Акт от 18.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9125 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:........ при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20251110122655 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 439 ГПК.

Образувано е по искова молба на П. Р. Д., ЕГН **********, срещу ....., ЕИК ......., с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 30.07.2013 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по гр.д. № 30472/2013 г. по описа на СРС, 47 състав, а именно сумата от 6219,34 евро – главница, ведно със законната лихва от 16.07.2013 г. до изплащане на вземането, сумата от 400,10 евро – договорна лихва за периода от 10.12.2012 г. до 15.07.2013 г., както и сумата от 869,65 лв. – разноски по заповедното производство, поради погасяването им по давност.

Ищцата твърди, че въз основа на посочения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № ....... по описа на Ч.. Поддържа, че последното валидно действие, респективно последната молба за предприемане на изпълнителни действия, годна да прекъсне давността, е от 02.09.2015 г., след което в продължение на повече от пет години не са били извършвани действия по принудително изпълнение. Излага, че изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона поради настъпила перемпция, а новото изпълнително дело № ....... е било образувано едва на 18.10.2024 г., след изтичане на погасителната давност.

Ответникът ..... оспорва предявения иск. Поддържа, че заповедта за изпълнение не е била надлежно връчена и не е влязла в сила, поради което давността не е започнала да тече.

Евентуално поддържа, че давността е била прекъсвана многократно чрез подаваните молби от взискателя по изпълнителното дело. Навежда доводи, че по отношение на изпълнителни 1 производства, образувани преди постановяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да намери приложение действащото към онзи момент Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС, съгласно което по време на висящ изпълнителен процес давност не тече. Поддържа още, че всяка молба на взискателя за извършване на изпълнителни действия прекъсва давността независимо дали действието е било осъществено.

Съдът, като съобрази становищата на страните и обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че по гр.д. № 30472/2013 г. по описа на СРС, 47 състав, е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и въз основа на нея – изпълнителен лист от 30.07.2013 г. срещу ищцата П. Р. Д. за процесните суми. Безспорно е и че вземането е било прехвърлено на ..... по силата на договор за цесия от 23.11.2015 г.

От приложеното изпълнително дело № ....... по описа на Ч. се установява, че същото е образувано през 2013 г. по молба на първоначалния взискател .......... Установява се още, че в рамките на изпълнителното производство са били извършвани изпълнителни действия и са постъпвали частични плащания от длъжника. От приетата справка на ЧСИ ........ от 05.11.2025 г. се установява, че по изпълнителното дело са постъпвали плащания през периода 2013 г. – 2014 г., както и че впоследствие като взискател е бил конституиран ответникът ......

От доказателствата по изпълнителното дело се установява, че последната молба на взискателя за извършване на изпълнителни действия е от 02.09.2015 г. След тази дата липсват данни за подавани нови молби за предприемане на изпълнителни действия, както и за реално извършени такива по искане на взискателя в рамките на изпълнителното дело № ........./2013 г.

Установява се още, че изпълнителното производство е било прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК поради перемпция, а впоследствие по молба от 18.10.2024 г. е било образувано ново изпълнително дело № ....... по описа на Ч..

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Предявеният иск е процесуално допустим.

Съгласно чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, когато се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Погасяването на вземането по давност след издаване на изпълнителния лист представлява именно такъв новонастъпил правопогасяващ факт.

По същество искът е основателен.

По отношение на началния момент на течението на давността съдът съобразява задължителната практика на ВКС, формирана с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по 2 тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и последващата практика по чл. 290 ГПК.

Съгласно задължителните разрешения, дадени с посоченото тълкувателно решение, в изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като от момента на извършването му започва да тече нова давност. Същевременно е прието, че не всяко действие по изпълнителното дело има характер на изпълнително действие, годно да прекъсне давността.

Съдът съобразява и задължителната практика на ВКС, постановена след Тълкувателно решение № 2/2015 г., съгласно която даденото с него разрешение действа занапред, считано от 26.06.2015 г., като до този момент приложение намира действащото Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС, според което по време на висящ изпълнителен процес давност не тече.

Ето защо съдът приема, че до 26.06.2015 г. погасителна давност за процесното вземане не е текла.

След постановяване на Тълкувателно решение № 2/2015 г. обаче давността е започнала да тече. Безспорно се установява, че на 02.09.2015 г. е била подадена молба от взискателя за предприемане на изпълнителни действия, която е годна да прекъсне давността, поради което от тази дата е започнал да тече нов петгодишен давностен срок.

След 02.09.2015 г. по делото не се установява извършването на нови изпълнителни действия или подаването на нови молби от взискателя, годни да прекъснат давността. Самото съществуване на висящо изпълнително производство не е достатъчно за спиране или прекъсване на давността след 26.06.2015 г.

Неоснователни са възраженията на ответника, че всяка молба на взискателя, независимо от съдържанието и резултата , прекъсва давността. Прекъсващо действие имат само онези действия или искания, насочени към реализиране на конкретен изпълнителен способ и осъществяване на принудително изпълнение.

Неоснователно е и възражението, че давността не е започнала да тече поради липса на надлежно връчване на заповедта за изпълнение. От материалите по приложеното заповедно и изпълнително производство се установява, че срещу ищцата е било предприето принудително изпълнение въз основа на влязъл в сила изпълнителен титул, като липсват данни заповедта да е била успешно оспорена или обезсилена.

Действително, прекратяването на изпълнителното дело поради перемпция по чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК не погасява само по себе си материалното право на принудително изпълнение и не води автоматично до погасяване на вземането. Същото обаче няма и самостоятелно прекъсващо или спиращо действие по отношение на давността. От значение за спора е обстоятелството, че след 02.09.2015 г. липсват валидни действия по принудително изпълнение, годни да прекъснат течащата давност.

Съдът съобразява и периода на спиране на давностните срокове по време на извънредното положение през 2020 г., но и с отчитането му петгодишният давностен срок е изтекъл значително преди образуването на новото изпълнително дело на 18.10.2024 г.

3

Следователно към момента на образуване на изпълнително дело № ....... процесните вземания вече са били погасени по давност.

Поради това предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен изцяло.

По разноските съдът не дължи произнасяне, доколкото липсва надлежно искане с конкретизация и доказателства, позволяващи определянето им към момента на постановяване на съдебния акт.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. Р. Д., ЕГН **********, срещу ....., ЕИК ......., иск с правно основание чл. 439 ГПК, че П. Р. Д. не дължи на ..... ЕИК ....... сумите по изпълнителен лист от 30.07.2013 г., издаден по гр.д. № 30472/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 47 състав, а именно сумата от 6219,34 евро – главница, ведно със законната лихва от 16.07.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 400,10 евро – договорна лихва за периода от 10.12.2012 г. до 15.07.2013 г., както и сумата от 869,65 лв. – разноски по делото ( гр.д. № 30472/2013 г. по описа на Софийски районен съд), кизпълнително дело № ....... по описа на Ч., рег. № ...... на КЧСИ, както и на последващо изпълнително дело № ....... по описа на същия ЧСИ, поради погасяването им по давност.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4