Решение № 173 от 29.10.2025, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20241880100749 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, ет. 4, представлявано от управителя И. М. Ш., чрез юрк. С. С., против Д. П. А., ЕГН **********, с адрес: ****. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след подадено възражение срещу заповед за изпълнение, като ищецът го е инициирал, за да може установи съществуването на вземанията си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – 27.08.2024 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 564/2024 г. по описа на Районен съд Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 344 от 27.08.2024 г. за следните суми: 2 131,98 лева – главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 27.08.2024 г. до изплащане на вземането, 442,73 лева – договорна възнаградителна лихва по договор за кредит за периода от 28.11.2023 г. до 07.08.2024 г., 58,19 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава по договор за кредит за периода от 21.12.2023 г. до 07.08.2024 г., 134,32 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 12,09 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство за периода от 21.12.2023 г. до 07.08.2024 г., както и сумата 105,59 лева разноски по делото, от които 50 лева юрисконсултско възнаграждение – определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и изчислено според Наредбата за заплащането на правната помощ и 55,59 лева 1 заплатена държавна такса. Вземанията произтичат от неизпълнени парични задължения на Д. П. А., възникнали по силата на Договор за потребителски кредит № 2876161, сключен на 28.11.2023 г. между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 („кредитодател“), от една страна, и Д. П. А., ЕГН ********** („кредитополучател“), от друга страна, за сумата в размер на 2 131,98 лева (главница), обезпечен чрез сключен на 28.11.2023 г. Договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД („поръчител“), от една страна, и Д.

П. А., ЕГН ********** (потребител), от друга страна.

Цената на исковете е 2 131,98 лева – главница, 442,73 лева – договорна възнаградителна лихва по договор за кредит, 58,19 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава по договор за кредит, 134,32 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 12,09 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство, за които суми се иска от съда да признае за установено, че се дължат от ответника на ищеца, като се претендират още и направените по делото разноски, както по настоящото, така и по частното гражданско дело.

За законната лихва върху главницата от 2 131,98 лева, считано от 27.08.2024 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 344 от 27.08.2024 г. на Районен съд Своге, не е предявен иск, следователно в тази й част заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване, на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК.

Ищецът, чрез лицето което го представлява, е посочил, че на 28.11.2023 г. ответникът е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит от „Кредисимо“ АД, съответно е сключен договор за кредит между тях във формата на електронен документ, като по електронната поща на длъжника е изпратен автоматично Договор № 2876161/28.11.2023 г., ведно с Приложение 1 към него, Общи условия (ОУ) и стандартен европейски формуляр (СЕФ).

Заетата сума от 2 131,98 лева е трябвало да се върне в срок до 20.11.2024 г. на 12 месечни погасителни вноски. Ответникът е избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си по договора чрез поръчителство от трето лице, одобрено от „Кредисимо“ АД. Поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД, ищец по настоящото дело, се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя срещу възнаграждение от 1 625,16 лева, според подписан между тях договор за поръчителство. На 28.11.2023 г. е сключен договор за поръчителство и между „Кредисимо“ АД и поръчителя. Сумата от 2 000 лева е усвоена от длъжника еднократно на каса на „Изипей” АД, а сумата от 131,98 лева е платена застрахователна премия. Ответникът не е извършил плащания по договора за кредит. На 13.08.2024 г. ищецът е изпълнил задълженията си на поръчител и е заплатил на кредитора всички неплатени от кредитополучателя суми – 2 131,98 лева – главница, 442,73 лева – договорна възнаградителна лихва по договор за кредит, 58,19 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава по договор за кредит. По тази причина „Ай Тръст” ЕООД претендира от ответника тези суми, както и останалите, посочени погоре. Според ищеца, договорът за кредит е съобразен със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), а двата договора са оформени съгласно разпоредбите на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Претендират се разноски.

2

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.

1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 146, ал. 1 и чл. 86, вр. с чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, които се предявяват от кредитора след подадено възражение, като в това производство по същество се установява дали вземанията съществува.

От ответната страна не е подаден писмен отговор.

В проведено открито съдебно заседание ответникът посочи, че не е извършвал плащания по договора, тъй като възразява, че същият е нищожен и се дължи единствено връщане на главницата по него, а ищецът, чрез пълномощник, с писмено становище подробно аргументират тезите си.

По делото са приети писмени доказателства, представени от ищеца, които не са оспорени от страните, поради което съдът ги възприема като автентични и верни.

Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и се установява по безспорен начин от писмените доказателства, събрани по делото, че на 28.11.2023 г. между Д. А. и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 2876161.

Договорът е за сумата от 2 000 лева, която, заедно със сумата 131,98 лева – застрахователна премия, е следвало да бъде върната на 12 месечни вноски, при годишен лихвен процент (ГЛП) – 40,00 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 48,21 %. От клаузите на чл. 4 от договора е видно, че ако кредитополучателят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му, а при посочване на обезпечението и непредоставянето му впоследствие – се счита, че заявлението не е одобрено. Следователно, сключването на договора за предоставяне на поръчителство между ищеца и ответника е било задължително условие за получаването на кредита при посочените условия, вкл. в рамките на посочения срок. По делото е представен Договор за предоставяне на поръчителство от 28.11.2023 г., сключен между „Ай тръст“ ЕООД и ответника, съгласно който поръчителят се задължава да отговаря спрямо „Кредисимо“ Е А Д за изпълнението на всички задължения произтичащи от договора за потребителски кредит, като в чл. 8, ал. 1 от същия договор и Приложение № 1 към него е предвидено, че ответникът следва да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 1 625,16 лева, платимо разсрочено на датите на падежите на вноските по договора за кредит. Представен е по делото и Договор за поръчителство от 28.11.2023 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и поръчителя. Не е спорно между страните, че сумата от 2 000 лева е усвоена 3 от ответника еднократно на каса на „Изипей“ АД, а сумата от 131,98 лева е платена застрахователна премия. Ответникът не е извършил плащания по договора за кредит, поради което на 13.08.2024 г. ищецът е изпълнил задълженията си на поръчител и е заплатил на кредитора всички неплатени от кредитополучателя суми – 2 131,98 лева – главница, 442,73 лева – договорна възнаградителна лихва по договор за кредит, 58,19 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава по договор за кредит.

Процесният договор, сключен между „Кредисимо“ ЕАД и ответника, представлява договор за потребителски кредит по аргумент от чл. 9, ал. 1 от ЗПК, страни по който са потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК (ответникът е физическо лице, което при сключването на договора е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност, доколкото не се твърди от страните, нито от тях са ангажирани доказателства за обратното) и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Поради това, в случая намират приложение разпоредбите на същия закон.

С оглед установените по делото факти, настоящият съдебен състав намира, че договорът за потребителски кредит само формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е посочено, че ГПР възлиза на 48,21 %. Така посоченият цифрово ГПР обаче, не става ясно по какъв начин е формиран, след като годишният лихвен процент възлиза на 40,00 %, а договорът е сключен за срок от 12 месеца. Нещо повече – посоченият в договора ГПР не е действителният такъв съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит (§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК). Не е спорно между страните, а и се установява при сравняване на размера на земната сума (2 000 лева), размера на възнаградителната лихва (497,06 лева), размера на застрахователната премия (131,98 лева), съгласно Приложение № 1 към договора за потребителски кредит и размера на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство (1 625,16 лева), че последното не е включено в ГПР. Това възнаграждение е свързано с допълнителни разходи за потребителя, които оскъпяват кредита, а сключването на договора за поръчителство е условие, наложено от кредитора, като на потребителя само привидно е дадено право на избор – да предостави банкова гаранция в изключително кратък срок, да сключи договора за предоставяне на поръчителство с ищцовото дружество или при непосочване на посоченото обезпечение в заявлението му, последното да се разглежда в 14-дневен срок от подаването му, вместо в срок от 24 часа, а при посочване на обезпечението и непредоставянето му впоследствие – да се счита, че заявлението не е одобрено. Ето защо, както се посочи и по-горе, сключването на договора за 4 предоставяне на поръчителство между ищеца и ответника е било задължително условие за получаването на кредита при посочените условия, вкл. в рамките на посочения срок. Обстоятелството, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е дължимо не на кредитора, а на поръчителя, не променя извода, че това възнаграждение е част от ГПР, доколкото, както вече се посочи, сключването на договора за поръчителство е пряко свързано с договора за кредит и е условие, наложено от кредитора, като възнаграждението по договора за поръчителство значително оскъпява кредита и е за сметка на потребителя. В обобщение – при сключването на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на действителния ГПР, при това не само цифрово, а с посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в ЗПК начин, поради което договорът за потребителски кредит е нищожен както на общото основание на чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, така и на специалното основание на чл. 22 от ЗПК. Изрично в този смисъл е Решение № 181 от 20.05.2024 г. по в.гр.д. № 778/2023 г. на СОС. Съдът съобрази и задължителния характер на тълкуването на член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48, дадено с Решение от 21.03.2024 г. по дело С714/22 на СЕС, съгласно което, посочените разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.