Решение № 833 от 10.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 833 гр. Варна, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседА.е на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20243110102597 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от „В. и к. - В.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. .... № ..., срещу Н. Й. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, както следва:

- с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между стрА.те, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 571,97 лева, представляваща сбор от главници за ползвани незаплатени ВиК услуги за периода от 18.05.2022 г. до 18.05.2023 г. по партида с абонатен № *******, за обект на потребление, находящ се на адрес: гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 в съда - 09.06.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 3518/13.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7419/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 52-ри състав;

- с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 30,01 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава върху горните главници, начислено за периода от 21.07.2022 г. до 03.06.2023 г., за която сума е издадена Заповед № 1

3518/13.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7419/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 52-ри състав.

Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, твърди в исковата молба, че ответницата, в качеството си на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се на адрес: гр. В., ж.к. „.....“, бл. ...., вх. ...., ап. ...., е ползвала предоставени от ищеца услуги, които не е заплатила. Сочи, че претендираната сума представлява служебно определено количество ВиК услуги въз основа на регламентирана методика, съгласно чл. 39, ал. 5, т. 1, във връзка с чл. 39, ал. 6 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ, поради неизпълнение на задължението на потребителя да осигури метрологично точен измервателен уред, по който да се отчита потребеното количество вода. Поддържа, че с бездействието си ответницата е възпрепятствала ищцовото дружество да извършва отчет на показА.ята на водомера й. Изтъква, че така начислените суми не са оспорени от потребителя по реда на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ.

Сочи, че за претендираните суми ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед № 3518/13.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7419/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 52-ри състав, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Поради последното за ищеца се е породил правен интерес да предяви настоящите искове за установяване вземането си по издадената заповед за изпълнение.

Настоява за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Н. Й. Х., чрез назначения й особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове. Навежда, че ищцовото дружество не е отчитало редовно водомера на ответницата и доставяното количество вода. Заявява, че дружеството не е представило издадените за периода фактури, както и че същите не са достигнали до потребителя, като ищецът не е изпълнил задълженията си по чл. 7, т. 6 от Раздел II на ОУ. Твърди, че липсва подпис на ответницата, че е известена за претендирА.те задължения. Оспорва точното начисляване на количествата потребена вода. Прави възражение за настъпила погасителна давност.

Настоява за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседА.е ищецът „В. и к. - В.“ ООД се представлява от юрисконсулт П. В..

Поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответницата Н. Й. Х. се представлява от адв. А. М. от АК Варна. Оспорва исковата молба, поддържа депозирА.я отговор на същата.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събрА.те по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно Разпореждане № 22142/13.06.2023 г. по ч. гр.д. № 7419/2023 г. по описа на РС – Варна, 52-ри състав, е издадена Заповед № 3518/13.06.2023 г. за изпълнение на парично 2 задължение по чл. 410 ГПК, с която съдът разпорежда длъжникът Н. Й. Х., ЕГН **********, да заплати на заявителя „В. и к. - В.“ ООД сумата от 571,97 лева, представляваща незаплатена стойност на ползвани ВиК услуги за периода от 18.05.2022 г. до 18.05.2023 г. по партида с абонатен № *******, за обект на потребление, находящ се на адрес: гр. В., ж. к. ...., бл. ..., вх. ..., ап. ..., за която сума са издадени фактури в периода от 21.06.2022 г. до 22.05.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 09.06.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 30,01 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 21.07.2022 г. до 03.06.2023 г., както и сумата от 75,00 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски.

Издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

В едномесечния срок е депозиран искът по чл. 422 от ищцовото дружество.

Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес и с оглед предмета на предявените претенции, за успешното провеждане на исовете ищецът следва да установи, че има качеството на доставчик на ВиК услуги, респективно че ответницата има качеството на потребител на такива за процесния имот; размера на претенцията по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, в това число отчет на потребеното количество вода или наличието на условията за служебен отчет, извършен по методиката на чл. 39, ал. 6, вр. ал.

5, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ, както и начисляването на стойността на потреблението по утвърдените от КЕВР за съответния период цени; изпадането на потребителя в забава и размера на лихвата за забава. От своя страна ответницата следва да докаже правопогасяващите си възражения.

С чл. 8, ал. 1 на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, която е подзаконов нормативен акт, задължителен за стрА.те, е уредено, че получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата ВиК се определят: правата и задълженията на оператора и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води; отговорността при неизпълнение на задълженията.

Отношенията на ищеца „В. и к. - В.“ ООД, в качеството му на ВиК оператор, с потребителите на предоставяните от него водоснабдителни и канализационни услуги са уредени с представените по делото Общи условия (ОУ), одобрени с Решение № ОУ09/11.08.2014 г. на ДКЕВР.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица - собственици, ползватели или притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Видно от справка № 297730/29.02.2024 г. от Агенция по вписвА.ята, придобиването на имота с административен адрес: гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., от Н. Й. Х. е вписано в СВ – Варна, на 07.09.2011 г., като не е налице последваща разпоредителна сделка със същия. От справка в НБД „Население“ се установява и че това е постоянният и настоящ адрес на ответницата, считано от 12.09.2011 г., включително през процесния период.

Задължение на потребителите, според чл. 33, ал. 2 от ОУ, е да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране на 3 същите, след което, съгласно чл. 44 ОУ, е дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С оглед на горното, за ответницата, като потребител на ВиК услуги за процесния обект, е възникнало облигационно задължение за тяхното заплащане.

Установено е със заключението на вещото лице А. Т. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено и обективно, че неплатените начислени ВиК услуги за обекта на ответницата за периода от 18.05.2022 г. до 18.05.2023 г. са на стойност 531,91 лева с вкл. ДДС. Посочено е, че задълженията са обективирани във фактури от дати 21.06.2022 г., 21.07.2022 г., 19.08.2022 г., 20.09.2022 г., 21.11.2022 г., 14.12.2022 г., 23.01.2023 г., 20.02.2023 г. и 20.04.2023 г., като стойността на услугите е начислена съобразно утвърдената за съответния период от КЕВР цена.

Видно от Справка за облога и плащанията по клиентски № ******* с титуляр Н. Й.

Х., за обект с адрес: гр. В., ж. к. ...., бл. ..., вх. ..., ап. ..., платена на 11.07.2023 г., след депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, е сумата по последната издадена фактура за процесния период, от дата 22.05.2023 г.

При така установеното, предявеният иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен до сумата от 531,91 лева, до която и следва да бъде уважен, като за разликата над нея до пълния претендиран размер от 571,97 лева подлежи на отхвърляне поради извършено плащане в хода на процеса.

Възражението на особения представител на ответницата, че начислената сума е недължима, тъй като ВиК операторът не е изпълнил задълженията си по чл. 7, т. 6 от Раздел I I на ОУ и начислените количества вода не са определени след отчет на показА.ята на водомера, съдът намира за неоснователно. В исковата молба ясно и недвусмислено е посочено, че фактурираните количества вода са начислени служебно поради неизпълнение от страна на ответницата на задължението да осигури метрологично годен водомер, чрез който да се измерва ползваното в жилището количество вода, съгласно чл. 34а във връзка с чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ. Според чл.34а, ал.1, 2 и 5 от Наредбата, проверките за метрологична годност на индивидуалните водомери в сгради етажна собственост, се извършват през 10 години по искане и за сметка на потребителите, като при установен непроверен водомер количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от същата наредба. Визираната разпоредба предвижда, че при наличие на непроверен водомер, количество изразходвана, отведена и пречистена вода се начислява по 6 куб. м месечното при топлофицирано жилище и по 5 куб. м при нетоплофицирано такова за всеки обитател, съгласно определения в ал. 5 на същия член разход, като до извършване на проверката посочените количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1 куб. м за всеки обитател. Видно от Справката за облога и плащА.ята, служебното начисляване по посочения начин е започнало от месец октомври 2016 г., когато реалните отчети на показА.ята на водомера прекъсват, и продължава до 16.02.2023 г., като последната служебно начислена сума е с фактурата от 20.02.2023 г. Вещото лице констатира, че след тази дата отчетът е реален, като сумата, начислена с фактурата от 22.03.2023 г. е платена, а по фактурата от 20.04.2023 г. – за 8 куб. м вода, няма извършено плащане. Съгласно експертното заключение, ако разпоредбите на чл. 39, ал. 5, т. 1, и ал. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ бяха спазвА. стриктно, начислените кубически метри вода на обитател с фактурите за всеки от месеците юни, юли и август 2022 г. би следвало да са по 27, за септември, октомври и декември 2022 г. – по 28, а за декември 2022 г. и януари и февруари 2023 г. – по 29, като тогава общо дължимата сума за периодите от 18.05.2022 г. до 16.02.2023 г. и от 21.03.2023 г. до 19.04.2023 г. за един обитател би била 1177,64 лева с вкл.