Присъда № 95 от 07.01.2021, Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ към НОХД 1802/20. .

Производството е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик обвинителен акт.

Обвинението е против В. Б. А., ЕГН: **********, за това, че на 11.07.2020 г., в с. Мало, обл. Пазарджик, в района на кръстовището на ул.

„Деветдесет и пета“ е ул. „Сто и единадесета“, обв. А. е управлявал МПС товарен автомобил марка „Форд”, модел „Транзит“, е per. № *******, без съответното свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, с Наказателно постановление № 19-1006003160/29.08.2019 г., от Началника на Група при ОД на МВР - Пазарджик, Сектор „Пътна полиция в сила на 30.10.2019 г., и Наказателно постановление № 19-1006- 003161/27.08.2019 г., от Началника на Група при ОД на МВР Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, в сила от 30.10.2019 г. - престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.

Производството се проведе по общия ред, като подсъдимият не присъства в с.з. предвид желанието му и вида и размера на предвиденото за вмененото му престъпление наказание.

В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на РП Пазарджик с искане за постановяване на осъдителна присъда, определяне на наказание ЛС и без кумулативната глоба при съобразяване на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.

Защитникът депозира твърдение, че подсъдимият е получил обвинителен акт,но не желае да присъства. Не оспорва обективната и субективна съставомерност на деянието и моли за снизходителност при определяне на наказанията.

Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства , при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

Обвиняемият В. А. не притежавал свидетелство за управление на МПС, никога не бил придобивал правоспособност за това. Поради извършени от него на 04.08.2019 г. нарушения на чл. 150 от ЗДвП му били издадени Наказателно постановление № 19-1006-003160/29.08.2019 г., от Началника на Група при ОД на МВР - Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, което му било връчено лично на 22.10.2019 г. и влязло в сила на 30.10.2019 г., и Наказателно постановление № 19-1006-003161/27.08.2019 г., от Началника на Група при 1

ОД на МВР - Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, което му било връчено лично на 22.10.2019 г. и влязло в сила на 30.10.2019 г. Със същите бил санкциониран за управление на МПС като неправоспособен водач.

Независимо от липсата на правоспособност на 11.07.2020 г. А. се качил на товарен автомобил марка „Форд”, модел „Транзит“, с per. № *******, привел го в движение и шофирал в с. Мало конаре, обл. Пазарджик.

Около 15:30 часа на същата дата св. А. Л. и колегата му Л. П. и двамата служители при РУ на МВР - Пазарджик, били на работа, като изпълнявали служебните си задължения и се намирали в с. Мало, обл. Пазарджик. Там в района на кръстовището на ул. „Деветдесет и пета“ с ул. „Сто и единадесета“, те спрели за проверка товарния автомобил марка „Форд”, модел „Транзит“, с per. № *******, който бил управляван от обв. А.. Тогава полицейските служители след справка установили, че обв. А. е неправоспособен, не притежава съответното свидетелство за управление на МПС и управлява в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, с Наказателно постановление № 19-1006-003160/29.08.2019 г., от Началника на Група при ОД на МВР - Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, и Наказателно постановление № 19-1006-003161/27.08.2019 г., от Началника на Група при ОД на МВР - Пазарджик, Сектор „Пътна полиция.

Съставен му бил АУАН № 271177/11.07.2020 г., който той подписал без възражения.

При тези данни по делото прокурорът приел, че предаденото на съд лице е осъществило от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343в , ал.2 във връзка с ал.1 от НК и го предал на съд по такова обвинение.

Изводите за съставомерност се споделиха от Съда на база фактическия и правен анализ.

Доказателствените източници по делото са изчерпват с показанията на св. Л., съставения от него против подсъдимия АУАН, справка за водач ( 10-11 л. ), НП 16-1006-001320 -л.6.8. Съвкупно преценени, те са напълно еднопосочни и взаимнодопълващи се и установяват всички елементи от обективната и субективна страна на инкриминираното престъпно деяние.

Установено е, на процесната дата и място подсъдимят е имал качеството водач на МПС, тъй като е управлявал такова ППС при липса на правоспособност за управление на МПС и след като вече е санкциониран по административен ред за такова деяние. Последният факт е установен предвид влезлите в сила към момента на процесното управление НП – ия: № 19-1006003160/29.08.2019 г., и Наказателно постановление № 19-10062 003161/27.08.2019 г. .

Така , предвид данните по делото, изводими от събраните доказателствени източници , са налице елементи от състава - по чл. 343в, ал.2 от НК.

Субективната страна на деянието е несъмнено установена. Подсъдимият е съзнавал противоправния му характер. Знаел е, че управлява МПС без да има надлежна правоспособност за това и след като вече е бил санкциониран по административен ред за такова деяние .

При горните изводи Съдът призна подсъдимият за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК.

При определяне на полагащото му се наказание се съобрази със завишената обществена опасност и на престъплението и на автор му, отчетена на базата на установеното предходно осъждане, за което макар и да е настъпила и към момента на настоящото деяние реабилитация по право, се преценява съгласно установената константа съдебна практика като отегчаващо обстоятелство. Справката за нарушител визира 3 НП , по отношение на които - глобите са платени за две - изпълващите състава на процесното нарушение, а третото, по което не са платени - е от 2004г.

При тези данни по делото се прие, че следва несъмнения извод на база и формално необремененото съдебно минало, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, които променят степента на обществена опасност на деянието, като я занижава при съпоставка с типичните престъпления от този вид. От друга страна направи се и извода, че и най-лекото наказание, което е предвиденото за това престъпление се явява несъразмерно тежко с оглед тежестта на престъплението, тоест несправедливо. Така наказанието лишаване от свобода се определи при условията на чл. 55, ал.1 т.1 от НК и се отмери предвид обсъдените горе обстоятелства по извършване на престъплението, както и предвид факта, че процесното управление е на товарен автомобил, рисковете от който при евентуално ПТП са значително по-големи от л.а., а и с оглед личността на дееца на седем месеца. То се прецени като достатъчно за постигане на личната и генералната превенции поради което и в хипотезата на ал.3 на чл. 55 от НК не се наложи и предвиденото кумулативно наказание глоба.

Отчете се наличие на всички материално-правни предпоставки по чл.

66, ал.1 от НК: с оглед вида и размера на наложеното наказание и предвид обсъдените данни за съдимост и липсата на невъзстановени съставомерни имуществени вреди . Констатира се също,че нито за постигане на персоналната, нито за постигане на генералната превенция като цели на наказанието е наложително подсъдимия да бъде отстранен от своя социален живот и изолиран. Поради това се приложи нормата на чл.66 ал.1 от НК и изтърпяването на наложеното наказание се отложи за изпитателен срок три 3 години .

По изложените мотиви Съдът постанови

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4 присъдата си.