Определение № 1055 от 19.07.2023, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1055 гр. Варна, 19.07.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Частно наказателно дело № 20233110202662 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.244, ал.5 от НПК. Образувано е по жалба на М. Р. Х. ЕГН **********, наследник на Р. Х. ЕГН **********, подадена чрез адв. П. В. от АК Благоевград против постановление на прокурор при ВРП от 31.05.2023год., с което е спряно наказателното производство по д.п. № 3/2021год. по описа на ІІІ РУ ОД МВР Варна водено за престъпление по чл. 129, ал.2 от НК.

В жалбата си жалбоподателят твърди, че постановлението на прокурора е неправилно и незаконосъобразно и моли съдада го отмени и да даде указания на органите на д.п. за продължаване на разследването.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, с оглед липсата на доказателства за датата на която жалбоподателят е бил уведомен за проукрорския акт, поради което и е приета от съда за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

Д.П. № 3/2021год. по описа на ІІІ РУ при ОД на МВР Варна е било образувано по реда на чл. 212 от НК с оглед престъплене по чл. 142, ал.2, т.2 вр. чл. 142, ал.1 от НК за това, че на 31.12.2020год. около 17:30ч. в гр.Варна, м. „Планова“ две неизвестни лица с л.а. червен на цвят са отвлекли Руслан Х. като са го ударили и са го качили в багажното отделение на автомобила и са го закарали на нива в района на с.Долище където са му нанесли побой.

С постановление на прокурор от ОП Варна постановено на 13.09.2022год. материалите по д.п. №3/2021год. по описа на ІІІ РУ са били изпратени на РП Варна за продължаване на разследването с оглед престъпление по чл. 129 от НК.

С постановление от 20.09.2022год. прокурор от РП Варна приел материалите по досъдебното производство като с последващо постановление 1 от 31.05.2023год. спрял наказателното производство по д.п. № 3/2021год. по описа на ІІІ РУ на основание чл. 244, ал.1, т.2 от НПК като е приел, че в срока по чл. 234, ал.1 от НПК въпреки извършените процесуално-следствени действия авторът на деянието не бил разкрит.

В постановлението си прокурорът приел за установена следната фактическа обстановка:

Свидетелите Р.Х., К.З. и Т.П.работели на строителен обект, находящ се в м. „Пчелина" в гр. Варна. Св. И.Ж. И. бил техен ръководител. Св. Х. работел като ВиК майстор. С. З. и св. П. обитавали една къща, която се намирала в близост до строителния обект и която била наета от строителната фирма за настаняване на работниците. Св. Захариев разрешил на св. Х. да се настани в стаята му, тъй като го съжалил понеже св. Х. нямало къде да живее.

Св. Х. редовно употребявал алкохол, не се къпел и заспивал със запалена цигара в ръка. Не работел съвестно и не довършвал работата си. На 26.12.2020г. св. Х. не се явил на работа, въпреки че бил изрично предупреден, че щели да работят. Той не отишъл на работа и в следващите работни дни.

Тъй като св. Х. бил със занижена хигиена, започнали да изчезват вещи от къщата и поради страховете на останалите квартиранти, че заспивайки с цигара в ръка, св. Х. можело да запали наетата къща, те решили да го помолят да я напусне. Освен това техническият ръководител им казал, че щял да го отстрани и от работа.

На 30.12.2020г. сутринта св. З. казал на св. Х. да напусне общата им стая. Св. Х. му отказал, като обяснил, че нямало къде да отиде. По-късно св.

П. събрал багажа на св. Х. в един чувал, изнесъл го от къщата и заключил вратата, тъй като предния ден св. З.взел от св. Х. предоставения му ключ от къщата. Когато се върнал св. П. видял, че св. Х. бил счупил един прозорец и отново се настанил в стаята на св. Захариев. Св. П. видял св. Х. в коридора, където бил извършил физиологичните си нужди. Това го провокирало да му удари един шамар „за да се освести", тъй като св. Х. бил употребил алкохол.

Поради видяното св. П. взел св. Х. на ръце и го сложил в автомобила.

Прибрал му багажа, който бил вече приготвен в чувала и го попитал къде да го откара. Св. Х. не отговорил, поради което св. П.решил да го откара към с.

Каменар, обл. Варна, с цел да е по-далече и да не се върне отново. Св. П. откарал св. Х. до отбивката за с. Каменар и го оставил в близост до пътя, заедно с багажа му. После се върнал и изчистил цялата къща.

На 01.01.2021г. сутринта св. Х. тръгнал пеша към полицейското управление в гр. Аксаково, обл. Варна. Той стигнал до къщата на св. Е.А. в с.

Долище, обл. Варна. Бил кален и подут. Св. А. му дала вода и го упътила към пътя за гр. Варна. Св. Х. й обяснил, че двама мъже са го качили в една кола, закарали го в нива до селото и го пребили. После св. Х. тръгнал за гр. Варна.

Около обяд на 01.01.2021г. той стигнал отново до къщата където живеели св.

П. и св. З. Почукал на вратата и му отворил св. П. Св. П. видял, че св. Х. бил мръсен и кален, и го пуснал да влезе, стоплил му вода с бързовар, за да се 2 изкъпе и му занесъл матрак на третия етаж на къщата, където го оставил на спи. На 03.01.2021г. св. Х. отишъл в полицията, където подал сигнала, по който било образувано настоящото досъдебно производство.

Бил извършен оглед на местопроизшествие, при който били иззети вещи от тревни площи в землището на с. Яребична - чувал и дрехи на св. Х..

Бил извършен оглед на лек автомобил „Фиат" с peг. номер В0136ВН, паркиран в строителен обект в м-ст „Пчелина" гр. Варна, при който били иззети ВД - парче плат от багажника на автомобила.

Изготвена била ДНК експертиза на иззетото парче плат, от чието заключение е видно, че не можело да се определи ДНК профил, поради наличието на клетъчен материал с човешки произход под допустимия минимум.

Изготвена била СПЕ, от заключението на която се установява, че св. Х. не страдал от психично разстройство и нямало данни за зависимост от алкохол и психоактивни вещества. Според заключението на вещото лице към датата на твърдяното деяние св. Х. бил в лека към средна степен на алкохолно опиване и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и да дава достоверни показания. Назначена била повторна СПЕ, поради противоречие на експертното заключение със събраните свидетелски показания/, чието заключение било почти идентично.

В хода на разследването по досъдебното производство била назначена и изготвена съдебномедицински експертиза, видно от които е, че: на 31.12.2020г. св. Х. получил счупване на долна челюст отляво с разместване, оток на лява буза, кръвонасядане на лигавицата на лява буза и охлузване на лигавицата на левия устен ъгъл, оток, кръвонасядане и охлузване на челото и ожулване на кръста. Кръвонасядането, отокът и ожулването по челото можело да се получат от удари с ръце, така и от падане след удар. Дълбокото ожулване на кръста би могло да се получи от влачене, като се вземели предвид успоредните драскотини със зацапване от терена.

Назначена е била допълнителна СМЕ, от чието заключение е видно, че на св. Х. са били нанесени следните травматични увреждания: счупване на долната челюст отляво с разместване на фрагменти по ширина, оток на лявата буза, кръвонасядане на лигавицата на лявата буза и охлузване на лигавицата на левия устен ъгъл, оток, кръвонасядане и охлузване на челото, ожулване на кръста. Всички описани травматични увреждания били в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети в порядък не по-малко от три удара в областта на челото, лявата половина на лицето, кръстна област и можело да бъдат получени по време на инцидента. Счупването на долната челюст в ляво можело да бъде получено от удар с юмрук в областта на лицето. Това счупване довело до затруднение на дъвченето и говоренето за период поголям от един месец.

В хода на разследването като свидетели били разпитани Р.Х., Е. А., К.

Е. З., Т. П., И.Ж. И., М. Р. Х. - син на св. Р. Х.. От показанията на последния се 3 установило ,че на 17.09.2022г. получил обаждане от баща си, който му казал че не се чувствал добре. Св. М. Х. предложил да извика линейка, но св. Р. Х. отказал. След известно време св. М. Х. се опитал да се свърже с баща си, но не успял. Той отишъл на мястото, където знаел, че живеел баща му изоставена постройка в центъра на гр. Варна, като през това време се обадил на органите на полицията и Спешна помощ. При пристигане на адреса медицинският екип установил, че св. Р. Х. бил починал. Относно причините за смъртта на св. Р. Х. било образувано досъдебно производство №1099/2022г. по описа на Второ РУ - ОД МВР - Варна, пр. преписка №12567/2022г. по описа на РП - Варна. В хода на разследването по това ДП било установено, че причината за смъртта на Р. Х. била инфаркт на миокарда довел до остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. С Постановление на РП - Варна от 11.11.2022г. наказателното производство по ДП №1099/2022г. по описа на Второ РУ - ОД МВР - Варна било прекратено.

С оглед на така приетата фактическа обстановка прокурорът приел, че въпреки извършването на всички възможни действия по разследването, за събиране и проверка на доказателства, предвидени в закона, по делото не са събрани такива, които по несъмнен и категоричен начин да доведат до обоснования извод, конкретно лице да е извършител на деянието.

Посочил, че имало свидетелски показания на св. Р. Х., затова че св. П. му е ударил един шамар преди качването в автомобила. Св. П.в показанията си също не отричал, че е ударил един път по лицето св. Р. Х.. Не били събрани обаче доказателства, че именно този удар е причинил средната телесна повреда на св. Р. Х.. Посочил също така че било напълно възможно е в периода от следобедните часове на 31.12.2020г. до обедните часове на 01.01.2021г. друго лице - неустановено в хода на разследването, да е причинило телесната повреда на пострадалия. Поради горното и тъй като в срока по чл.234 ал.1 от НПК, въпреки извършените процесуално-следствени действия авторът на деянието не бил разкрит, постановил спиране на наказателното производство.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с постъпилата жалба и в изпълнение на задълженията си за осъществяване на цялостен контрол на атакувания прокурорски акт по отношение на неговата обоснованост и законосъобразност за да се произнесе взе предвид следното:

Преценката по обосноваността на обжалвания прокурорски акт включва в себе си извършването на анализ и произнасяне по следните въпроси: 1 извършено ли е пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандарта на чл. 14, ал. 1 от НПК, 2. от установените доказателства изведени ли са верните фактически изводи, т. е. съответства ли приетата от прокурора фактическа обстановка, на събрания и проверен по делото доказателствен материал, или е допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата (изопачаване, пренебрегване, превратно интерпретиране), довела до грешка в извода за фактите на държавното обвинение; 3. допуснато ли е 4 съществено процесуално нарушение при оценката (не при събирането и проверката) на доказателствата – игнориране на част от тях; неконстатиране, респективно необсъждане на съществуващи противоречия между определени доказателствени източници; позоваване на доказателствени материали, които не са налични в делото или не са установени по предвидения в НПК съответен ред и т. н. При изпълнение на тези си правомощия обаче съдът е ограничен от пределите на компетентността на прокурора и в рамките на тези ограничения не може да установява нова, своя фактическа обстановка, чрез собствена интерпретация на събраните и проверени в хода на досъдебното производство доказателства. В този смисъл е и решение № 60 от 25.02.2003 г. на ВКС по н. д. № 703/2002 г., I н.о.. Правомощията на съда в процедурата по чл. 244, ал.5 от НПК не са в същия обем, както в съдебната фаза на наказателния процес, при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК.

Регулираните правоотношения са от различен порядък, тъй като в единия случай се касае до съдебен контрол върху досъдебната дейност, когато делото е спряно преди да е стигнало до съдебната фаза, а в другия – за преценка на съда, осъществяваща се в съдебната фаза, при повдигнато с внесен обвинителен акт обвинение. Изложеният извод произтича и от самостоятелните правомощия на прокурора, както и от господстващото му, главно процесуално значение, респективно правомощия в досъдебната фаза на наказателния процес, където той се явява dominus litis (господар на процеса). Ако съдът прецени, че изложената в постановлението за спиране на наказателното производство фактическа обстановка е формирана въз основа на грешни фактологични изводи, като грешката е резултат от някоя или някои от по-горе посочените причини, той не може самостоятелно да я изменя, като излага свой прочит на доказателствените материали, а следва да отмени/измени контролирания акт, като посочи в какво се състои констатираното нарушение при оценката на събрания доказателствен материал (например непълнота на разследването, допусната логическа грешка, превратно интерпретиране на доказателства и т.н.).