Решение № 1494 от 25.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1494 гр. София, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20211110126962 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу Д. Т.

ОРС. и Д. Т. М. в условията на разделна отговорност с искане спрямо ответниците да бъде признато за установено, че дължат на ищеца следните суми: сумата от 1146,94 лв.-главница, представляща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2017г.30.04.2019г., ведно със законната лихва от 16.12.2020г. до окончателното изплащане, сумата от 178,18 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 07.12.2020г., сумата от 18,99 лева – главница за дялово разпределение за периода 01.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 16.12.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от 4,14 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017г. до 07.12.2020г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 63238/2020г. по описа на СРС, 65-ти състав при следните квоти: - Д. Т. ОРС., отговаряща за 1/2 от общото задължение, а именно: сумата от 573,47 лв.,главница, представляща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2017г.-30.04.2019г., ведно със законната лихва от 16.12.2020г. до окончателното изплащане, сумата от 89,09 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 07.12.2020г., сумата от 9,50 лева – главница за дялово разпределение за периода 01.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 16.12.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2,07 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017г. до 07.12.2020г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 63238/2020г. по описа на СРС, 65-ти състав.;- Д. Т. М., отговарящ за 1/2 от общото задължение, а именно: сумата от 573,47 лв.-главница, представляща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2017г.-30.04.2019г., ведно със законната лихва от 16.12.2020г. до окончателното изплащане, сумата от 89,09 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 07.12.2020г., сумата от 9,50 лева – главница за дялово разпределение за периода 01.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 16.12.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2,07 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017г. до 07.12.2020г., за 1 които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 63238/2020г. по описа на СРС, 65-ти състав. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот топлинна енергия, като ответникът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.

Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата а дружеството, като твърди, че ответникът е изпаднал в забава. Претендира разноски.

Ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете.

Сочат, че всички отоплителни тела в топлоснабдения имот са демонтирани. Оспорват да е извършван реален отчет. Оспорват приложените съобщения към фактури, както и подписа на Йорданка О. в протокол от 02.08.2002г. на ОС на ЕС. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Претендират разноски.В с.з. ,редовно призовани не се представляват.

С определение от 27.09.2021год. , съдът е допуснал привличане на основание чл.

219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-помагач „МХ Елвеко“ ООД ,който не изпраща представител. Представя писмени доказателства.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е престирал и за ответниците е възникнало задължението за плащане на уговорената цена.

В тежест на ответниците е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия.

Ето защо, ответникът като титуляр на правото на собственост има качеството на клиент на дружеството.

Според нормата на чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.

Предвид тези разпоредби облигационната връзка по договорът за доставка на топлинна енергия възниква ex lege от момента на възникване на правото на собственост, респ. вещното право на ползване.

Установява се от представените с исковата молба писмени доказателства – Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 68,том V,дело № 785/2006год. се установява ,че собственици на апартамент №44,в гр.София,ж.к.“Люлин“ 2

,бл.434,вх.А,ет.7 са Йорданка И. О. и Тодор Господинов О..Същите са починали ,съответно на 18.01.2016год. и 20.08.2017год. и съгласно Удостоверения за наследници ,техни наследници по закон са Д. Т. М. и Д. Т. ОРС. ,низходящи.

Съгласно чл.30,ал.3 от ЗС ,собствениците следва да отговарят за съответната им идеална част от задълженията ,възникнали за ползването на имота или за отговорността на ответниците е за по 1/2 част от тях.

С оглед изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира, че ответниците Д.

Т. М. и Д. Т. ОРС. през периода 01.05.2017год. до 30.04.2019год. са били собственици на топлоснабдения имот,поради което на основание чл.153,ал.1 от ЗЕ имат качеството на битов клиент на топлинна енергия.

Няма данни по делото, а и твърдения през исковия период качеството "потребител" на топлинна енергия да е било загубено поради промяна на собствеността или учредяване на вещно право на ползване.

Видно от приложени по делото 2 броя индивидуални справки за дялово разпределение, справка за индивидуален отчет от 10.07.2018год. и 18.05.2019год. ,в процесния имот през процесния период не са отчитани топлоразпределители.Вписана е констатация за „водомер за смяна“ ,като след като е посочен брой лица „1“ ,то съгласно индивидуалните справки е била начислявана топлинна енергия за топла вода на база на 1 брой лица,както и е начислявана топлинна енергия за сградна инсталация .

Посочените обстоятелства се потвърждават и от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза. Документа за главен отчет е подписан от потребител.

Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след запознаване с приложените по делото документи и други такива, предоставени на вещото лице от ищеца и от подпомагащата страна. От заключението се установява,че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат в началото на всеки месец по електронен път,чрез преносим терминал,с който се снема показанието на ТЕ на първо число от месеца. Технологичните разходи в АС са били изчислявани ежемесечно и са били отчислявани от ТЕ,преди нейното разпределение между абонатите.

С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия е извършвано от третото лице помагач съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. При условията на сключения договор третото лице помагач е отчитало уредите в ЕС.

В процесното жилище не са монтирани отоплителни тела и съответно не са монтирани топлоразпределител . В имота се ползва топла вода ,но няма редовен водомер за топла вода ,поради което разхода е изчисляван на един брой потребител при норма 140 литра на потребител за едно денонощие,съгласно НТ.

Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислявана на база общата проектна мощност за отопление на сградата и денградусите за всеки отчетен период – по формула, посочена в Наредба№ 16-334 за топлоснабдяването. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционална на отопляемия обем на имотите по проект в сградата,който за процесния имот е 161м3. ФДР е 3 изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, всяка от която съдържа : ТЕ за отопление,включваща топлинна енергия,отдадена от сградна инсталация и ТЕ за загряване на топла вода.

Така вещото лице сочи ,че в изравнителните сметки,изготвени от ФДР се вижда разликата между прогнозно начислените суми за топлинна енергия и изчисленото количество ТЕ.За периода 01.05.2017год. – 30.04.2018год. сумата от изравнителните сметки е 455,84лв., с разлика за доплащане от 27,94лв. за периода 01.05.2018год. – 30.04.2019год. е в размер на 712,63лв. ,с разлика от фактурираните суми по прогнозни данни 210,59лв.,за доплащане .Или общо реално потребената топлинна енергия е на стойност 1168,47лв.,с разлика от фактурираните суми от 238,53лв.,за доплащане.

Съгласно заключението са извършвани периодични проверки на топломера в абонатната станция, извършвани са смени на всеки две години,съгласно съхранените при ищеца документи .

Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.

Допусната е по искане на ищеца и съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. От същото се установява, че няма данни за извършени от ответниците плащания на претендираните от ищеца суми.

Стойността на потребената топлинна енергия за периода 01.05.2017год. – 30.04.2019год., с включени изравнителни сметки възлизала на 1168,48 лева, а за дялово разпределение били в размер на 18,99лева. Вещото лице изчислило, че законната лихва върху претендираната главницата за ТЕ, считано от първия ден след срока за плащане на всяко задължение до 07.12.2020 г., е в размер на 192,29 лева и 4,14 лева върху сумата за дялово разпределение. Предвид претендираната 1/6 част за всеки от двамата ответника,вещото лице е посочило ,че главницата за ТЕ възлиза на сумата от 318,81лв.,а главницата за дялово разпределение е 6,25лв.

Предвид изложеното ,съдът счита и че е доказано ,че за процесния период 01.05.2017год. - 30.04.2019год. е доставена топлинна енергия до процесния имот,чиято стойност е 1168,48лв. ,а така също е извършена и услугата дялово разпределение ,за периода 01.11.2017год. до 30.04.2019год., на стойност 18,99лв.