Решение № 1 от 18.01.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№1 гр. София , 18.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ в публично заседание на пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: Хрипсиме К. Мъгърдичян

Членове:

Мариана В. Георгиева

Симона И. Углярова

Секретар:

ЕМИЛИЯ М. ВУКАДИНОВА като разгледа докладваното от Мариана В. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20201100509798 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 15.07.2020г., постановено по гр.дело № 74974/2019г. по описа на СРС, ГО, 72 състав, са отхвърлени обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, предявени от В. Т. Г. срещу “Б.П.” ЕАД за признаване уволнението на ищцата, извършено със Заповед № РД-06-217 от 24.10.2019г. на изпълнителния директор на ответното дружество за незаконно и за отмяна на уволнението й; за възстановяването й на заеманата до уволнението длъжност – “контрольор пощенска служба” в служба „Международни пощенски пратки и колети” в Български разменно сортировъчен център /БСРЦ/ в дирекция „Сортировъчна дейност и магистрален транспорт” към Централно управление на „Б.П.” ЕАД и за заплащане на сумата от 7 575, 54 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода от 25.10.2019г. до 25.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба и на обезщетение за забава върху главницата в размер на 126, 26 лева за периода от 25.10.2019г. до 23.12.2019г.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищцата В. Т. Г., в която се поддържат оплаквания за допуснати съществени 1 нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на постановеното решение, както и доводи за нарушение на материалния закон.

Конкретно се твърди, че решаващият орган не е обсъдил всички ангажирани по делото доказателства в тяхната взаимовръзка, поради което в решението било налице несъответствие между приетите фактически констатации, формираните правни изводи и събраните доказателства. Не били изложени мотиви защо съдът приема за доказани едни факти, защо дава вяра на едни, а други доказателства не кредитира. Не били обсъдени всички релевирани от ищеца доводи срещу законосъобразността на процесното уволнение. Счита за необоснован изводът на първоинстанционния съд, че ищцата не се ползва с предварителна закрила по чл.

333, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от КТ. В жалбата се твърди също, че работодателят не е определил продължителността на работното време и времевите граници на работното време на ищцата. Представеният график за м.07.2019г. не бил подписан от служител, който има съответните правомощия да определя началния и краен час на работното време. Освен това не били ангажирани доказателства, че този график е бил известен на ищцата. При липсата на данни за режима на работа и работното време са направени изводи за недоказаност на твърдяното нарушение.

Жалбоподателката навежда съображения, че не е ясно от кой контролен пункт е приложената по делото часова разпечатка, а установяването на това обстоятелство било релевантно с оглед доказване на нарушението на трудовата диспицплина, обективирано в процесната заповед за уволнение. Ищцата поддържа, че представеният по делото Правилник за пропускателен режим на обект БРСЦ – Враждебна не е бил надлежно връчен на служителите, нито е доведен до тяхното знание по друг ред. Релевирани са и съображения, че твърдяното нарушение на трудовата дисциплина не било доказано, тъй като представените частни документи с недостоверно съдържание били своевременно оспорени от ищцата.

По тези съображения счита обжалваното решение за неправилно и прави искане същото да бъде отменено, а предявените искове да се уважат.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна „Б.П.” ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва. Изложени са съображения, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, поради което е направено искане за потвърждаването му. Въззиваемото дружество поддържа, че ищцата не е трудоустроено лице по смисъла на чл. 314 от КТ и в този смисъл не се ползва с предварителна закрила по реда на чл. 333 от КТ. Счита, 2 че по делото е установено, че са спазени всички законоустановени предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание на служителката. Продължителността на работното време била установена от представения месечен график за отчитане явяването и неявяването на работа, който бил известен на ищцата. Нарушението на трудовата дисциплина било установено от приложената справка от системата за контрол на достъпа по картопритежатели, от която са видни четири преждевременни напускания на работното място с повече от 1 час преди края на работното време. Тежестта на допуснатото нарушение било съобразено при преценка на тежестта на наложеното наказание. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че работодателят е спазил формалните законови изисквания при издаване на заповедта за уволнение по отношение на нарушението, представляващо преждевременно напускане на работното място. Процесната заповед в частта относно посоченото нарушение била мотивирана и съдържала всички необходими реквизити по чл. 195 от КТ. По отношение на заповедта в частта относно твърдяното нарушение, изразяващо се в нерегистриране на вход/изход /т.е. чрез бездействие/ е прието, че същата не е годна да доведе до законосъобразно ангажиране на дисциплинарна отговорност, тъй като нарушението не е индивидуализирано чрез посочване на дати на извършването му. Доводите на ищцата, че се ползва с предварителна закрила, но работодателят не е спазил изискванията на чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от КТ, са отхвърлени като неоснователни. Този извод е формиран, тъй като по делото не са представени доказателства, че ищцата е трудоустроено лице по смисъла на чл. 314 от КТ, 3 поради което същата не се ползва с предварителна закрила по чл. 333 от КТ.

Първоинстанционният съд е приел, че е спазено изискването на чл. 193 от ГПК за приемане на обясненията на служителката. Изложени са и съображения, че нарушението по чл. 187 от КТ, изразяващо се в преждевременно напускане на работа, е доказано въз основа на представената по делото справка за контрол на достъпа. Релевираното възражение за злоупотреба с право също е прието за неоснователно.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – трудов спор за законността на извършено от работодателя уволнение, в тежест на ответника е да установи, че е упражнил законно извънсъдебно потестативното си право да прекрати едностранно трудовото правоотношение.

Не е спорно между страните, че към 24.10.2019г. ищцата е заемала длъжността “контрольор пощенска служба” в служба „Международни пощенски пратки и колети” в Български разменно сортировъчен център /БСРЦ/ в дирекция „Сортировъчна дейност и магистрален транспорт” към Централно управление на „Б.П.” ЕАД. Трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ с налагане на дисциплинарно наказание – уволнение съгласно Заповед № РД-06-217/24.10.2019г. на Изпълнителния директор на ответното дружество.

Дисциплинарното производство срещу ищцата започнало въз основа на докладна записка от 29.07.2019г. от Г.Г.В. – координатор видеонаблюдение БРСЦ, адресирана до мениджър БРСЦ, в която се сочи, че служителите от служба ”МКП” – входяща експедиция в БРСЦ, които са на работа до 06, 00 часа, си тръгват системно преди края на нощното дежурство и не отбелязват в присъствената тетрадка на службата часа на тръгването си. След запознаване с този сигнал, мениджърът БРСЦ изготвил докладна записка до директора на дирекция СМДТ при ответното дружество, в която се сочат данни за същите нарушения, извършени от конкретно посочени служители, включително и ищцата. Сезираният директор дирекция „Сортировъчна дейност и магистрален транспорт” изпратил сигнал до главния изпълнителен директор на „Б.П.” ЕАД, в която уведомил за 4 извършените нарушения от страна на служителите /включително и ищцата/, изразяващи се в повече от три преждевременни напускания на работа в един календарен месец. С оглед така постъпилата информация работодателят е поискал на 05.09.2019г. от ищцата писмени обяснения за това по каква причина преждевременно е напускала работното си място за периода от 01.07. – до 31.07.2019г. и не се е чекирала редовно на вход/изход с магнитния си пропуск. В поканата за даване на обяснения са посочени конкретните дати от месеца и точния час на напускане на работното място, като същите данни впоследствие са послужили за налагане на дисциплинарното наказание.

На 09.10.2019г. В.Г. е депозирала писмени обяснения, в които е посочила, че има случаи на по-ранно тръгване от работното място, но не колкото са описани в разпечатката, както и че същите се дължат на уважителни причини.

Със заповед № РД-06-217/24.10.2019г. на изпълнителния директор на „Б.П.” ЕАД на ищцата било наложено считано от датата на връчване на заповедта на лицето дисциплинарно наказание уволнение и било прекратено трудовото правоотношение, тъй като е извършила следните твърдяни от работодателя нарушение на трудовата дисциплина: 1/. За периода от 01.07.2019г. до 31.07.2019г. служителката преждевременно е напускала работното си място и не се е регистрирала редовно на вход/изход със служебния си пропуск, като в заповедта са посочени конкретните дати от месеца, когато са констатирани преждевременните напускания на работното място и точния час на напускане.

Посочено е още, че четири от регистрираните напускания са с не по-малко от 1 час преди края на работното време. 2/. за цитирания период имало само два записа за регистрация на „Вход сортировъчен център” – на 14.07.2019г. в 20:17:29 часа и на 21.07.2019г. в 20:23:17 часа. Работодателят, при индивидуализация на дисциплинарното деяние по правилата на чл. 189, ал. 1 от КТ е приел, че найтежкото наказание е съответно на тежестта на нарушението на трудовата дисциплина, като релевираните нарушения на трудовите задължения са квалифицирани по чл. чл. 190, ал. 1, т. 1 от КТ /три закъснения или преждевременно напускане на работа в един календарен месец, всяко от които не е по-малко от 1 час/, по чл. 187, т. 1 от КТ /закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа/ и по чл. 187, т. 10 от КТ /неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или 5 определени при възникването на трудовото правоотношение/ - конкретно неспазване на работното време и разпоредбите за пропускателен режим в сградата на БСРЦ.

Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, в конкретния случай са свързани със следните оспорвания: допуснато от работодалеля нарушение на установената в нормата на чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ закрила при уволнение на трудоустроен работник или служител; че твърдените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина не са извършени /при конкретно въведено оспорване, че служителката не е напускала преждевременно работното си място в посочените в заповедта дата и часове, както и че системата за контрол на достъпа е била неизправна – последното възражение не се поддържа във въззивното производство/ и че е налице злоупотреба с правото на уволнение от страна на работодателя – това оспорване също не се поддържа във въззивното производство.