Решение № 4799 от 28.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4799 гр. Пловдив, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20235330108317 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от И. Х. Г. срещу „София Комерс Кредит Груп“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лева – недължимо платена сума за възнаградителна лихва по недействителен договор за паричен заем от **г., и сумата в размер на 50 лева – недължимо платена сума за неустойка по недействителен договор за паричен заем от **г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните е сключен договор за паричен заем от **г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 2500 лева, при договорен лихвен процент от 41,16 % и ГПР в размер на 49,89 %. В договора било посочено, че в тридневен срок от сключването му, ответникът следвало да представи обезпечение – две физически лице или банкова гаранция. При неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, ищецът следвало да заплати неустойка в размер на 737,10 лева. Посочва се, че до датата на депозиране на исковата молба в 1 съда, всички суми по договора били заплатени. От правна страна се излагат съображения, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен, доколко не е спазено изискването на чл. 11, ал.1, 10 ЗПК за посочване на методиката на определяне на ГПР. Отделно се навеждат съображения, че клаузата, предвиждаща неустойка е нищожна, като уговорена в протИ.речие с добрите нрави и попадаща в приложното поле на чл. 19, ал. 5 ЗПК. Посочената клауза протИ.речала и на материалния закон – чл. 71 ЗЗД чл. 33 ЗПК. Поради изложеното, всички заплатени суми за лихви и неустойка по договора се явявали заплатени при начална липса на основание. Поради изложеното се претендира предявените искови претенции да бъдат уважени. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответното дружество.

С протоколно определение от 20.11.2023 г., постановено по делото, на основание чл. 214, ал.1 ГПК е допуснато изменение на предявените искове, като размера на същите са увеличени от сумата в размер на 50 лева – недължимо платена сума за възнаградителна лихва по недействителен договор за паричен заем от **г., на сумата в размер на 197,77 лева, и сумата в размер на 50 лева – недължимо платена сума за неустойка по недействителен договор за паричен заем от **г., на сумата в размер на 450,60 лева.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищеца в открито съдебно заседание, проведено на 20.11.2023 г., прави изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание – л.26 от делото. Препис от исковата молба също е връчен 2 редовно на ответната страна – л.21 от делото, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка на л. 21 от делото.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.

Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените осъдителни искове да се уважат изцяло. Като законна последица от уважаването на иска за заплащане на главницата е присъждането на законна лихва върху същата за периода от депозиране на исковата молба в съда – 07.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна. Такива следва да бъдат присъдени за заплатена държавна такса в размер на 85 лева. Следва в полза на адв. Д. Б. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38 ЗА в размер на 800 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК: 175302519, ДА ЗАПЛАТИ на И. Х. Г., ЕГН: **********, на основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД следните суми: сумата в размер на 197,77 лева (сто деветдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки) – недължимо платена сума за възнаградителна лихва по недействителен договор за паричен заем от **г., и сумата в размер на 450,60 лева (четиристотин и петдесет лева и шестдесет 3 стотинки) – недължимо платена сума за неустойка по недействителен договор за паричен заем от ** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК: 175302519, на основание чл. 78, ал.1 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на И. Х. Г., ЕГН: **********, сумата в размер на 85,00 лева (осемдесет и пет лева), представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК: 175302519, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на адвокат Д. Г. Б., АК – **, личен № **, със съдебен адрес: гр. **, ул. „***“ № **, ет. **, офис *, сумата в размер на 800 лева (осемстотин лева) - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на И. Х. Г., ЕГН: **********, по гр.д. № 8317/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________ 4