Решение № 9437 от 20.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9437 гр. София, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20261110104124 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от С. Р. С. против М.М. с искане да бъде отменено наложеното му дисциплинарно наказание „забележка“. Ищецът твърди, че бил служител на ответника на основание трудов договор № 1058 от 19.07.2023 г. на длъжността „крупие“. Със заповед на работодателя № D135 от 05.02.2026 г., връчена му лично му било наложено наказание забележка.

Ищецът счита, че тази заповед е незаконосъобразна. Оспорва доказаността на установеното с нея нарушение на трудовата дисциплина, законосъобразното провеждане на дисциплинарното производство и мотивите на заповедта.

Твърди, че на 29.12.2025 г. трябвало да е на работа от 23:00 часа, но поради внезапно влошено здравословно състояние напуснал работното си място, за което уведомил друг служител на работодателя. Оспорва законосъобразното провеждане на процедурата по чл. 193 КТ. Моли наложеното наказание да бъде отменено, претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не оспорва фактите, че ищецът бил негов служител на основание трудов договор № 1058 от 19.07.2023 г. на длъжността „крупие“, налагането на наказанието „забележка“ със Заповед № D135 от 05.02.2026 г., отсъствието му на 29.12.2025 г. и уведомяването на другия служител за влошеното му здравословно състояние. Твърди, че това твърдение на ищеца не било доказано с представянето на болничен лист след връщането му на работа.

Счита, че заповедта за налагане на наказанието била достатъчно мотивирана, конкретна и излагала точно действията на ищеца, които съставлявали нарушение на трудовата дисциплина. Твърди, че процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ била спазена. Моли съда да отхвърли иска, претендира разноски.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват, 1 изпращат представители, чрез които поддържат съответните си искания.

На база представените доказателства, съдът намира за установено следното:

Безспорни между страните са фактите че ищецът е бил служител на ответника на основание трудов договор № 1058 от 19.07.2023 г. на длъжността „крупие“, отсъствието му от работното му място на 29.12.2025 г. от 23:00 часа, уведомяването на друг служител за влошеното му здравословно състояние, налагането на дисциплинарното наказание.

По делото е представен препис на трудовия договор за ищеца (л. 11 до л.

34 от делото). Съгласно т. 6.1 от него място на работа на ищеца са офисите на ответника в България. Определено е ненормирано работно време за четиридесет часа седмично на смени, включително и нощни смени.

Представен е и препис на неоспорена от страните имейл кореспонденция (л. 9 от делото), от който се установява, че на 29.12.2025 г. в 22:04 часа ищецът е заявил, че е болен, не може да функционира правилно на масите и няма да дойде на смяна. Изпратен е отговор от трето по делото лице – В.Б. – която е заявила, че искането му за болничен е регистрирано и че медицински сертификат следва да се изпраща единствено на отдел „човешки ресурси“.

Представен е и препис на неоспорена от страните мобилна кореспонденция от 29.12.2025 г. и 30.12.2025 г. (л. 10 и л. 94 от делото) в която ищецът е заявил пред своя пряк ръководител, че е болен и че няма да може да присъства на смяната си. Съобщението е получено от прекия ръководител на 30.12.2025 г.

От представения препис на процесната заповед за налагане на наказание (л. 77 от делото) се установява, че същата е била връчена на ищеца на 05.02.2026 г.

От ответника е представен неоспорен между страните препис на имейл кореспонденция от 15.01.2026 г. (л. 79 от делото) между служители на ответника: П. Гулев – пряк ръководител на ищеца и Деница Савова за взимане на решение за изискване на обяснения от ищеца във връзка с отсъствието му от работа на 29.12.2025 г. Обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ са поискани от ищеца на 29.01.2026 г. с покана (л. 75 от делото) и дадени от него на 02.02.2026 г. (л.

76 от делото).

Всички останали писмени доказателства съдът счита за ирелевантни към предмета на делото.

На база така установените факти, съдът достига до следните правни изводи: приема, че искът е подаден в предвидения за това давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Заповедта за налагане на наказанието е връчена на ищеца след 16.01.2026 г., а исковата молба е входирана в съда на 16.02.2026 г.

Съгласно чл. 186 КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Налагането на дисциплинарно наказание става с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. При евентуално оспорване на общо основание е в тежест на работодателя да докаже при условията на пълно и главно доказване извършването на нарушението на трудовата дисциплина, спазването на процедурата по чл. 193 КТ и сроковете по чл. 194 и обосновката на тежестта на наложеното наказание. След анализ на доказателствената съвкупност съдът 2 не счита, че срокът по чл. 194, ал. 1 КТ е спазен. Съгласно тази разпоредба дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. В случая е установено, че нарушението е установено на 29.01.2026 г., а заповедта е издадена не по-късно от 05.02.2026 г. т.е. срокът по чл. 194, ал. 1 КТ е спазен.

Спазена е и процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, доколкото от ищеца са поискани писмени обяснения и му е даден тридневен срок за представяне на такива. За да възникне дисциплинарната отговорност за работника или служителя е необходимо да се установи виновно неизпълнение на трудовите задължения.

Посоченото в заповедта за налагане на наказание неизпълнение е неявяване на работа на 29.12.2025 г. без предварително предупреждение и без представяне на оправдателен документ. От представения по делото трудов договор се установи, че част от трудовите задължения на ищеца включват присъствието му в офисите на ответника и упражняването на трудовата му дейност като крупие. Между страните е безспорен факта, че на 29.12.2025 г. ищецът е следвало да полага труд на нощна смяна с начало на смяната 23:00 часа, т.е. евентуалното му неявяване без оправдателна причина би представлявало нарушение на трудовите му задължения и нарушение на трудовата дисциплина. От него бяха изложени твърдения, че на 29.12.2025 г. не се е явил на работа поради внезапно влошаване на здравословното му състояние. От анализа на доказателствената съвкупност съдът не счита, че това твърдение е доказано. За доказването му от ищеца бяха представени проведени по имейл и чрез мобилно приложение за разговори кореспонденции между него и други служители на фирмата. Тези кореспонденции имат качеството на частни писмени документи, които съгласно чл. 180 ГПК имат доказателствена сила единствено за изявлението на ищеца, че не се чувства добре. Всяко изявление, че не може да се яви на работа, обективирано в тези документи, произтича от самия ищец, не установява неблагоприятен за него факт и няма доказателствена годност да установи реалното влошаване на здравословното му състояние. Този факт се доказва с представянето на болничен лист, съгласно чл. 9 от Наредба за медицинската експертиза. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК съдът е длъжен да счете недоказания факт за невъзникнал, т.е. в рамките на делото не се установи ищецът действително да е бил с влошено здравословно състояние, което да не му е позволило да изпълни задълженията си на 29.12.2025 г. Отсъствието му остава необосновано, поради което съдът счита за доказан факта на нарушение на трудовата дисциплина. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съобразно с изхода на делото, разноски се дължат единствено на ответника. От него бяха доказани сторени такива на стойност 780 евро – адвокатско възнаграждение. Направеното от ищеца възражение за прекомерност съдът намира за частично основателно и счита, че с оглед броя проведени съдебни заседания, обема на доказателствената съвкупност и общата фактическа и правна сложност на делото, това възнаграждение следва да се намали до сумата от 600 евро.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Р. С., ЕГН: ********** със съдебен адрес гр. Б., бул. *** иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр чл. 188, т. 1 КТ за 3 отмяна на наказанието „забележка“, наложено на С. Р. С., ЕГН: **********, със заповед № D135, издадена от М.М., ЕИК: *** със съдебен адрес гр. ***.

ОСЪЖДА С. Р. С., ЕГН: ********** да заплати на М.М., ЕИК: *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 780 евро, разноски в производството за адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4