Решение № 760 от 11.06.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2481/2025
- Вид
- Решение № 760
- Подписан
- 11.06.2026
- Състав
- Катерина Рачева, Владимир Вълков, Здравка Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 760 гр. София, 11.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Катерина Рачева
Членове:
Владимир Вълков
Здравка Иванова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20251000502481 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело 2481/2025 г. по описа на Апелативен съд - София, Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба на Н. О. М. чрез адв. Т. П. срещу решение 55 от 27.06.2025 г. на ОС Враца по т.д. 91/2023 г. в частта, в която искът му за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 14.03.2023 г. е отхвърлен за сумата от 20 000 лева до 70 000 лева със законната лихва от 02.05.2023 г. до плащането.
Жалбата съдържа оплакване за нарушен принцип на справедливостта при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Иска се присъждане на още 50 000 лева със законната лихва от 02.05.2023 г. до плащането. В отговор на въззивна жалба ответникът чрез адв. И. я оспорва и моли за потвърждаване на обжалвания акт.
Жалбата е подадена в срок. Страните не са направили доказателствени искания. Съдът, като е взел предвид въззивните доводи за необоснованост, е назначил служебно СМЕ, която като прегледа медицинските документи по делото, както и дисковете от образните изследвания от 14.03.2023 г. и от 05.04.2023 г. (л. 259 и л. 262 от том втори на делото пред ОС Враца) да отговори на въпроса какви увреждания е получил Н. М. в резултат на ПТП от 14.03.2023 г. Вещото лице да посочи изрично дали счупването на ребрата, описано в разчитането на КТ от 05.04.2023 г., е в пряка връзка с пътния инцидент, както и дали хиаталната херния е с травматичен произход от ПТП или има връзка с оплакванията на г-н М., регистрирани в амбулаторен лист от датата на пътния инцидент – 14.03.2023 г. на л. 255, том втори.
В съдебно заседание на 21.05.2026 г. е изслушано заключение на д-р А. Т. М., специалност съдебен лекар и доц. д. Д. Г., доцент в Клиника по образна диагностика при МИ – МВР.
Ищецът чрез адв. П. моли за уважаване на жалбата. Ответникът чрез писмена молба за заседание на 04.12.2025 г. твърди, че съдът е определил обезщетение според доказаните по 1 делото вреди.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни с правно основание чл. 432 от КЗ.
Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, че ищецът е пострадал в резултат на ПТП, както и наличието на останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Спорно пред въззивната инстанция е какви са получените увреждания и колко е справедливото обезщетение за неимуществени вреди на ищеца в рамките от присъдения размер от 20 000 лева до заявения в жалбата размер от 70 000 лева.
За установяване на вредите от инцидента и определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди настоящият състав взе предвид изслушаните заключения на съдебно-медицинските експертизи от първата и настоящата инстанция, представените медицински документи и събраните свидетелски показания.
Пред ОС Враца е изслушано заключение на комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, в която е прието, че в резултат на настъпилото ПТП ищецът е получил: 1/ счупване на гръдната кост и частично счупване на 4-ти поясен прешлен, които увреждания са му причинили трайно затруднение на движенията на снагата с оздравителен период около 3 месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен процес и 2/ кръвонасядане и повърхностна рана на горен ляв клепач, кръвонасядане на коремната стена, които увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с оздравителен период около 1 седмица при липса на усложнения и нормален оздравителен процес. Вещите лица посочват, че по механизъм тези травми отговарят да са получени от удари с/или върху твърди тъпи предмети, както и от притискащо действие и могат да бъдат получени по начин и по време посочени от пострадалия, т.е. в условията на ПТП- травма в купето на лек автомобил. Травмите причинени на ищеца се явяват пряка последица от процесното ПТП. Установените травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да се обяснят с процесния инцидент, а именно силен удар при сблъсъка на автомобилите, съчетан с притискане между детайли от интериора на деформирания автомобил. Това е травма с голяма кинетична енергия, която е нужна за да се счупи костния скелет на гръдния кош. Причинените на ищеца травматични увреждания се намират в причИ. връзка с транспортното произшествие. Вещото лице д-р Ц. при прегледа на 30.10.2024 г. е извършил рентгеново изследване и е установил пълно зарастване на фрактурите, без остатъчни анатомични промени. В съдебно заседание на 21.11.2024 г. д-р Ц. потвърждава, че е възможно от удар, който счупва гръдната кост и лумбалния прешлен, да се счупят и ребрата.
След оспорване от страна на ответника от медицинското заведение, в което ищецът е бил приет веднага след ПТП /КОЦ Враца ЕООД/ и от медицинските заведения, в които той в последствие е бил преглеждан и лекуван /МБАЛ“Авис-Медика“ООД-гр.Плевен и УМБАЛ“ Света Марина“-Плевен/, е изискана и е приета като доказателство по делото, цялата медицинска документация, съставяна при посещенията, вкл.снимковия материал от рентгеновите и томографски изследвания, с изключение на диска от томографското изследване в УМБАЛ“Света Марина“-Плевен. Назначената медицинска експертиза с вещо лице-гръден хирург, работил и по комплексната експертиза, е приела, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил счупване на гръдната кост, без да може обаче категорично да се потвърди и счупване на ребрата. Счупване на поясен прешлен не е констатирано от вещото лице, като този извод съответства и на заключението по назначената и приета комплексна експертиза. Вещото лице д-р Ц. установява също, че счупването на гръдната кост /стернума/ е установено още при първия преглед в КОЦ Враца ЕООД, но ищецът е отказал хоспитализация. Според д-р Ц. наличието или липсата на счупени ребра не променя медикобиологичната характеристика на травмата, а именно, че тя 2 е причинила трайно затруднение на движенията на снагата с оздравителен процес около 3 месеца и това състояние представлява продължително разстройство на здравето, неопасно за живота. Разпитан в с.з.на 09.05.2025 г. съдебният експерт пояснява също, че ако е имало счупени ребра, то това ще води само до по-интензивни болки, но оздравителният период няма да се удължи. Пояснява също, че фрактурата на стернума не изисква оперативно лечение, а само приемане в болница за проследяване на реакцията на сърцето.
В заключението, прието от настоящата инстанция, в което вещите лица са обсъдили всички медицински документи, включително оригиналния диск с образно изследване от 07.06.2023 г. от УМБАЛ „Света Марина“ Плевен, е описано следното. Н. О. М. след ПТП от 14.03.23 г. при проведените прегледи и изследвания в болницата в гр. Враца е установено:
Счупване на гръдната кост; зеленикаво кръвонасядане с ръбец от рана на горния клепач на лявото око и петнисто зеленикаво кръвонасядане ляво хълбочно 16/5.5 см. напречно разположено, които са в причинно следствена връзка с процесното ПТП. В амбулаторен лист № 3322/14.03.23 г. в 16.07 ч. на л. 16 от т. 1 на ТД-91/23 е описана диагноза счупване на гръдната кост, добро общо състояние и е отразено, че липсва необходимост от болнично лечение. При разглеждане на образните изследвания са изведени диагнози: 1. КТ изследване на гръден кош, корем и таз на пациента Н. М. от 14.03.2023г., проведено в КОЦ Враца ЕООД Заключение: Фрактура на гръдната кост. Находките в телата на Тх7 и Л4 са както при костни острови. Съмнение за хиатална херния; 2. КТ изследване на гръден кош, корем и таз на пациента Н. М. от 05.04.2023 г., проведено в ДКЦ Авис Медика Заключение:
Неконсолидирана фрактура на тялото на гръдната кост. Фрактури на 3, 4, 5, 6 ребро вляво.
Находките в телата на Тх7 и Л4 са както при костни острови. Съмнение за хиатална херния.;
3. КТ изследване на гръден кош на пациента Н. М. от 07.06.2023г., проведено в УМБАЛ „Св.
Марина" ООД Заключение: Консолидирала фрактура на 5 ребро вляво. Непълна консолидация на фрактурата на гръдната кост. Съмнение за хиатална херния. Тези образни изследвания според вещите лица показват: счупване на гръдната кост, счупвания на 3, 4, 5, 6 ребро вляво. Тези увреждания са в пряка и непрекъсната причинно- следствена връзка с процесното ПТП.
Освен това е отразено: „....Находките в телата (остеосклеротична структура) на Тх7 и Л4 са както при костни острови..."- Остеосклеротичните промени на прешлените представляват абнормно (не в нормата) нарастване на костната тъкан и увеличаване на костната плътност в местата, където костите се свързват със ставните хрущяли. Не са описани травматични увреждания в тези области. Описано е и: съмнение за хиатална херния.
При данни за съмнение и при липса на проведени изследвания преди ПТП експертизата не може да направи категорична причинно- следствена връзка между евентуално наличие или не на херния, получена в резултат на процесното ПТП.
В съдебно заседание пред САС на въпросите на процесуалния представител на ответника и на съда вещите лица посочват, че за да се установи счупване на дадена кост, е хубаво да се направи образно изследване – рентгеново или скенерово изследване, с насока за изследване на кости. По принцип при рентгеновите изследвания на ребра, поради наслагването на сенките в областта на гръдния кош, изключително често не се виждат много ясно всички счупвания. Д-р М. е категоричен, че в практиката си като съдебен лекар, когато аутопсира пациент, почти няма случай, в който да не е видял допълнително счупени ребра в сравнение с видяното на рентген. Поради наслагване на сенките е напълно възможно да не се видят при първоначалното изследване счупванията на ребрата. По-лесно е да се свържат с кинетична травма с ПТП-то, отколкото с нещо друго, разликата между двете изследвания е по-малко от месец – първото е на 14.03, а второто е на 05.04. амият пострадал има счупване на гръдната кост. При това счупване на гръдната кост, то е получено от директно травматично въздействие върху гръдния кош в посока отпред- назад. Принципно ребрата се чупят по два механизма. Поради това, че те участват в гръдната клетка, се чупят освен локално, се чупят и конструктивно. Тъй като има е гръдна клетка, костта издържа повече на натиск, но не на разтягане и като се притиснат ребрата в предно- задна посока, първо се чупят страничните – гръдната клетка в предно- задна посока, първо отстрани се чупят, 3 защото там стават най-уязвими, и след това в областта на натиска, така че при една травма на гръден кош отпред-назад е напълно възможно да се счупят и ребра. Те са счупени по предна мишнична линия на ребрата, т.е. това е страничната линия на гръдния кош, и като се притисне в предно-задна посока, точно в страничната част на гръдния кош там са и счупени.
Така са описани в медицинските документи.
Д-р М. пояснява, че едновременното счупване на гръдната кост и ребрата водят до трайно затруднение движението на снагата за срок от около не по-малък от два и половина – три месеца. Самото счупване на ребра и на гръдната кост е много болезнено. При всяко движение на гръдния кош, пострадалият изпитва болка. Тази болка е най-силна в първите около две седмици. След тези две седмици започва образуването на този фиброзен калус и тази болка, която в началото се е получавала от движението между счупените фрагменти, те вече са по-фиксирани от фиброзния калус, не се движат и болката постепенно намалява, дори и в постелния режим, при обръщане в леглото, при кашляне, кихане е изпитвал болка.