Определение № 936 от 30.03.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 936 гр. Бургас, 30.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И. като разгледа докладваното от Радостина П. И. Въззивно частно гражданско дело № 20262100500499 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. с чл.274- чл. 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

"България" № 49, бл. 53 Е, вх. В, представлявано от юрисконсулт Екатерина Костадинова против разпореждане № 94 от 30.01.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 132 /2026г. по описа на Районен съд- Айтос, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника П. И. Д., **********, с настоящ адрес: гр. С., ул. "Т. Г.В." № ** вх. *, ет. *, ап. **, общ. С. обл.

С. за следните суми, претендирани на основание сключен помежду им договор за заем № 427709991 от 16.08.2024 г., а именно: сумата в размер на 203.23 евро, дължима за периода от 20.09.2025 г. до 20.01.2026 г. - неплатена падежила главница, дължима от вноска № 13 с падежна дата 20,09,2025 г. до вноска № 17 с падежна дата 20,01,2026 г., сумата от 80.82 евро, дължима за периода от 20.09.2025 г. до 20.01.2026 г. за неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 80.82 евро, дължимо от вноска № 13 с падежна дата 20,09,2025 г. до вноска № 17 с падежна дата 20,01,2026 г., сумата от 86.30 евро, дължима от 20.09.2025 г. до 20.01.2026 г. за неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, дължимо от вноска № 13 с падежна дата 20,09,2025 г. до вноска № 17 с падежна дата 20,01,2026 г., сумата от 143.80 евро, дължима от 20.09.2025 г. до 20.01.2026 г. за неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“ от вноска № 13 с падежна дата 20,09,2025 г. до вноска № 17 с падежна дата 20,01,2026 г., сумата от 255.65 евро, дължима към 21.03.2025 г. за неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно 1 събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата, сумата от 15.34 евро, дължими към 04.11.2024 г. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на посочената дата и сумата от 21.69 евро, дължима от 21.10.2024 г. до 25.01.2026 г. лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху всички суми от подаване на заявлението до окончателното им изплащане, както и за направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 13.72 евро и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 117.60 евро.

В частната жалба се изразява недоволно от обжалваното отхвърлително разпореждане, като се твърди, че е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалния закон, тъй като макар дадените указания да са изпълнени в срок съдът е отхвърлил заявлението изцяло, приемайки, че не са изпълнени точно.

Счита, че дори и съдът да е преценил, че указанията не са изцяло изпълнени е следвало да даде ясни допълнителни такива за отстраняване на нередовностите. Моли въззивният съд да отмени разпореждането в обжалваната част и да постанови издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираните със заявлението вземания за договорно възнаграждение и лихва за забава. Претендира присъждане на направените във въззивното производство разноските за платена държавна такса от 15 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Съгласно на чл.413, ал.2 о т ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против длъжника П. И. Д. за вземания, дължими въз основа на сключен помежду помежду им договор за заем № 427709991 от 16.08.2024 г., а именно: сумата в размер на 203.23 евро, дължима за периода от 20.09.2025 г. до 20.01.2026 г. - неплатена падежила главница, дължима от вноска № 13 с падежна дата 20,09,2025 г. до вноска № 17 с падежна дата 20,01,2026 г., сумата от 80.82 евро, дължима за периода от 20.09.2025 г. до 20.01.2026 г. за неплатено падежирало договорно възнаграждение в размер на 80.82 евро, дължимо от вноска № 13 с падежна дата 20,09,2025 г. до вноска № 17 с падежна дата 20,01,2026 г., сумата от 86.30 евро, дължима от 20.09.2025 г. до 20.01.2026 г. за неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, дължимо от вноска № 13 с падежна дата 20,09,2025 г. до вноска № 17 с падежна дата 20,01,2026 г., сумата от 143.80 евро, дължима от 20.09.2025 г. до 20.01.2026 г. за неплатено падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“ от 2 вноска № 13 с падежна дата 20,09,2025 г. до вноска № 17 с падежна дата 20,01,2026 г., сумата от 255.65 евро, дължима към 21.03.2025 г. за неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата, сумата от 15.34 евро, дължими към 04.11.2024 г. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на посочената дата и сумата от 21.69 евро, дължима от 21.10.2024 г. до 25.01.2026 г. лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху всички суми от подаване на заявлението до окончателното им изплащане, както и за направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 13.72 евро и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 117.60 евро.

Видно от съдържанието на сключения между страните договор за заем кредиторът е предоставил на длъжника в заем сумата от 1800 лв., при ГПР 49.08% и ГЛП 41%. Към него длъжникът е закупил и пакет от допълнителни услуги, по който се е задължил да заплати на кредитора допълнително възнаграждение за услуга „ФАСТ“ в размер на общо 810лв. и допълнително възнаграждение за услуга „ФЛЕКСИ“ в размер на 1350 лв. В договора за кредит е посочено, че общото задължение по договора възлиза в размер на 4826.70 лв., платимо разсрочено при месечна вноска от 201.11 лв. за срок от 24 месеца. Сочи се,че по силата на допълнителните услуги „ФАСТ“ и „ФЛЕКСИ“ длъжникът е получил приоритетно разглеждане и становище по искането му за потребителски кредит с правото за целия срок на договора да променя едностранно погасителния си план, като отлага и/или намалява плащането на вноски и /или променя падежната дата по всяка вноска. Твърди се, че длъжникът е в забава от 21.10.2024г.

В уточнителната си молба във връзка с дадени от съда указания, заявителят е посочил, че допълнителните пакети не са включени в ГПР, но е отказал да уточни каква е платената по договора сума от длъжника.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението, мотивирайки отказа си да издаде заповед по чл. 410 от ГПК със съображения, че на основание чл. 23 от ЗПК на кредитора се дължи само чистата стойност на кредита, поради нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в случая поради липса на уточнения за платените по договора суми съдът е в невъзможност да прецени каква точно е остатъчната чиста стойност на кредита. За да достигне до този извод съдът е съобразил задължителната по случая съдебна практика във връзка с допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ на „Профи кредит България“ ЕООД. Посочил е, че в случая с невключване на тези услуги в ГПР е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, което води до приложени на чл. 23 вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Позовал се е на цитирана трайна съдебна практика, която признава правото на съда да приспадне недължимо платени суми при недействителен договор за кредит, но въпреки, че съдът е изискал информация от заявителя, за да може да приспадне извършените от потребителя недължими плащания при отказ да се предостави информация практиката приема, че трябва да се отхвърли цялото 3 заявление. Предвид тези аргументи и като е намерил такъв отказ в случая е налице съдът е намерил, че доколкото указанията му не са изпълнени, заявлението подлежи на отхвърляне на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, тъй като не е ясна сумата, с която следва да се извърши приспадане.

Досежно договорът за паричен заем, на който са основани процесните вземания, безспорно е приложим ЗПК. Съгласно изискванията на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави, както и дали вземането се основава на неравноправна клауза.

В постоянната съдебна практика на СЕС задължението на националния съд да провери служебно дали са нарушени някои разпоредби на правото на Съюза относно защитата на потребителите, се определя като необходима мярка за постигане на желаното равнище на защита на потребителите в съответните директиви /в този смисъл решение от 21.11.2002 г. по дело С‑743/00, т. 33; Решение от 04.10.2007 г. по дело С‑429/05, т. 63/.

Съгласно разясненията, дадени в решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС в отговора на втори и трети въпрос, което е задължително за българските съдилища на основание чл. 633 от ГПК следва да се има предвид, че когато е налице посочване на ГПР, който не отразява точно всички разходи по кредита, това лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването или невярното посочване на този процент, предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски, т.е. прилага се чл. 23 от ЗПК.

Този подход се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика с оглед както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност. Поради това съществува реален риск, особено поради незнание, потребителят да не се позове на правната норма, предназначена да го защити. Ето защо задължението на националните съдилища да проверяват служебно дали са нарушени разпоредби относно защитата на потребителите съществува с цел да се компенсира неравнопоставеността между потребителя и продавача или доставчика чрез действия, които не са свързани със страните по договора. Предвид същественото значение, което посочването на ГПР в договор за кредит има за потребителя, СЕС e постановил, че националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване или невярно посочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски.

Настоящата инстанция споделя изцяло съображенията на районния съд за недействителност на договора за кредит, поради неточното посочване на ГПР в него.

Заявителят изрично е заявил в уточнителната си молба, че стойността на допълнителните услуги не е включена в ГПР, като е видно и от размера на възнаграждението за допълнителните услуги, което надвишава главницата, ГЛП и дължимата сума /без да е включено възнаграждението за допълнителните услуги/.

Затова и съдът приема, че действително посоченото възнаграждение не е включено като общ разход по кредита, въпреки, че е включено в погасителния план.

Задължението за плащане на сумите по допълнителните услуги представлява търговска практика, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита и поради това следва да се приеме, че посоченият ГПР не отразява всички общи разходи 4 и лишава потребителя от възможността на прецени обхвата на своето задължение.

Поради това съдът споделя мотивите в обжалваното разпореждане, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и се дължи само чистата стойност по него съгласно чл. 23 от ЗПК, поради това, че посоченият в договора ГПР, невключващ възнагражденията за допълнителни услуги по същество може да се приравни към непосочен ГПР, явяващ се нарушение по чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до прилагане на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК и дължимост само по на чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.