Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260152 от 03.11.2020, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Административно наказателно дело 1991/2020
Вид
Решение № 260152
Подписан
03.11.2020
В сила
10.02.2021
Състав
РОСЕН ТЕНЧЕВ ЧИЛИКОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 57, ал. 1 т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ град Стара Загора

02.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ в открито заседание на Втори Ноември през Две хиляди и Двадесета година в състав:

Председател: Р.

Чиликов

Съд. Заседатели : при секретаря Нели Георгиева и в присъствието на прокурор ………… като разгледа докладваното от председателя Чиликов А.Н.Д. 1991 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление № 349 а- 148 от 06.07.2020 година на Директора на ОДМВР град Стара Загора.

Жалбоподателят недоволен от наложеното му административно наказание моли съда да го отмени. Мотивира се с обстоятелството,че не е извършил административно нарушение и с допуснати съществни процесуални нарушения.

Жалбоподателят в с.з. чрез адвокат Янчева поддържа жалбата.

Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител в с.з. и не взема становище по делото.

От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетеля– преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба,не съществува процесуална пречка за обжалване на наложеното наказание, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено, че на 18.04.2020 г. около 21,50 часа жалбоподателят В.В. на открито обществено място – град Стара Загора бул. „ Ц.С. Велики“ до № 75 – е без поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство покриващо устата и носа.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на св. И.Б. / актосъставител/.

Съдът не дава вяра на показанията на св. Милена Василева. Същата твърди, че е работила в магазина и след като е видяла, че на жалбоподателя му съставят АУАН е излязла пред магазина т.е. същата към момента на установяване на нарушението в един по-ранен период не е видяла имал ли е поставена маска или не.

От друга страна показанията на св. Б. са последователни и не съдържат никакви противоречия, което ги прави убедителни и съдът ги кредитира с дореие, което дава основание съдът да възприеме посочената фактическа обстановка за установена и доказана.

Въз основа на посочената фактическа обстановка административно-наказващият орган е приел, че е нарушен чл. 209 А, ал. 1 от Закона за здравето /

ЗЗ / и на основание същата разпоредба е наложил административно наказание Глоба в размер на 300 лева.

Посочената фактическа обстановка в обстоятелствената част на наказателното постановление не съответства на посочената норма като правна квалификация на деянието.Вместо да посочи в пълнота и прецизира материалноправните норми, които са нарушени от жалбоподателя административно-наказващият орган е посочил частично правната квалификация на деянието – чл. 209 А, ал. 1 ЗЗ- с което на практика не е посочил нарушените законови разпоредби с извършеното деяние.

Съставът на чл. 209 А, ал. 1 ЗЗ съдържа няколко отделни хипотези респективно препращания към различни норми – чл. 63, ал. 4 или 7, чл. 63 А, ал. 1 или 2 от ЗЗ.

Следователно съставът на чл.

209 А, ал. 1 ЗЗ няма самостоятелно приложение, а следва да се привърже към някоя от посочените норми, което задължава административно-наказващият орган да прецизира правната квалификация на деянието и да посочи във връзка с коя друга норма квалифицира претендираното нарушение.Това не е сторено.

С тези пропуски и несъответствия не е изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН за посочване на законовите разпоредби, които са нарушени.Посоченият порок следва да се окачестви като неотстранимо съществено процесуално нарушение опорочаващо формата на издаденото наказателно постановление и ограничаващо правото на защита , което е самостоятелно основание за неговата отмяна.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, а наказателното постановление подлежи на отмяна.

Възраженията на защитника на жалбоподателя, че не е посочен точния номер на АУАН в наказателното постановление и за липса на конкретизация на мястото на административното нарушение са неоснователни.

Видно от наказателното постановление в същото е посочен точния номер на съставения АУАН, а мястото на нарушението е конкретизирано достатъчно ясно и точно.

Водим от горните мотиви съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №

349 а- 148 от 06.07.2020 година на Директора на ОДМВР град Стара Загора с което е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 / ТРИСТА / лева на В.В. ***, ЕГН – ********** .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: