Определение № 6827 от 18.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6827 гр. София, 18.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110143438 по описа за 2025 година намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

И. Б. Б. е предявил срещу „Вивус.БГ“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за кредит № 9859257018/19.02.2022 г., ведно с Анекс за допълнителна сума от 20.02.2022 г. и Анекс за удължаване на срок от 18.04.2022 г., поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност – установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на следните клаузи от договора за кредит и анексите към него: клаузата „такса за бързо разглеждане“ – поради накърняване на добрите нрави, евентуално поради неравноправност и противоречие със закона; клаузата „такса за удължаване на кредита“ – поради противоречие със закона, и клаузите „стандартен лихвен процент“ и „лихвен процент след срока на кредита“ – поради накърняване на добрите нрави.

Ищецът твърди, че на 19.02.2022 г. сключил с ответника Договор за кредит № 9859257018, по силата на който заемодателят предоставил на заемателя сумата от 300 лв. със срок на връщане до 07.03.2022 г. при ГПР в размер на 49,90 %, договорна лихва за срока на договора в размер на 40,83% и стандартна договорна лихва в размер на 40,97 %, както и „такса за бързо разглеждане“ в размер на 59,83 лв. Поддържа, че между страните е сключен Анекс за допълнителна сума от 20.02.2022 г., по силата на който заемодателят предоставил на заемателя допълнителна сума от 1 000 лв., с което общият размер на заема станал 1 300 лв., а размерът на ГПР по кредита се променил на 50%. Сочи, че с този анекс таксата за бързо разглеждане била увеличена на 217,09 лв., а общата дължима сума станала 1 539,25 лв. със срок за връщане на 1 допълнително отпуснатата сума до 07.03.2022 г. Излага твърдения, че е бил сключен и втори Анекс за удължаване на срок от 18.04.2022 г., по силата на който срокът на кредита бил удължен с 30 дни, за което на заемателя била начислена такса от 280,80 лв. Ищецът подчертава, че след сключване на анексите към договора общото оскъпяване достигнало 520,05 лв. при усвоена сума от 1 300 лв. Навежда възражения за нищожност на договора за кредит, ведно със сключените анекси към него, поради противоречието им със закона.

Твърди, че договорът и анексите не са подписани от потребителя по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, поради което не са сключени в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК форма. Поддържа, че договорът не е съставен на ясен и разбираем за потребителя език по см. на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като съдържа противоречИ. информация за размера на договорната лихва – на едно място от съдържанието му са посочени 40,97 %, а на друго - 40,85 %. Сочи, че при сключването на договора на потребителя не са представени общите условия към договора и той не ги е подписал на всяка страница. Посочва, че в размера на ГПР не е включена таксата за бързо разглеждане. Оспорва предоставянето й от страна на ответното дружество, но и дори да е фактически предоставена на ищеца, тази услуга представлявала услуга по усвояване на кредита, за чието предоставяне ЗПК забранява събирането на такси от потребителя. Смята, че ако таксата за бързо разглеждане на кредита се включи в ГПР, последният значително ще надвиши максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Излага твърдения, че в договора липсва и методиката за изчисляване на референтния лихвен процент по чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК. Подчертава, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК в договора не са включени задължителните клаузи относно наличието или липсата на право на отказ от договора, срока и условията за упражняването му, вкл. информация за размера на лихвения процент на ден; реда за прекратяване на договора; наличието на извънсъдебните способи за решаване на спорове. В условията на евентуалност – в случай че съдът установи, че договорът и анексите към него са действителни, ищецът релевира нищожност на отделни негови клаузи. На първо място, счита клаузата „такса за бързо разглеждане“ за нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като размерът на тази такса е прекомерно висок и необоснован спрямо размера на отпуснатия заем и срока на кредита.

Счита клаузата и за неравноправна по см. на чл. 143, ал. 2, т. 9, т. 19 и чл. 146 ЗЗП, тъй като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, изготвена е предварително от икономически по-силната страна и на потребителя не е дадена възможност да влияе на съдържанието й. Оспорва клаузата „такса за бързо разглеждане“ и като нищожна поради противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като с нея е уговорено заплащането на такса за предоставяне на услуга по усвояване на кредита, чието събиране е забранено съгласно разпоредбите на ЗПК. На 2 следващо място, оспорва и клаузата „такса за удължаване на кредита“ като нищожна поради противоречие със закона. Твърди, че не е изразявал воля и съгласие да заплаща тази такса, поради което сочената клауза не следва да се счита за индивидуално уговорена между страните по договора за кредит.

Посочва, че клаузата „такса за удължаване на кредита“ противоречи на чл.

10а, ал. 2 ЗПК, тъй като представлява такса за предоставяне на услуга по управление на кредита, при заплащането на която кредитът значително се оскъпява. Същата е начислена едностранно от кредитора, без ищецът да е бил наясно с икономическата тежест при сключването на договора. Поддържа, че не е изразил изрично съгласие за изменение на договора при понеблагоприятни за потребителя условия. Като нищожни оспорва и клаузите за възнаградителна лихва - „стандартен лихвен процент“ и „лихвен процент след срока на кредита“, тъй като размерът й надхвърля трикратния размер на законната лихва, с което са накърнени добрите нрави. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

По предявените искове в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на процесния договор за кредит, ведно с анексите към него, с посоченото в исковата молба съдържание, което противоречи на императивни правни разпоредби, както и твърдяното накърняване на добрите нрави с клаузата „такса за бързо разглеждане“ и клаузите „стандартен лихвен процент“ и „лихвен процент след срока на кредита“; твърдяното противоречие със закона, включително поради неравноправност, на клаузата „такса за бързо разглеждане“ и клаузата „такса за удължаване на кредита“.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор, ведно с анексите към него, чрез установяване наличието на основните съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК, както и че оспорените клаузи от договора и анексите са индивидуално уговорени.

Ищецът е представил писмени материали, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.03.2026 г. от 14:10 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на доклада най-късно в първото по делото заседание.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийския районен съд действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните, че: съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.

2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните. Връчването на страните, да се извърши и на посочените електронни адреси.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5