Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 745 от 22.11.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 3610/2022
Вид
Решение № 745
Подписан
22.11.2022
В сила
21.11.2022
Състав
Виктор Бисеров Чаушев, Даниела Талева, Петър Ненчев Славчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 745 гр. София, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Даниела Талева

П. Н. Славчев при участието на секретаря Весела Ал. Венева в присъствието на прокурора Р. Ст. Б. като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100603610 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 17.02.2022г., постановена по НОХД №8436/2019г., СРС, НО, 99-ти състав, е признал подсъдимия Х. В. Д. за ВИНОВЕН в това, че на 03.12.2017 г. около 02:00 часа, в гр. София, по бул. „България” с посока на движение от бул. „П. Ю. Т.” към бул. „Драган Цанков” и под моста на бул.

„Витоша”, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд”, модел „Фиеста” с рег.№ ******* с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 3,45 на хиляда, установено по надлежния ред - с Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 1354/04.12.2017 г. на УМБАЛ „Света Анна“ - София“ АД - съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието /обн., ДВ, бр.61 от 28.07.2017 г./, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 вр. чл. 54 от НК му е НАЛОЖИЛ наказание на лишаване от свобода за срок от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ, чието изпълнение на 1 основание чл.66, ал. 1 от НК, е отложил за изпитателен срок от 4 години и наказание „Глоба“ в размер на 800 /осемстотин/ лева.

На основание чл. 343г вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.

На основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият Х. Д. е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред.

С присъдата, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Д. е бил осъден да заплати по сметка на СДВР сумата в размер на 574,76 лева, представляваща направени разноски по делото в хода на досъдебната фаза на процеса, а по сметка на СРС сумата от 120,00, представляваща сторените в съдебното производство разноски.

Срещу тази присъда е постъпила жалба от защитника на подсъдимия адв. П. Ч., с която се иска отмяна на присъдата на първия съд като неправилна и незаконосъобразна и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, алтернативно се претендира връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения без същите да се посочват изрично, алтернативно се иска намаляване на наложените с присъдата наказания.

По делото е постъпило и допълнение към въззивната жалба от адв. Р. Т., в качеството й на защитник на подсъдимия, с което присъдата на районната инстанция се окачествява като неправилна и незаконосъобразна, сочи се, че по делото не се установява фактическата обстановка, приета от първия съд, не се доказва от събраните доказателства, че подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, навеждат се твърдения за допуснати процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на подсъдимия, които нарушения не се сочи в какво се изразяват. Заявява се недоволство от отмереното от районната инстанция наказание, като се изтъква, че съдът не е отчел всички смекчаващи отговорността обстоятелства. Прави се искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото на първата инстанция поради допуснати процесуални нарушения, или за намаляване на наказанието.

2

Постъпило е и още едно допълнение към въззивната жалба от адв. И. Д., преупълномощен от адв. Ч., в което се сочи, че е налице нарушение на Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, което се изразява в неспазване на темпоралната рамка за вземане на кръвната проба на територията на София-град, констатирано на л.7 от мотивите към присъдата. Това, според защитника, представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на осъдителната присъда и постановяване на оправдателна такава. Посочва се още, че предвид наличието на разминаване в действията на разследващите органи и медицинските лица по отношение на времето на извършване на деянието, постъпването на подсъдимия в института „Пирогов“ след ПТП и посочените часове в талона за медицинско изследване, протокола за СХЕ за часа на вземане на кръвната проба и времето на постъпване на епруветките в лабораторията в УМБАЛ „Св. Ана“, обосновават постановената присъда да е при съществени процесуални нарушения, което налага отмяната й и връщане на делото за разглеждане от друг състав на районния съд.

В проведеното по реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание на21.09.2022г. въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, както и събирането на други доказателства.

Пред въззивната инстанция не се явяват упълномощените защитници на подсъдимия – адв. П. Ч. и адв. И. Д.. Депозирана е молба от адв. Ч., в която се сочи, че поради възникнали противоречия в линията на защитата, той както и адв. Д. няма да осъществяват процесуалното представителство на подсъдимия, като във въззивното производство същият ще се представлява единствено от адв. Т..

При възползване от правото си по чл.55 НПК – да дава обяснения, в с.з. на 31.10.2022г. подсъдимият Д. дава обяснения. Изразява съжаление за стореното от него, признава грешката, която е допуснал с поведението си.

Отправя молба наказанието му бъде намалено.

Пред настоящата инстанция подс. Д. се представлява от упълномощения от него защитник в лицето на адв. Т.. Защитникът в хода на съдебните прения 3 заявява, че прави искане да се уважи подадената от нея жалба само в частта, касаеща определения размер на наложеното спрямо подсъдимия наказание.

Посочва, че при вземане на своето решение въззивната инстанция следва да отчете чистото съдебно минало на подзащитният й, неговото активно участие в наказателното производство, изказаното съжаление, както и изминалия дълъг период от време от процесното деяние. Моли да се измени присъдата на СРС в тази й част и да бъде намален размер на наложеното наказание.

Представителят на Софийска градска прокуратура моли да се потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Посочва, че в хода на досъдебното производство, както и в съдебното следствие пред първоинстанционния съд не са допуснати процесуални нарушения, което от своя страна води до извода, че деянието е доказано по безспорен и категоричен начин, а наложените наказания са справедливи.

Подсъдимият Х. Д. в правото си на лична защита заявява, че поддържа казаното от защитника му, изразява отново искрено съжаление и заявява, че няма как да върне времето назад, в предоставеното му право на последна дума, изразява съжаление за стореното.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

След проверка на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състав намира първоинстанционната присъда за правилна, постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно извършеното деяние, авторството на същото и виновността на подс. Х. Д.. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият Х. В. Д. е роден на ******* г. в гр. Кюстендил. Същият е българин, български гражданин, с висше образование, разведен е, безработен, 4 с адрес: гр. Кюстендил, ул. „*******, с ЕГН: **********.

В първите часове след полунощ на 03.12.2017 г., подсъдимият Х. Д. и свидетелят Б.П. били в дома на свидетеля Б.П. в град София, където употребили значително количество алкохол. Около 02:00 часа на 03.12.2017 г., двамата се качили в автомобил, собственост на свидетеля Б.П. — лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с peг. № ******* и потеглили, като автомобилът бил управляван от подсъдимия Х. Д., а свидетелят Б.П. се возел на предната дясна седалка до шофьора. Движели се в гр. София, по бул.

„България“ с посока на движение от бул. „П. Ю. Т.“ към бул. „Драган Цанков“. Минавайки под моста на бул. „Витоша“, подсъдимият Д. загубил контрол върху управляваното от него МПС и катастрофирали.

Свидетели очевидци на катастрофата веднага подали сигнал в полицията и мястото било посетено от служители на 04 РУ-СДВР, които запазили местопроизшествието. Те установили свидетеля Б.П., който се намирал извън автомобила, а подсъдимият бил в безсъзнание в превозното средство. Служителите на 04 РУ-СДВР уведомили ОДЧ и поискали екип от ОПП-СДВР за съдействие. Понеже подсъдимият Д. бил в тежко състояние, за да установят самоличността му го извадили от автомобила от седалката на водача и полицаите потърсили документи за самоличност, като намерили в него служебна карта на служител от „Съдебна охрана“. Местопроизшествието било посетено от два екипа на ЦСМП, които оказали медицинска помощ и с две линейки закарали пострадалите от произшествието в медицински заведения. Подсъдимият Х. Д., който бил в по-тежко състояние, бил откаран в „Пирогов“, а свидетелят Б.П. във ВМА. След приемането на подсъдимия в „Пирогов“ му били извършени редица изследвания, като освен това около 03:30 часа му била взета и кръвна проба, за да се установи дали е употребил алкохол. Служителите при ОПП-СДВР - свидетелите К.К. и А.А. посетили „Пирогов“ и около 06:00 часа сутринта, когато подсъдимият вече бил в съзнание, изпробвали водача с техническо средство за употреба на алкохол „Дрегер 7510“ № 0141, проба № 05217, който отчел положителен резултат 3,38 промила на хиляда съдържание на алкохол в издишания от подсъдимия Д. въздух. На подсъдимия Х. Д. бил съставен АУАН бланков № 026339 от 03.12.2017 г., като му бил издаден и талон за химическо изследване.

Кръвните проби на подсъдимия Д. били занесени в лабораторията в 5

УМБАЛ „Света Анна - София“ АД на 04.12.2017 г. в 11:40 часа от служители на тежки ПТП при СДВР. В лабораторията постъпили два броя вакуумни епруветки с трите имена на изследваното лице, час и дата на вземане на пробата, облепени с лейкопласт и парафинирани съгласно разпоредбите на чл.17 от Наредба № 1/2017 г. От протокола за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 1354/04.12.2017 г. на Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ „Света Анна - София“ АД било установено, че съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия Д. е 3,45 промила на хиляда.

От изготвените съдебно медицински експертизи на подсъдимия Х. Д. и на свидетеля Б.П., както и комплексна медицинска автотехническа експертиза, от се установява, че вследствие на катастрофата подсъдимият Д. е получил средна телесна повреда - черепно-мозъчна травма с контузия на главния мозък, вътремозъчен кръвоизлив, остър кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в ляво, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки двустранно, хеморагия във вентрикулите, а свидетелят Б.П. е получил лека телесна повреда - контузия на главата с мозъчно сътресение и контузия на шията. Според експертите, изготвили КМАТЕ, причината за настъпване на произшествието била субективното поведение на водача на лекия автомобил, изразяваща се в загуба на контрол върху управлението на автомобила при конкретните пътни условия, както и предприетите от него действия или бездействие с органите за управление, довели до излизане извън платното за движение и последвалия удар в бетонната стена на мостовото пространство.