Решение № 341 от 17.03.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Пловдив, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20225300500024 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на Т. Х. Т., от гр.

Пловдив, чрез адв. С.П., срещу отхвърлителната част на решение № 262242/26.08.2021 г. по гр.дело № 4315 по описа на РС Пловдив за 2020 г..

С обжалваното решение РС Пловдив обявава за нищожна, на осн., чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.24 ЗПК, по иска предявен от Т. Х. Т. ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. *** в против „Сити кеш “ ООД, ЕИК 202531869 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Славянска № 29, ет.7, клаузата на чл.8 от договор за потребителски кредит № ***г. с която е уговорено заплащане на неустойка в размер на 996,36 лв., като отхвърля иска в частта му относно прогласяване нищожността на целия договор на осн. чл.22, вр. чл.11 ал.1 т.9 и 11 ЗПК.

Жалбоподателят е останал недоволен от така постановеното решение като го обжалва в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за признаване за установено, че сключеният между страните договор за потребителски 1 кредит № ***г. е изцяло нищожен, на осн. чл.22, вр. чл.11 ал.1 т.9 и 11 ЗПК.

Счита, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при неправилни фактически и правни изводи, като неправилно е приложен материалния закон. Оспорва извода в постановеното решение, че при сключване на процесния договор са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.9 и 11 ЗПК. Излага аргументи, че посочени само като абсолютни стойности лихвения процент и ГПР не отговарят на изискванията за ясен и разбираем начин на посочване на инкорпорираните в ГПР разходи, които потребителят ще стори и са пряко свързани с кредитното правоотношение. Излага съображения, че обявената за нищожна неустойка по договора няма характер на неустойка, а чрез нея се уговарят допълнителни разходи, скрито възнаграждение, поради което в договора за заем ГПР е посочен в по-малък от действителния размер и се създава заблуждение у потребителя за действителната финансова тежест на договора. Поради изложеното счита, че е налице хипотезата на чл. 22 от ГПК, вр. чл.11 ал.1 т.9 и 11 ЗПК, което влече изначална недействителност на договора за кредит.

Моли да бъде отменено постановеното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, като бъде постановено ново, с което се признае за установено, че сключеният между страните договор за паричен заем № ***г. е изцяло нищожен, на осн. чл.22, вр. чл.11 ал.1 т.9 и 11 ЗПК. Моли да бъдат присъдени разноски по съразмерност за двете инстанции.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „Сити кеш“ ООД, чрез юрисконсулт П., с който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде потвърдено обжалваното съдебно решение като валидно и правилно. Счита правилни изводите на съда, че договорът за заем отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.9 и 11 ЗПК. Счита, че достатъчно е посочване на лихвения процент в цифрова величина, доколкото е фиксиран за целия период на договора, а формулата за изчисляване на ГПР е нормативно предвидена, поради което и няма изискване да се възпроизвежда в договора, където, по смисъла на закона, задължение има да се посочат само допусканията, при които е изчислен ГПР. Сочи, че съгласно приетото заключение на вещото лице по делото, по процесния договор ГПР е изчислен правилно. Обосновава твърдения, че обезщетението по дефиниция не попада в общите разходи по кредита, поради което не следва да се включва в ГПР, освен това, задължението за заплащане на неустойка възниква не към 2 момента на сключване на договора, когато се изчислява ГПР, а по-късно, в тридневен срок, към момента на неизпълнение на договорното задължение, което е още едно основание за изключване на неустоечната сума от годишния процент на разходите. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като бъдат присъдени и сторените разноски за производството.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, с искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника „Сити кеш “ ООД, че договор за потребителски кредит № ***г. е изцяло недействителен, поради липса на посочване на условията за прилагането на договорения лихвени процент и за изготвяне на погасителен план, съдържащ информация за последователността на разпределение на вноските, между различните неизплатени суми - неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 от ЗПК.

С обжалваното решение съдът е приел, че исковата претенция по чл.

124 от ГПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК е неоснователна, тъй като сключеният между страните договор за потребителски кредит не противоречи на посочените от ищеца разпоредби от ЗПК. Съдът е счел, че клаузата за неустойка по чл. 6 от Договора е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, като същата е и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Поради това е прогласил нищожността на тази клауза, като е отхвърлил иска за прогласяване на нищожност на договора за потребителски кредит.

3

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията по чл.269 от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при извършена служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, каквито са и нормите, уреждащи материята за неравноправния характер на потребителския договор, поради което по отношение на тях намират приложение указанията в ТР №1/ 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС и въззивният съд следва да ги приложи при произнасяне по правния спор между страните, независимо дали тяхното нарушение е въведено като основание за обжалване.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка няма никакви възражения от страна на жалбоподателя и въззиваемата страна.

Безспорно и установено от приложените писмени доказателства по делото е, че между страните е бил сключен договор за паричен заем № *** към искане № *** г. Размерът на отпуснатия заем е 1400 лв., който заемополучателят заявил, че е получил изцяло в брой и се задължава да заплати на 29 погасителни седмични вноски с посочен размер и съгласно погасителен план.

В договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент 40,05 % и годишен процент на разходите на заема 49,4%. Общата сума за плащане в договора е посочена в размер на 1584,64 лв.

В чл. 8 от договора е вписана неустойка за неизпълнение на уговорено задължение за предоставяне на обезпечение – банкова гаранция или поръчител, отговорящи на чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора за заем. Размерът на неустойката е посочен в договора – 996,36 лв., с начин на разсрочено плащане, посочен в погасителния план към договора. Тази разпоредба е призната за неравноправна от съда и в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Не е оспорено и приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което приложимият по договора лихвен процент е 40,05 пункта, като съвпада с посочения в договора процент, а годишният процент на разходите изчислен от вещото лице е 49.2929 пункта, като в него са включени единствено разходите за договорна лихва.

В приложения погасителен план към договора, подписан от страните, е 4 посочен размер на вноските за заплащане на главница и лихва, както и неустойка, като седмичната вноска възлиза точно на 89 лв., а общия размер на кредита с неустойката е 2581 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът е длъжен и служебно да следи за наличие на неравноправни клаузи в договорите с потребител, съгласно установеното съдебно начало в гражданския процес, прокламирано в чл. 7 от ГПК, установената практика на СЕС и ВКС. Доколкото договорът е за потребителски кредит, с оглед неговия предмет и страни, се подчинява на специалната уредба в ЗПК, както и ЗЗП, доколкото кредитополучателят е потребител по смисъла на този закон.

Приложимата правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11, като за съответствието на договора с тях съдът дължи проверка, независимо дали има конкретни оплаквания от страните. По смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита (ГПР), както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Процесният договор за кредит формално съдържа посочване на ГПР, без взетите предвид допускания, използвани при изчисляването, съдържа и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора не съответстват на действителните такива, съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят 5 трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В конкретния случай по договора не са включени допълнителни разходи, регламентирани в чл. 8 от договора в размер на 996,36 лева, прикрити под формата на неустойка, с уговорен начин на разсрочено плащане в самия договор. Действително, съгласно чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит, но в случая предвидената неустойка в чл. 8 от договора за заем няма характер на неустоечно съглашение, тъй като не се характеризира с присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, както е прието и в обжалваното решение. Неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения в договора ред. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.

Непредставянето на обезпечението не води до претърпяването на вреди за кредитора, който, съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК, следва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение.