Решение № 683 от 29.06.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 683 гр. Перник, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20221720105630 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу Х. Г. Р., с която по реда на чл. 422 ГПК е предявен иск за установяване дължимостта на сумата от 5479,61 лева – падежирали и неплатени вноски по Договор за потребителски кредит № FL**********, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Поради оттегляне в хода на процеса на претенцията за установяване по реда на чл.

422 ГПК дължимостта на договорна лихва в размер на 1282,11 лева, производството в тази част съответно е прекратено.

Ищецът твърди, че на 20.09.2007 г. праводателят му по договор за цесия – „Юробанк България“ АД и ответника, сключили договор за кредит, по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя паричен заем в размер на 6000 лв., която следвало да бъде върната на 120 анюитетни месечни вноски, с краен падеж 20.09.2017 г.

Задължението за връщане на кредита включвало и уговорка за фиксирана годишна лихва в размер на 10,50 % през първата година, а за всяка следваща година – БЛП плюс надбавка в размер на 8,2 пункта, при БЛП към момента на сключване на договора 7,750 %, при ГПР 16,48 %. След усвояване на кредита кредитополучателят не изпълнил насрещните си задължения към Банката, като в негова тежест останало непогасено задължение в общ размер на 6761,72 лева, от които 5479,61 лв. главница и договорна лихва в размер 1282,11 лева.

Ищецът извежда материалноправната си легитимация да претендира от ответника процесните вземания като цесионер по договор за цесия, сключен с „Юробанк България“ 1

АД на 18.01.2016 г., която се твърди, че била съобщена на длъжника от страна на цесионера като пълномощник на цедента, за което на длъжника било изпратено уведомление от пълномощник на цедента на 29.01.2021 г., върнато като непотърсено. Със съобщението на ответника бил даден и 15-дневен срок за доброволно плащане. Тъй като всички вземания били падежирали на 20.09.2017 г., за същите кредиторът-цесионер се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2317/2022 на ПРС, срещу която постъпило възражение в срок от длъжника.

Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който твърди, че не съществуват договорни правоотношения между страните, а също така и вземанията са погасени по давност. В с.з. излага подробни съображения, че в чл. 15 от договора за кредит е предвидена клауза за предсрочна изискуемост, без изпращане на уведомление, като този ефект е настъпил повече от 5 години преди депозиране на исковата молба, поради което вземанията – автоматично предсрочно изискуеми, са погасени по давност. Оспорва се уведомяването за извършената цесия. Оспорва се договорът за цесия, както и възможността банкова институция да цедира вземанията си. Моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК.

От представените договор за потребителски кредит № FL **********, съдържащ права и задължения по договори за заем и договори за поръчителство, подписан от Х. Р. като кредитополучател (което обстоятелство не се оспорва) и от Юробанк – като кредитор, се установяват твърденията за съществуващи облигационни правоотношения между страните с посочените в исковата молба задължения. По силата на договора за заем кредиторът предоставил на кредитополучателя паричен заем в размер на 6000 лв., която следвало да бъде върната на 120 анюитетни месечни вноски, с краен падеж 20.09.2017 г.

Задължението за връщане на кредита включвало и уговорка за фиксирана годишна лихва в размер на 10,50 % през първата година, а за всяка следваща година – БЛП плюс надбавка в размер на 8,2 пункта, при БЛП към момента на сключване на договора 7,750 %, при ГПР 16,48 %. От погасителния план се установява, че общата сума, подлежаща на връщане, възлиза на 11630,81 лева, от които главница 6000 лв. (колкото е и отпусната заемна сума), и договорната лихва – на 5630,81 лева.

Усвояването на заемната сума се установява от платежното нареждане и ССчЕ, като индиция за същото са и извършваните във времето частични погасявания.

В процесния случай договорът за заем е сключен при спазване специалните изисквания на ЗПК, подписан е от двете страни, носи подписа на кредитополучателя на всяка стра-ница, посочени са индивидуализиращите данни за страните, размера на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, лихвения процент, размерът, броят, пе-риодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Ето защо 2 процесният договор за кредит съставлява валиден източник на права и задължения и обвързва страните.

При тези предпоставки се установи, че кредиторът е изпълнил основното си облигаторно задължение да предостави в заем парична сума, поради което за ответника се е породило задължение да върне получената в заем парична сума.

От заключението на ССчЕ, кредитирано от съда като подробно и компетентно, се установява, че по сключения договор е извършено плащане в размер на 1944,60 лв., от които 1424,21 лв. са отнесени за погасяване на падежирали вноски договорна лихва за периода от 20.09.2007 г. до 20.06.2009 г., а 520,39 лв. – за погасяване на главница. По този начин непогасеният остатък на вземането възлиза в размер на 5479,61 лв. главница за периода от 20.07.2009 г. до 20.09.2017 г. , както и 5464,82 лв. договорна лихва за периода 21.06.2009 г. до 20.09.2017 г.

Няма основание извършваните погасявания да бъдат отнесени единствено за погасяване на главницата, доколкото клаузата за заплащане на договорна лихва е действителна и е произвела действие. Процесният заем е обезпечен с издаване на запис на заповед – чл. 14, ал. 1 от Договора. Съгласно заключението на ССчЕ размерът на договорната лихва по погасителен план възлиза на 6889,03 лева. Следователно размерът на уговореното договорно възнаграждение не надхвърля двукратния размер на законната лихва за периода на действие на договора (6090 лв., определена от съда по реда на чл. 162 ГПК), поради което размерът е обоснован, не е налице противоречие на уговорката с добрите нрави и кредитополучателят наред със задължението за главницата дължи и договорна лихва за ползване на паричния ресурс.

Съгласно заключението на ССчЕ по кредита няма осчетоводена предсрочна изискуемост, като на 18.01.2016 г. задължението по кредита е било прехвърлено на цесионера ЕОС Матрикс ЕООД с главница 5479,61 лв. и лихва в размер на 1282,11 лв. към 31.12.2015 г.

Поначало няма забрана банково дружество да цедира своето вземане. Възможността банката да прехвърли вземанията си към потребителя на трето лице не води до увреждане интересите на кредитополучателя, а и възможността банката да прехвърля портфейли с вземания, особено когато са необслужвани или погасени по давност, е важно средство за осигуряване на свежи парични средства. Касателно договори за потребителски кредит такова ограничение е предвидено в чл. 26, ал. 1 ЗПК – тази възможност да е предвидена в договора с потребителя. Поради особения характер на отношенията между банката и кредитополучателя и по-конкретно поради идеята, че тези отношения се крепят на доверие и очакване за лоялност, в определени случаи промяната на кредитора може да доведе до увреждане на потребителя. В случая в чл. 18 от Договора изрично е уговорена възможност на кредитора да прехвърля правата си по договора на трето лице. Няма данни сочената клауза да съставлява недобросъвестна търговска практика и въз основа на конкретните обстоятелства по настоящия случай (съобр. чл. 145, ал. 1 ЗЗП) да се констатира желание на банката чрез цесия да увреди потребителя, поради което клаузата поражда съответните права и задължения за страните по договора, с последиците по чл. 26 ЗПК.

От представените доказателства се установяват твърденията на ищеца, въз основа на които същият извежда процесуалната и материалната си легитимация си, а именно – 3 сключен договор за цесия с кредитора на ответника /„Юробанк България“ АД/, по силата на който вземането по процесния кредит му е прехвърлено, като ответникът е надлежно уведомен за цесията от ищеца-цесионер като пълномощник на цедента, с получаване на преписа от исковата молба, ведно с приложенията. В този смисъл съдебната практика е трайна и последователна и възраженията на ответника са неоснователни.

При тези данни се установява, че възникналото вземане за главница 5479,61 лв. за периода от 20.07.2009 г. до 20.09.2017 г. надлежно е било прехвърлено на ищеца-цесионер.

Следователно в негова полза е възникнало описаното в исковата молба (и предмет на заповедното производство) вземане, поради което съдът следва да обсъди въведеното от ответника правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност за същото. По отношение вземанията за настъпили вноски за главница приложимата е общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. В случая с договора страните са уговорили разсрочено плащане на заемната сума, а в погасителния план е отразен падежът на всяка една отделна вноска.

На първо място, ответникът твърди, че са настъпили предпоставките за автоматична предсрочна изискуемост на кредита още преди сключването на договора за цесия през 18.01.2016 г., като едва на 29.01.2021 г. е изпратено уведомление на ответника – неполучено от последния, а съдебни действия са предприети през м. април 2022 г., поради което давността за цялото вземане – предсрочно изискуемо, е изтекла.

Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В този смисъл е и нормативното тълкуване, извършено с т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС – не е достатъчно страните по договора за банков кредит да уговорят условия за предсрочна изискуемост и условията да са се осъществили, а е необходимо кредиторът да е упражнил надлежно правото си да обяви предсрочната изискуемост.

Действително, в настоящия случай в договора е уговорена т. нар. клауза за „автоматична“ предсрочна изискуемост, но доколкото предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника от кредитора /няма твърдения и данни за това, вкл. с оглед заключението на ССчЕ/, предсрочна изискуемост не е настъпила, вкл. в светлината на ТР № 4/2013 г., съответно всяка вноска е изискуема на уговорения с договора падеж.

Ето защо, на второ място, възражението за погасителна давност следва да бъде обсъдено в този аспект. По релевантния за изхода на настоящия спор въпрос е налице противоречива съдебна практика, във връзка с която с Разпореждане от 07.06.2023 г. на Председателя на ВКС е образувано тълк.дело № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС по правния въпрос: „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата и/или за възнаградителните лихви – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?“.

До постановяване на тълкувателно решение по поставения въпрос настоящият състав възприема разбирането, че началният момент, от който тече погасителната давност за всяка отделна вноска при уговорено разсрочено погасяване на главното задължение, е моментът на изискуемостта на съответната вноска, като не възприема поддържаното от ищеца становище, че началният момент на давността за цялото вземане е крайният падеж на договора (който в случая е 20.09.2017 г.). Съображенията за това са следните: