Решение № 577 от 14.07.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 577 гр. Бургас, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Д. Русева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Гражданско дело № 20242100101547 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, ведно с молбауточнение вх.№ 18583/24.10.2024 г., на Г. С. С. с ЕГН ********** и адрес гр.

********, ул. „*******“ № **, чрез адв. Димитров, против ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Студентски“, бул. „Самоковско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните директори П. В. Д., В. В. И. и В. В. М., с която се претендира постановяване на решение, с което на осн.чл.432 вр.чл.429 КЗ ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихва за забава в размер на 6 724,08 лв. за периода 26.09.2022 г. – 07.10.2024 г.; сумата от 48 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно с лихва за забава в размер на 12,42 лв. за периода 26.09.2022 г. – 07.10.2024 г., които вреди са му причинени вследствие ПТП на 23.07.2022 г. с МПС л.а. марка „*******“, модел „****“ с рег.№ СВ*****СК, управлявано от С. Г. Г., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, както и законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковете – 07.10.2024 г. до окончателното изплащане.

1

В исковата молба ищецът твърди, че на 23.07.2022г., в гр.Бургас, м.с.

“Върли бряг - център“, шофьорът на МПС л.а. „********” с peг. № СВ ****** СК - С. Г. Г., допуснал пътнотранспортно произшествие, при което ищецът получил счупване на долния край на лъчевата кост на лява ръка. За събитието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, рег.№ 769р9149/25.07.2022 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР - гр.

Бургас. По случая било образувано досъдебно производство № 448/2022г. по описа на 04 РУ - гр. Бургас, приключило с влязло на 14.12.2023г. в сила Споразумение № 1446 от 14.12.2023 г. по НОХД № 1620/2023 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, по силата на което водачът С. Г. Г. бил признат за виновен в това, че на 23.07.2022г., в гр.Бургас, м.с. Върли Бряг, общ. Бургас, на пътя на изхода на гр. Бургас, в посока гр. Средец, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „*******“, per. № СВ ***** СК, нарушил правилата за движение по ЗДвП, а именно - чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП; чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.21, ал.1 от ЗДвП, чл.103 от ЗДвП, като в м.с. Върли бряг при подаден от контролните органи знак със стоп-палка не спрял управлявания от него лек автомобил „********“, peг. № СВ ***** СК, и на изхода на м.с.

Върли бряг управлявал автомобила с превишена за населено място гр. Бургас скорост от 93 км/ч и, след като възприел спрените косо на пътя служебен лек автомобил „ ******“ с peг. № СВ ****** МТ, собственост на ОДМВР Бургас, и намиращия се в близост водач - полицейски служител мл. инспектор Г. С. С. и служебен лек автомобил „*******“ с рег.№ СВ ***** МТ, собственост на ОДМВР Бургас, представляващи изградено полицейско КПП за блокиране на движението, ускорил движението на превозното средство и блъснал задната дясна част на служебен лек автомобил марка „*******“ с № СВ ****** МТ, и умишлено причинил на другиго - полицейският служител Г. С. С., средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на ляв горен крайник вследствие на получена фрактура на лява лъчева кост, като допускал причиняването на телесната повреда - престъпление по чл. 342, ал.

3, б. „Б“, пр. първо, вр. ал.1 от НК, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал, 2, чл. 21, ал. 1 и чл. 103 от ЗДвП. В рамките на наказателното производство по категоричен начин била доказана причинно-следствената връзка между деянието и причинените вреди /вредоносен резултат/ на ищеца Г. С. С.. Вследствие на претърпяното ПТП, ищецът получил наранявания, изразяващи се в контузия на тялото - фрактура на ляв радиус /лъчева кост/, на ляв горен крайник.

2

Фрактурата на ляв радиус /лъчева кост/, на ляв горен крайник е довела до трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за срок по дълъг от 30 дни - средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал. 2 от НК. На пострадалия ищец е била поставена гипсова имобилизация за период от 30 дни. След сваляне на същата, ищецът имал оток и ограничени движения в ставата, което наложило провеждане на рехабилитация и щадящ двигателен режим на травмирания крайник.

Получените от Г. С. С. наранявания му причинявали силни болки и страдания. Лечението включвало обездвижване на засегнатия участък - лява ръка, и същевременно ограничаване подвижността на лявата ръка за продължителен период от време. Наложило се прием на обезболяващи медикаменти за продължителен период от време. Вследствие на получените увреждания, Г. С. С. е изпитвал болки и страдания както от физически, така и от психологически характер, и е претърпял продължително лечение, имал е затруднение в ежедневните си обслужвания - при храненето, пазаруването на покупки за дома, къпането и обличането; не е можел да носи тежко, да работи, поради болките в ръката, не е можел да спортува, бил продължително време в болничен, което се отразило на доходите му. И към настоящия момент ищецът чувствал болки при промяна на времето, което налагало прием на медикаменти, като същият не успял напълно да си възвърне силата на травмираната ръка, което също му създавало затруднения. На следващо място, като пострадал от автомобилна катастрофа, ищецът изпитвал безпокойство и страх на общо основание. Знанието, че е бил участник в ПТП, породило у пострадалия натрапчиви мисли как е можело да умре на пътя. Този страх от моторни превозни средства, освен че повишил нивата на безпокойство у С., което се отразило и на повишаване на кръвното му налягане, също допринесъл и за ограничаване на социалния му живот. Във връзка с лечението си ищецът е закупил 2 бр. полимерен бинт и 2 бр. вата, за което заплатил сумата от 48 лева.

Към момента на настъпване на ПТП лекият автомобил марка „******“, модел „****”, с peг. № СВ ***** СК, управляван от С. Г. Г., е имал валидно сключен Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със ЗК „Лев Инс” АД - застрахователна полица № BG/22/122001406587, със срок на действие на застрахователния договор от 13.05.2022 г. до 13.05.2023 г., поради което на основание чл.432, ал.1 от КЗ пасивно легитимиран да отговаря по претенцията за обезщетение била „ЗК „Лев Инс” АД. С молба-уведомление от 3

23.09.2022 г., получена от ответното дружество на 26.09.2022г., ищецът Г. С. С. предявил претенцията си за изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди пред ЗК „Лев Инс” АД, но след разглеждане на претенцията му е било предложено обезщетение в занижен размер. Ищецът счита, че справедлива компенсация за претърпените от него болки и страдания би представлявала сумата от 26 000 лв., поради което се предявяват настоящите искове, с които се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихва за забава в размер на 6 724,08 лв. за периода 26.09.2022 г. /датата на уведомяването на застрахователя/ – 07.10.2024 г. /датата на исковата молба/; сумата от 48 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно с лихва за забава в размер на 12,42 лв. за периода 26.09.2022 г. – 07.10.2024 г., както и законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковете – 07.10.2024 г. до окончателното изплащане.

В съдебно заседание ищецът изпраща процесуален представител, който поддържа исковата молба, сочи доказателства и претендира присъждане на разноски, вкл. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника.

Правното основание на предявените при условията на обективно съединяване искове е чл. 432, ал.1 КЗ и чл.429, ал.3 КЗ вр.чл. 86, ал.1 ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е оспорило исковете. Не е оспорило, че е страна по сключена с водача застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС, както и че пред застрахователя е била депозирана претенция от ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 КЗ, по която е била образувана щета и по която до момента липсва плащане. Оспорва основанията за ангажиране на отговорността на ответното дружество с твърденията, че вина за настъпване на вредоносния резултат има единствено и само пострадалият ищец, който се е намирал на неправилно място, а именно – до изграденото на платното за движение „КПП за блокиране на движението“, тъй като, ако е напуснал своевременно платното за движение, не биха настъпили посочените вреди. Сочи се, че с поведението си ищецът е нарушил и Инструкция № 8121з-929/02.12.2014 г. за патрулно-постовата дейност на МВР. Твърди се, че ищецът е претърпял ПТП 4 по време на изпълнение на служебните си задължения, поради което същото съставлява трудова злополука. В тази връзка се твърди, че ищецът вече е получил обезщетение от работодателя си и от застрахователя по чл.184 ЗМВР, поради което евентуално би могло да му се дължи обезщетение в настоящото производство, ако същият не е напълно възмезден за настъпилите вреди. На осн.чл.51, ал.2 ЗЗД, в условията на евентуалност, се твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, който не е бил с поставена светлоотразителна жилетка и е действал при груба небрежност – виждал е идващото към него МПС и е останал на платното за движение, като е действал и в разрез с Инструкция № 8121з-929/02.12.2014 г. за патрулно-постовата дейност, съгласно която всеки служител сам осигурява личната си безопасност. Ищецът е нарушил и правилата за движение по ЗДвП – чл. 108 ЗДвП, тъй като е следвало да се придвижва по банкета в близост до пътя, а не по самия път. По отношение на претендирания размер неимуществени вреди, същият се оспорва като завишен както с оглед полученото увреждане, така и предвид възстановителния период – 3-4 седмици. Сочи се, че твърденият продължителен период на възстановяване е в резултат на неизпълнение на лекарски предписания от страна на ищеца. По отношение на иска за имуществени вреди се сочи, че направените разходи не са за лечение на ищеца. Оспорват се по размер и претенциите за изтекли лихви за забава. Моли се за отхвърляне на исковете, а в условията на евентуалност – за уважаването им в справедлив размер, като се приспадне заплатеното от работодателя и застрахователя по задължителната застраховка по чл. 184 ЗМВР обезщетение, получено във връзка със служебното правоотношение на ищеца. В условията на евентуалност, прави се възражение за прихващане между направените в производството от страна на ответника разноски и определеното за ищеца обезщетение.

В с.з. ответникът се представлява от адвокат, който ангажира доказателства, моли за отхвърляне на исковете поради това, че ищецът е бил напълно обезщетен за причинените му вреди, и претендира присъждане на разноски. Счита, че не следва да се присъжда на адвоката на ищеца възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, тъй като не е налице посочената законова хипотеза, а евентуално, в случай на уважаване на искането, моли да се определи от съда възнаграждение под минимума, предвиден в Наредба № 1/2004 г.

5

С протоколно определение от 09.01.2025 г. БОС е конституирал по искане на ответника трето лице помагач на негова страна, а именно – виновното лице С. Г. Г. с ЕГН ********** и адрес с. *****, Общ. ******, Обл. ****, ул. „***“ № **. Същият изпраща в с.з. процесуален представител, който оспорва иска за обезщетение за неимуществени вреди и за дължимата върху него лихва за забава, не ангажира доказателства.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба, становището на ответника и на третото лице помагач по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното: