. Е. П. от град Плевен, чрез *** „Д.

М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********, фирмено дело № **/**** г. по описа на 24 св. ***, с адрес на упражняване на дейността: ***, представлявано от Д. М. М. - ***, email: *** против „***" ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *** (***), ***, ***, представлявано от С. Р. Я. и „***" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище ш адрес на управление: *** (***), ***, ***, представлявано от И. М. Ш. *** и *** на капитала съгласно вписванията в търговския регистър „***" ЕАД, ЕИК *********.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което:

1.

Да признае за установено, в отношенията между страните Н. Е. П. с ЕГН ********** и „***" ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *** (***), ***, ***, представлявано от С. Р. Я., че сключеният между тях договор за Паричен заем № ******** е нищожен.

2.

В условията на евентуалност, в случай, че се приеме валидността на договора, да прогласи за нищожна клаузата на чл. 4 ал. 1 от договор за Паричен заем № ******** сключен между страните Н. Е. П. с ЕГН ********** и „***" ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *** (***), ***, ***, представлявано от С. Р. Я., с която се задължава Н. Е. П. да сключи договор за поръчителство.

3.

Да признае за установено, в отношенията между страните Н. Е. П. с ЕГН ********** и „***" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *** (***), ***, ***, представлявано от И. М. Ш. *** и *** на капитала съгласно вписванията в търговския регистър „***" ЕАД, ЕИК *********, че сключеният между тях договор за предоставяне на 1 поръчителство към Паричен заем № ******** сключен с „***" ЕАД е нищожен 4.

Да осъди „***" ЕООД, с ЕИК: ********* да заплати на Н. Е. П. с ЕГН ********** сумата в размер на 10 лв., частичен иск от общо 118.96 лв. платена сума при изначална липса на основание.

В срока по чл. 131 от ГПК са депозирани писмени отговори от ответниците, като се оспорва предявеният иск като неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На **.**.**** г. Н. Е. П. е сключил договор за паричен заем № ******** с първия ответник „***" ЕАД. Страните са се договорили за отпуснатият заем да бъде в размер на 400 лева, видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 1, посочено е ГПР в размер на 49 %, ГЛП в размер на 40%, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен.

В чл. 4 от процесния договор /както и в раздел III т. 12 от ОУ/ е уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от *** гарант поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. В ал. 3 е посочено, че в случай, че кредитополучателя е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 /четиринадесет/ дни. /а предложението за кредит съгласно СЕФ е валидно 10 дни/. На датата на сключване на договора между „***" ЕАД и доверителя ми, Н. Е. П. и втория ответник са сключили договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „***" ЕООД, с ЕИК: ********* /чийто капитал е собственост на „***" ЕАД/ е поело задълженията да сключи договор за поръчителство с „***" ЕАД по силата на който да отговаря пред „***" ЕАД солидарно с *** за всички задължения на потребителя, възникнали по повод договор за потребителски кредит. Въз основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство, доверителя ми се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 118.96 лв., която П. е заплатил. Възнаграждението за поръчителство се изплаща директно на „*** ЕАД като е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит, за което след сключване на договора, от кредиторът по договора за заем се изпраща обединен погасителен план.

Съгласно договора за поръчителство, ищецът е следвало да предоставя дължимите парични думи на „***" ЕАД, което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „***" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор./Съгласно чл. 8 ал. 5 от Договор за поръчителство./

Към настоящия момент ищецът е погасил изцяло както задълженията си към първия ответник, така и към втория /по договора за поръчителство/.

Между „***" ЕАД като заемодател ищеца като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 400 лева.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон — ЗПК, ЗПФУР, а клаузите му са регулирани и от ЗЗП. Изхождайки от това, то следва, че с характеристики на 2 потребителски договор е и Договорът за предоставяне на поръчителство, сключен между П. и втория ответник. Доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит или отделни негови клаузи, включително и чл. 4, поради тази причина следва да се разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид обстоятелството, че кредиторът „***" ЕАД е *** на капитала на „*** ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица, което е видно от Търговски регистър към АВ.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

Клаузата на чл. 4 ал. 1 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител). Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (400 лева). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или поръчител или дружество, което да осигури поръчителство. Следва да се има предвид, че се касае за кредит от типа „бързи кредити". „***" ЕАД е посочило, че при сключване на договора за поръчителство кредитът ще &ьде разгледан по-бързо. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го „насочи" към единствената форма на обезпечение, която длъжникът ооективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя „***" ЕАД дружество. Това дружество е именно втория ответник в настоящия процес - „***" ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем. Предвид това, то разходът за потребителя по договора за поръчителство с „***" ЕООД е сигурен - от една страна предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга - условията за другите две обезпечения (две физически лица - поръчители и банкова гаранция) са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника.

Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл.

19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, 3 такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси".

Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

От страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение към договор е посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита от 413,33 лв., без в нея да е включено възнаграждението, което ищецът се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР. По този начин макар формално да се изпълнени изискваният на закона за съдържанието на договора за потребителски кредит, кредиторът е действал в противоречие с принципа на добросъвестността, като не е предоставил коректна информация относно общия размер на кредита на получателя. По този начин потребителят е бил лишен от възможността да разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора при тези условия. Едва след сключване на договора, потребителят е получил Обединен погасителен план в своя профил на онлайн платформата на търговеца /credissimo.bg/, съгласно който е начислено и допълнително възнаграждение за предоставяне на поръчителство.

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР, тъй като задължението става изискуемо изначално и не зависи от поведението на потребителя. Без значение дали същият погаси или не погаси задължението си - то той дължи възнаграждение за потребител.