Решение № 46 от 16.10.2024, Районен съд - Чепеларе
- Съд
- Районен съд - Чепеларе
- Дело
- Гражданско дело 202/2023
- Вид
- Решение № 46
- Подписан
- 16.10.2024
- В сила
- 13.03.2025
- Състав
- Славка Бисерова Гемишева
Цитирани разпоредби
- чл.104 · Граждански процесуален кодекс
- чл.105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.168 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 - 146 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 146 · Закон за защита на потребителите
- чл.144 ал.4 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 146 · Закон за защита на потребителите
- чл.145 ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.143 - 146 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 ал.4 · Закон за защита на потребителите
- §13 т.1 · Закон за защита на потребителите
- §13 т.12 · Закон за защита на потребителите
- §13 т.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.60, ал.4 · Закон за кредитните институции
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.4, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 3, ал. 1 · Кодекс на международното частно право
- чл. 4, ал. 1, т. 2 · Кодекс на международното частно право
- чл.301 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 46 гр. Чепеларе, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Славка Гемишева при участието на секретаря Емилия Сивенова като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело №
20235450100202 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от „****“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.С., п.к. ****, район „****“, бул. „****“ №**, действащо чрез пълномощника юрк. В. П., срещу Г. К., гражданин на В., регистриран в регистър БУЛСТАТ с № **** с адрес с.П., местност ****, вх.** ет.** ап.**, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми, представляващи просрочените, неплатени, дължими, изискуеми и непогасени по давност задължения, произтичащи от сключения Договор за банков кредит в евро № 146/10.05.2007 г., а именно: сумата 10 639,17 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ от 20 808,41 лева, представляващи просрочена главница, формирана от дължими вноски за периода от 26.11.2018 г. до 26.10.2023 г. включително, ведно със законна лихва за забава, считано от 08.11.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 4 558,96 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ от 8 916,55 лева, представляващи просрочена договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата, формирана от дължими вноски за периода от 26.10.2020 г. до 25.10.2023 г„ включително; сумата 41,40 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ от 80,97 лева, представляваща текущо начислена договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата за периода от 26.10.2023 г. до 07.11.2023 г.; сумата 3 394,17 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ от 6 638,42 лева, представляващи лихва за забава върху сумата на просрочената главница, формирана от дължими вноски за периода от 26.10.2020 г. до 07.11.2023 г., включително; сумата 73,44 евро, с левова равностойност по фиксинга на БНБ от 143,64 лева, представляваща такси за обслужване на разплащателна сметка в евро за периода от 26.11.2020 г. до 26.10.2023 г., включително; сумата 233,62 лева, представляваща застрахователни премии по служебно подновени застраховки за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 10.05.2007 год. между ищецът и ответникът бил сключен договор за банков кредит в евро № 146/10.05.2007 год., съгласно който Търговска банка „****“ АД предоставя на Кредитополучателя Г. К. банков кредит в размер на 33 500,00 евро за закупуването на недвижим имот, описан в договора и ипотекиран в полза на Банката, съгласно молба за вписване на законна ипотека с вх. peг. №756 от 18.05.2007 г., акт №21, том III, peг.
№1632/2007 на Служба по вписванията - гр. Чепеларе (подновена с молба за подновяване на законна ипотека, вписана в СВ Чепеларе с вх. peг. № 275/16.05.2017 г., акт№ 62, том I, дело№ 1
39/2017 г.).
Съгласно чл.19, ал.2 от Договора, кредитът следвало да бъде издължен на 240 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 321,07 евро и една изравнителна вноска, в размер на 258,94 евро, с краен срок за погасяване на кредита на 26.05.2027 г. Кредитът е усвоен в пълен размер на 07.06.2007 г.
Съгласно чл.12, ал.1 от Договора кредитополучателят заплащал на Банката годишна фиксирана лихва в размер на 9,90 % върху размера на кредита по Договора, като тази лихва се начислява от датата на фактическото ползване на кредита. Съгласно чл.12, ал.2 от Договора лихвата се начислявала и заплаща ежемесечно на 26-то число, като Кредитодателят събира служебно размера на дължимата лихва от разплащателната сметка на Кредитополучателя, а последният се задължава да осигури по разплащателната си сметка наличието на необходимите суми. Съгласно чл.13, ал.1 при нарушаване на сроковете за издължаване на главницата, Кредитодателят събира наказателна надбавка над договорния съгласно чл.12, ал.1 лихвен процент в размер на 10 пункта.
Твърди се, че кредитът не се обслужва редовно, считано от 26.10.2009 г. по главница и по лихви, като към момента на падежните дати не са погасени общо 169 броя дължими погасителни вноски по главница и по лихви. Предвид падежирането на вноски по кредита, в случая намира приложение правният принцип „срокът кани вместо кредитора” - т.е. не е необходимо кредиторът да уведомява своя длъжник, че дължи изпълнение, при условие, че е настъпил падежът на задължения съгласно погасителния план.
Задълженията на Г. К., произтичащи от Договор за банков кредит в евро № 146/10.05.2007 г., не са погасени към настоящия момент, с което обосновава правния си интерес от предявените искове. С него Банката претендира ответникът да бъде осъден да й заплати просрочените, дължими, изискуеми, неизплатени и непогасени по давност задължения, произтичащи от Договор за банков кредит в евро № 146/10.05.2007 г., представляващи част от общо дължимата сума в размер на 183 579,72 лева, които към момента на подаване на настоящия иск - 08.11.2023 г. са в общ размер на 36 821.61 лв., формирани от сумите посочени по-горе.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника на регистрираният в Република България адрес. Тъй като последният не е открит на адреса, е изготвена молба за връчване на съдебните книжа на ответника на посочения в исковата молба адрес във В., чрез Централния орган на О. К. В. и С. И. в Л. „****“, Секция „Връчване на процесуални документи в чужбина. Съдебната поръчка е върната неизпълнена, като в получения отговор изпълняващият орган е посочил, че данните за адреса са недостатъчни, както и че предоставения пощенски код е неправилен и липсват останалите подробности на адреса. Доколкото по делото не са налице други данни за адреса на ответника в чужбина, който е идентичен с посочения при сключване на договора за банков кредит, на основание разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК му е назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК от страна на назначените особени представители на ответника е депозиран отговор, с който се оспорват изцяло насочените срещу него искове по същество като неоснователни. Считат, че не са спазени изискванията за предсрочна изискуемост, както и неоснователно е твърдяното в исковата молба приложение на правния принцип „срокът кани вместо кредитора”. Неоснователно е твърдението на ищеца, че не е необходимо кредиторът да уведомява своя длъжник, че дължи изпълнение, при условие, че е настъпил падежът на задължения съгласно погасителния план. Изрично в Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. - ОСГТК на ВКС е посочено, че съдържащата се в договора за кредит уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски и кредиторът може да събере вземането си, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочна изискуемост, не поражда действие, ако банката/ финансовата институция, съгласно ЗКрИ не е заявила, че упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи настъпването й. В настоящия случай не са налице предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост. След като ищецът се позовава само на правния принцип „срокът кани вместо кредитора”, следва да се приеме, че за ищеца не е възникнало правото да иска принудително изпълнение на непогасеното вземане.
Счита приложения договор за банков кредит в евро за нищожен. Ищецът не сочи 2 доказателства, дали, кога и от кого, по какъв начин ответникът е получил сумата по договора.
Сключеният между страните договор е с неясно основание за сключено, имал ли е физическото лице, положило подписа в колонката «Кредитодател» право да сключва такива договори. Не е спазено и императивното законово изискване, а именно издаването на договора на хартиен носител, той да се представя във всичките си елементи с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не помалък от 12.
Твърди се, че предвидената в процесния договор за банков кредит в евро клауза досежно размера на уговорената и исканата такава с исковата претенция възнаградителна лихва е нищожна, като противоречаща на добрите нрави.
Особените представители сочат, че не могат да осъществят контакт с ответника, поради което не могат да представят доказателства или да направят искания.
В съдебно заседание ищецът редовно призован, не изпраща представител. С писмена молба пълномощникът на ищеца поддържа изцяло депозираната искова молба и взема становище относно подаденият отговор на исковата молба. Представя писмена защита и претендира разноски по делото.
В съдебно заседание ответника се представлява от особените представители адв.Т. М. и адв.А. К. – П., които оспорват исковата молба по изложените в отговора съображения.
След преценка на ангажираните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приетият по делото договор за банков кредит в евро №146/10.05.2007 год. се установява, че същият е сключен между „****“ АД от една страна като кредитор и Г. К. от друга страна като кредитополучател, по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя банков ипотечен кредит в размер на общо 33 500 евро, с цел закупуването на недвижим имот представляващ апартамент №** „**“, находящ се на ** етаж, в секция „**“ с площ 92,91 кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, антре и тераса, при съседи, двор, студио ***, коридор и ап. ***, находящ се в построена сграда „****“, съгласно одобрен архитектурен проект от 12.05.2005 год. и разрешение за строеж №27 от същата дата на община Ч. в поземлен имот №**** в местността „****“ в землището на с.П., община Ч. ведно с 0,71 % ид.ч. от общите части на сгради ** и ** латинско и същият процент идеални части от правото на строеж върху посочения по-горе поземлен имот. По силата на сключения договор за кредит, кредитополучателят се задължил да погаси отпуснатия кредит на месечни анюитетни погасителни вноски в размер на 321,07 евро (включващи главница и лихва), дължими на 26 – то число от всеки месец, съгласно погасителен план, неразделна част от договора, с краен срок на погасяване на кредита 26.05.2027 год., съгласно чл.19, ал.2 от договора.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Договора кредитополучателят заплаща на кредитодателя годишна фиксирана лихва в размер на 9,90 % върху размера на кредита по Договора, като тази лихва се начислява от датата на фактическото ползване на кредита. Съгласно чл. 12, ал. 2 от Договора лихвата се начислява и заплаща ежемесечно на 26-то число, като Кредитодателят събира служебно размера на дължимата лихва от разплащателната сметка на Кредитополучателя, а последният се задължава да осигури по разплащателната си сметка наличието на необходимите суми. Съгласно чл. 13, ал. 1 при нарушаване на сроковете за издължаване на главницата, Кредитодателят събира наказателна надбавка над договорния съгласно чл. 12, ал. 1 лихвен процент в размер на 10 пункта.
При забава на плащането на лихвите кредитополучателя дължи на кредитодателя неустойка в размер на 0,05% за всеки ден просрочие върху просрочената сума (чл.13, ал.2).
Съгласно чл.23 от Договора, кредитодателя има право да преустанови предоставянето на суми по кредита и да обяви усвоения кредит за изцяло и предсрочно изискуем при неизпълнение на което и да е условие за ползване на кредита и/или при неизпълнение на което и да е задължение на кредитополучателя по договора.
С нотариален акт за покупко - продажба №16, том III, рег.№1625, дело №404/2007 год. по описа на Нотариус А. В., рег. №***, с район на действие – РС гр.Ч., ответникът придобил правото на собственост върху описания по – горе апартамент № ***, находящ се в местн. „****“ к.к.П. с идентификатор ***.**** по одобрената КККР на с.П., за сумата от 83 965,20 евро. В договора за покупко – продажба на имота е посочено, че от договорената продажна цена (83 965,20 евро), купувачът е заплатил преди подписване на договора, на продавача сумата от 50 465,20 евро, а остатъкът от сумата в размер на 33 500 евро ще бъде заплатена в седемдневен срок от подписване 3 на договора чрез отпуснат кредит по договор за банков кредит №146/10.05.2007 год. от ТБ „****“ АД гр.С..