Решение № 187 от 23.05.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. П., 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20221230101490 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от адв. Д. В. М., АК – П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, в качеството му на пълномощник на Б. А. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., общ. П. и съдебен адрес гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:

200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, ап. Офис 20, представлявано от И. В.а Д. и Д.а В.а Н..

Ищецът твърди, че е страна по Договор № 1078320 за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от 22.10.2021 г., сключен с „Фератум България“ ЕООД, по силата на който е получил кредит в размер на 1 000 лева, при лихва от 33,80 лева и следва да върне на дружеството сума в размер на 1 033,80 лева, при ГПР 49,85 %, лихвен процент 3,38 % при срок на кредита от 30 дни.

Съгласно чл.5 от Договора, ищецът следва да сключи Договор за гаранция с дружеството „Фератум Банк“, с цел да бъде обезпечен сключения Договор, по който Договор за гаранция ищецът следва да заплати сумата от 296,20 лева, подробно описано и дължима спрямо погасителния план към Договора за гаранция. В условията на евентуалност се сочи, че клаузата на чл.5 от Договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, въз основа на която е сключен Договора за гаранция е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП. Ищецът твърди, че така сключения Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е 1 нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и че същият е недействителен на специалните основания на чл. 22 от ЗПК.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че Договор № 1078320 от 22.10.2021 г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, сключен с „Фератум България“ ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал.

1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В условията на евентуалност се посочва, че клаузата в чл. 5 от Договор № 1078320 от 22.10.2021 г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, сключен с „Фератум България“ ЕООД, въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 143, ал. 1 и чл.146 от ЗЗП.

Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен пълномощник, депозира отговор, в който изразява становище за редовност на исковата молба, но неоснователност и недоказаност на предявения с нея иск. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 1078320, по силата на който ответникът е отпускал на ищеца сума в размер на 1 000 лева. Посочва, че не е основателно твърдението, че предоставянето на поръчителство от Фератум Банк е условия за сключване на договор за кредит, тъй като при кандидатстване всеки кредитополучател може да избере да сключи договор за гаранция с гарант /поръчител/, предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител избран от него. Излага, че сключването на договор за гаранция не е задължително условия за сключването на договор за кредит, а избраната възможност заляга в процесния чл. 5 от Договора за кредит, който се генерира автоматично въз основа на избора, който потребителя е направил при подаване на заявката за кредит – т.е същата се явява индивидуално договорена по избор на потребителя. Сочи, че ищецът след като сам е посочил Фератум Банк като поръчител и е получил информацията, съответно проектите за договорите, е потвърдил изрично чрез СМС, че желае да сключи договора за потребителски кредит при посочените условия. Прави искане за отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Договор № 1078320 за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, на 22.10.2021 г.

"Фератум България" ЕООД и Б. А. В. са се договорили ответното дружество да предостави на ищеца заем в размер на 1 000 лева, който той трябвало да върне в срок от 30 дни, ведно с лихва от 3,38% или 33,80 лева. Падежната дата на заема 2 била 21.11.2021 г. В Договора е посочено, че ГПР по заема е в размер на 49,85 %, както и че заема се обезпечава с поръчителство, предоставено от "Фератум Банк"ЕАД в полза на кредитора. Договорът за поръчителство трябвало да се сключи не по-късно от края на работния ден, в който е сключен договора за заем. Одобряването на обезпечението от "Фератум България"ЕООД се извършвало чрез одобряването на заема.

Преди сключване на Договора ответникът предоставил на ищеца Преддоговорна информация /Стандартен европейски формат/, в която били описани параметрите по бъдещия договор. Посочено било, че общо дължимата сума по кредита от 1033,80 лева ще бъде платена на 21.11.2021 г. От тази сума 1 000 лева била главница, а 33,80 лева – лихва. Годишният лихвен процент по кредита бил в размер на 41,12%. Изрично е посочено, че за сключване на договора за кредит е необходимо да се представи и договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя.

Той можел да избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от Кредитора за да обезпечи задълженията си по кредита. Сключването на договор за гаранция не било задължително условие за сключването на договора за кредит и не увеличавало възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от кредитора условия. Договорът за гаранция била допълнителна възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитора. При сключване на договор за гаранция с гарант предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя щели да бъдат в размер на 296,20 лева. Изрично е посочено, че тези разходи не се включвали в ГПР по кредита, тъй като не влизали в общия разход по кредита, съгласно § 1. 1 от ЗПК, доколкото касаели допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставянето на кредита. На следващо място е посочено, че при изчислението на ГПР се вземали предвид следните условия: Договорът за кредит ще остане валиден през договорения период и кредитора и заемополучателя ще изпълнят задълженията си съгласно условията и в сроковете, посочени в Договора;

Лихвения процент е фиксиран и остава непроменен за срока на договора.

Съгласно представения по делото Договор за гаранция (поръчителство) от 23.10.2021 г., "Фератум Банк"ЕАД и Б. А. В. се договорили, гарантът да предостави гаранция, като се задължи да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от Договора за заем. Определена била и такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/, а именно сумата от 296,20 лева, която била дължима от клиента. Тази такса трябвало да бъде заплатена от клиента на гаранта по негова банкова сметка.

Съгласно така сключения договор, гарантът се задължавал солидарно с клиента да отговаря спрямо заемодателя, съгласно разпоредбите на ЗЗД, за изпълнението на всички задължения, произтичащи от Договора за заем между клиента и заемодателя.

За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ответното дружество, съдът назначи и изслуша заключения на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.

3

Според заключението на съдебно –счетоводната експертиза, при изчисляване на ГПР-то по процесния кредит, като разходи са включени само сумата по кредита – 1000 лева и възнаградителната лихва в размер на 33,80 лева, като годишния процент на разходите е в размер на 49,85 %. В изчисленията за ГПР /годишния процент на разходите/, като разход не е включена таксата по гаранционния договор /поръчителство/ сключен между „Фератум Банк“ и заемополучателят Б. А. В. в размер на 296,20 лева. Тази сума няма характер на задължително плащане, но реално оскъпява разходите по заема.

Платената сума за незадължителна услуга за гаранция от заемополучателя Б. А.

В. по гаранция не е задържана от заемодателя „Фератум България“ ЕООД, а е преведена към свободно избрания от заемополучателя поръчител „Фератум Банк“.

Ако заемополучателят избере личен гарант по кредита си, не се дължат никакви допълнителни такси. Сключва се договор между дружеството и личния гарант, като целта на този договор е кредитът да бъде обезпечен.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, при кандидатстване за кредит от „Фератум България“ЕООД, заявка може да се подаде с личен гарант от кредитоискателя, който попълва заявката. Личен гарант е физическо лице, посочено от кредитоискателя по време на кандидатстването за кредит от „Фератум България“ ЕООД. Решението за посочване на гарант се взима от клиента, който кандидатства за кредит.

Дружеството има разгледани и одобрени заявки за кредит, по които други кредитоискатели, различни от ищеца, са кандидатствали с личен гарант.

При кандидатстване за процесния договор за кредит, „Фератум България“ЕООД е предоставило на ищеца прикачени към и-мейл следните документи: Преддоговорна информация (Стандартен европейски формуляр); Договор за потребителски кредит № 1078320 от 22.10.2021 г., Общи условия, уреждащи отношенията между „Фератум България“ЕООД и неговите клиенти.

От реализираната по електронен път кореспонденция между страните, визуализирана чрез екранни снимки от база данни в ответното дружество се налага извод, че е дадено съгласие за сключване на процесния договор за кредит и са получени документите от страна на ищеца.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Безспорно установено по делото е, че на 22.10.2021 г. ищецът е сключил с "Фератум България" ЕООД Договор № 1078320 за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, като му е бил предоставен кредит в размер на 1 000 лева, който е трябвало да върне на една вноска за срок от 30 дни, ведно с лихва от 33,80 лева 4

/3,38%/. Няма спор и относно това, че съгласно изискване на горепосочения Договор, ищецът е трябвало да предостави обезпечение по кредита, изразяващо се в Поръчителство от "Фератум Банк"ЕАД в полза на ответното дружество, като за това Б.

В. трябвало да заплати такса от 269,20 лева. Не се спори между страните и относно това, че на 23.10.2021 г. ищецът е сключил с "Фератум Банк"ЕАД Договор за гаранция/поръчителство, като гарантът се задължил да отговаря солидарно с него пред заемодателя за изпълнението на всички задължения, произтичащи от договора за заем.

Не се оспорва от страна на ищеца, че същият е сключил процесните два договора, като преди това е бил запознат с преддоговорната информация. От страна на В. не се оспорва и обстоятелството, че е получил договорения заем от 1 000 лева.

Спорно по делото е нищожен ли е така сключения между страните Договор № 1078320 за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от 22.10.2021 г. на основание чл.26, ал.1 ЗЗД.

За да бъде даден отговор на въпроса дали процесния договор е нищожен, поради противоречие със закона, следва да се имат предвид разпоредбите на глава VІ от ЗПК "Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи", сред които е и чл. 22, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР в приложение № 1 начин.