Решение № 129 от 08.07.2022, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 303/2022
- Вид
- Решение № 129
- Подписан
- 08.07.2022
- В сила
- 08.07.2022
- Състав
- Събчо Атанасов Събев, Димитър Пенчев Стоянов, Петя Георгиева Георгиева Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 119 ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 120 ал.1 т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 342 ал.1 предл. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 343 ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 343 ал.3 б."а" · Наказателен кодекс
- чл. 343а · Наказателен кодекс
- чл. 343а ал.1 б."а" · Наказателен кодекс
- чл. 343а ал.3 б."а" · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 78а ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 227 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 247г · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 340 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 129 гр. Бургас, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Събчо Ат. Събев
Членове:
Петя Г. Г.а Стоянова
Д. П. Стоянов при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора Х. Д. Д. като разгледа докладваното от Събчо Ат. Събев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100600303 по описа за 2022 година С присъда 103 от 26.11.2021 г. по НОХД №1753/2021 г. Районен съд Бургас признал подсъдимия А. В. А. за виновен в това, че на 11.06.2019 г., в гр. Бургас, при управление на лек автомобил с рег. № А **** НА, нарушил правилата за движение по чл. 119 ал.4 и чл. 120 ал.1 т.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на В. Т. Н. - престъпление по чл. 343 ал.3 б.“а“ вр. ал.1 б“б“ вр. чл. 343а ал.1 б.“а“ НК вр. чл. 119 ал.4 и чл. 120 ал.1 т.2 ЗДвП, вр. чл. 78а ал.1 НК го освободил от наказателна отговорност и наложил административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. Не е наложил наказание лишаване от право да управлява МПС.
Деецът осъден да заплати и направените по делото разноски.
Настоящото производство е образувано по протест на прокурора, изразяващ несъгласието си с приложението на материалния закон – преквалификацията на деянието в по леко наказуемо престъпление. Според него А. следва да бъде санкциониран за деянието и квалификацията, която той е определил и отправя искане за изменение на присъдата и налагане на 1 наказание една година лишаване от свобода, което на основание чл. 66 НК бъде отложено за изтърпяване, и лишаване от право А. да управлява МПС за срок от една година и четири месеца.
В допълнително писмено изложение оспорва правилността на приложението на привилегирования състав по чл. 343а ал.3 б.“а“ НК.
Независимо от оказаната след ПТП помощ от водача А., то деянието му не може да бъде преквалифицирано по този начин, тъй като липсва такава законова възможност. Деянието е извършено върху пешеходна пътека, което прави невъзможно прилагането на по леката квалификация. Подобно приложение на закона е неправилно, както е сторил съдът в своята правораздавателна дейност, е законово недопустимо и ограничено от него.
Допуснато е и съществено процесуално нарушение изразяващо се в противоречие между мотиви и присъда. По леко наказуемият състав е посочен в диспозитива на присъдата, но липсва в мотивите на съда. Това противоречие е съществено и винаги е основание за отмяна на присъдата, тъй като не може да се провери волята на съда. Мотиви и присъда са единно цяло и не е допустимо противоречие между тях.
Защитата е било уведомена за протеста и е изложила писмено позицията си. Според тях законът правилно е приложен и съответства на установената в процеса фактическа обстановка. Прилагането на по леко наказуемия състав в настоящия случай е допустимо. Според ППВС 1/83 год. на ВС на НРБ, такова ограничение е налице само когато водачът е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични или други упойващи вещества. Позоваването в обратното на чл. 343 ал. 3 НК е за случаи, когато наказателното производство се прекратява и е неприложимо за настоящия случай. С преквалифициране деянието по чл. 343а НК съдът не е допуснал нарушение в приложението на материалния закон. Не са допуснати и сочените процесуални нарушения за наличие на порок в мотивите и противоречие с диспозитива на присъдата.
След постановяване решението, страните в процеса били уведомени за изготвените мотиви. Протеста е подаден в срок.
В заседанието пред настоящата инстанция подсъдимият се явява лично, представляван от защитник. Страните не поискаха събирането на нови доказателства, като защитата представи писмени документи.
2
Прокурорът пледира за основателност на протеста. Има несъответствие между словесно и цифрово изписване на деянието на А.. Неправилно е приложен материалния закон при наличие на законово ограничение.
Деянието е станало на пешеходна пътека, което препятства приложението на по леката квалификация. Оказаната помощ следва да се тълкува като смекчаващо вината обстоятелство. Отправя искане за отмяна на присъдата и връщането му за повторно разглеждане.
Защитата поддържа искането решението да бъде потвърдено. Не е допуснато нарушение в приложението на материалния закон или на процедурните правила.
Подсъдимият се солидаризира с защитника си. Изрази съжаление за случилото се и поиска присъдата да бъде потвърдена.
След цялостна проверка на събрания по делото доказателствен материал, независимо от посочените в протеста основания и оплаквания, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл.314 НПК, намира за установено следното:
В производството пред първа инстанция подсъдимият и защитата му са заявили, че не оспорват фактическите обстоятелства в показанията на свидетелите и не желаят техния разпит. Направили искане делото да се разгледа по реда на глава 27 НПК – съкратено съдебно следствие в производство пред първа инстанция по чл. 371 т.1 НПК. Вещото лице е било разпитано в съдебно заседание от 16.06.2021 год. – л. 33 и сл. ОХ и назначена допълнителна експертиза. Вещото лице е изготвило изследването си, което потвърдил и пред съда. Подсъдимият е дал обяснения по повдигнатото обвинение и след изслушване на съдебните прения, съдът постановил присъдата и мотивите към нея.
Страните не спорят по фактите, а по приложението на закона. Тя подробно е изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и мотивите на съда.
А. е правоспособен водач на МПС. На 11.06.2019 год. посетил магазин МОЛ „Галерия“ гр. Бургас с лек автомобил Нисан А **** НА. При излизането си от търговския обект се преустроил на кръстовище в лявата лента с намерение да направи ляв завой. Кръстовището е регулирано със светофарна уредба, която работела в нормален режим по време на произшествието. С 3 подаването на зелен сигнал за движението, разрешаващ преминаването на управлявания лек автомобил, А. предприел преминаване през кръстовището.
Пътят, към който е имал намерение да се включи в движението, е с две платна за движение за всяка посока, отделени с разделителна полоса. На кръстовището има изградени и пешеходни пътеки и сигнализирани със светофарна уредба за тях. В този момент след получаване на зелен сигнал за пешеходците, предприели преминаване през кръстовището Т. Н. и майка В.
Н.. Те преминали през едното платно за движение на ул. „Я. Комитов“ и продължили движението си във втората половина на тази улица. При управлението на МПС водачът А. отклонил вниманието си, като насочил погледа си към таблото на колата, привлякло вниманието му светеща лампа.
Когато отново от правил поглед напред посока движението, видял двете жени на пешеходната пътека пред себе си. Реагирал незабавно, но последвал удар между участниците в движението – МПС, управлявано от А. и двете пешеходки. Водачът веднага излязъл от автомобила и притекъл на помощ на пострадалите жени. Първо ги откарал до една болница, а по късно и транспортирал до УМБАЛ Бургас. В резултат на ПТП Т. е получила наранявания, които се квалифицират като лека телесна повреда – охлузвания и контузия на коляно. Майка
В. Н. е получила средна телесна повреда – контузия на ляво рамо с руптура на лявата акромиоклавикуларна връзка с луксация на ставата – трайно затруднение на горния крайник за срок от 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.
По делото не се спори от обективна страна, че пострадалите жени са предприели преминаване през кръстовището на пешеходна пътека и при зелен разрешаващ преминаване сигнал. При наличие на разрешаващи светлинни сигнали за участниците в движението, законът – чл. 119 ал.4 ЗДвП е посочил последователността на преминаването – водачите на завиващите МПС са длъжни да пропуснат пешеходците. Това пряко е свързано и с задължението за пропускане преминаване на пешеходците, които се намират на пешеходната пътека, на регулирано кръстовище, каквото се явява мястото, където участниците в движението предприели пресичане – включване в движението по ул. „Я. Комитов“ за л.а. – чл. 120 ал.1 т.2 ЗДвП. Пострадалите са предприели пресичане на разрешаващ сигнал и се намирали на пешеходната пътека в обхвата на такъв сигнал. Те се намирали и в обхвата на очертанията на пътеката. С оглед на правилата за движение, те са имали 4 предимство на преминаване през кръстовището пред завиващите наляво МПС. В процеса няма спор и по нарушените от водача А. правила за движение.
Първостепенният съд признал А. за виновен по повдигнатото обвинение в текст, какъвто е диспозитива на обвинителния акт чл. 343 ал.3 б.“а“ НК вр. чл. 119 ал.4 и чл. 120 ал.1 т.2 ЗДвП. Цифрово след това е изписан и чл. 343а ал.1 б.“а“ предложение второ НК. Няма текст в диспозитива, свързан с тази разпоредба – оказване помощ на пострадалите. След изписване на всички установени по делото обстоятелства, на стр. 7, последен абзац, съдът е посочил в мотивите си, квалификацията по чл. 343 ал.3 б.“а“ вр. ал.1 б.“б“ НК, „ което го поставя в една плоскост с деянията, извършени под въздействието на наркотици и алкохол, което настоящият състав приема за несправедливо, пред вид личността на подсъдимия и отличните му характеристични данни“. Правоприлагащия орган е заключил, че няма пречка да се приложи привилегирования състав на отговорност на чл. 342 ал.1 предл.
3 НК /вероятно става дума за чл. 343а ал.1 б. „а“ предлж. Второ НК, което е посочено в диспозитива на присъдата/.
Настоящата инстанция намира протеста на прокурора в частта му по приложението на материалния закон, за основателен. Съдебната практика е еднопосочна относно недопустимостта от прилагането на привилегирован състав по чл. 343а НК, за квалифициращите обстоятелства, посочени в чл. 343 ал.3 НК, между които и ПТП на пешеходна пътека. Това е посочено в т.5 на Постановление 1/83 год. на ВС на НРБ. Към момента на това постановление са били включени квалифициращите обстоятелства „пияно състояние“ и „избягал от местопроизшествието“. С годините те са развити и постепенно разширявани с различни изменения на тази разпоредба, за да достигне сегашните ограничения. Изключение за прилагането на чл. 343а НК към посочените квалифициращи обстоятелства е само при причиняване на смърт или телесни повреди на повече от едно лице. В случая А. е причинил средна телесна повреда на пешеходна пътека, което е в ограничителния списък с фактически обстоятелства, препятстващи приложението на привилегията за по лека наказуемост. Оказването на помощ следва да се третира като смекчаващо вината обстоятелство, но не и основание за по лека квалификация. Коректно са посочени различни решения в протеста, към 5 които следва да се присъедини и Р 196 от 08.01.2021 год. на ВКС по н.д.
718/2020 г. 3 н.о. Съдът е орган по приложение на закона какъвто е и не му е дадена възможност да преценя дали законът е справедлив в конкретен случай или не и с оглед личността на дееца, да постановява друга, различна от него квалификация на престъпно поведение.
Налице са и посочените процесуални нарушения в присъдата и мотивите към нея. Освен посоченото по горе несъответствие между диспозитив и цифрово изписване на квалификацията на деянието, тези пороци са пренесени и в мотивите на съда. На стр. 6, абзац 3 от мотивите, е повторено същото несъответствие от присъдата. Към квалификацията на обвинителя е „пришита“ и по леко наказуемия състав по чл. 343а НК без да има словесно съответствие. В края на следваща страница от мотивите е посочена правилната квалификация по чл. 343 ал.3 б.“а“ вр. ал.1 б“б“ НК, която съдът определил за „несправедлива“ и го преквалифицирал по чл. 342 ал.1 предлж. 3 НК. Цифрово е посочен основен текст на транспортните престъпления а е посочил, че това е привилегирования състав за по лека наказуемост. Налице е пълно объркване между закон и мотиви- посочват се едни законови разпоредби, а се прилагат други. Не е ясно каква е била волята на съда в това производство. И това объркване идва от желанието му да приложи закон, който е недопустим за прилагане в този случай. Мотивите следва да се приравнят към липса на такива, което е основание за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане. Волята на съда е формирана на приложението на недопустима правна квалификация, с която тя е напълно опорочена.
Разпечатката съдържа 36 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b60c69bc-4012-4a06-a64d-28453832340c