Решение № 767 от 05.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 767 гр. В., 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20243110103785 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от Г. П. П., ЕГН ********** срещу „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С. ш.“ № *** пряк осъдителен иск на осн. чл. 432 от КЗ за осъждане на ответника да му плати сумата 2837,44 лева, която представлява дължимото от ответника обезщетение за имуществени вреди като разлика между действителната пазарна стойност на автомобил марка „Ф.Г." с рег.№ *** в размер на 8814,18 лв. и полученото обезщетение и стойността на запазените части на собствения му л.а. „Ф.Г." с рег.№ ***, рама № ***, увреден на застрахователно събитие ПТП от 02.03.2023г., виновно причинено от л.а. л.а. „Ф. А. Д. * П.", рег.№ ***, управляван от М.К.Х., ЕГН **********, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите" в „ЗК Л.И." АД (полица 122002724333) /след допуснато изменение на иск по реда на чл.214 ГПК/, ведно със законната лихва върху главницата 2837,44 лева от датата на уведомяване на застрахователя 07.04.2023 г. до окончателното й изплащане, както и да му заплати сторените съдебно-деловодни разноски, както и лично на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за предоставената безплатна правна помощ и съдействие.

Ищецът посочва банкова сметка IBAN: *** - титуляр Г. П. П., на който ответникът да преведа дължимите на ищеца суми и IBAN: *** - титуляр адв. С. З. Й. - за присъденото лично адвокатско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че при ПТП, настъпило на 02.03.2023 г. при движение по пътя гр.В.-с.К. със собствения си лек автомобил „Ф.Г." с рег.№ *** ищецът Г. П. П. бил блъснат отзад от л.а „Ф. А. Д. * П.", per.№ ***, управляван от М.К.Х., ЕГН **********.

Вследствие на удара, ищецът навлязъл в лентата за насрещно движение и се сблъскал челно с друг автомобил. От удара получил силна уплаха и болки, като най-остри били тези в областта на главата, шията и гръдния кош. С помощта на близките си пострадалият бил откаран в спешното отделение на *** - МБАЛ В..

Освен неимуществените вреди от произшествието е претърпял и имуществени тоталната загуба на собствения му л.а. „Ф.Г." с рег.№ ***, рама № ***. За същия имал застраховка „К." в „ЗАД А." АД, където след констатирането на уврежданията, определили 1 увреждането като „тотална щета" и след прекратяването на регистрацията на МПС изплатили обезщетение в размер на 5 470 лв.

С имейл от 07.04.2023г. „ЗК Л.И." АД било уведомено за настъпилото застрахователно събитие и била образувана щета №0000-5000-23-000437. На 12.04.2023г. служители на застраховате ля извършили оглед на автомобила и констатирали уврежданията.

Изплатеното от „ЗАД А." АД обезщетение не покривало пълния размер на вредата погиването на процесния автомобил, чиято пазарната стойност към 02.03.2023г. е не помалка от 9 220 лв. При определяне на действителния й размер следва да се има предвид, че се касае за вещ с качество над средното: с безупречен преди инцидента външен вид и салон, монтирана газова уредба, сменена наскоро газова бутилка, ксенонови фарове. На 19.06.2023г. Г. П. чрез пълномощник депозирал при застраховате ля Заявление по чл. 380 КЗ, с което предявил претенция за заплащане на разликата между изплатеното от „ЗАД А." АД по застраховка „К." и действителната стойност на автомобила.

На 31.01.2024г. ответникът постановил отказ с мотива, че „не може да бъде изплатено едно и също обезщетение по една и съща щета относно едно и също ПТП". Отказът е формален и незаконосъобразен. Служителите на застрахователното дружество не могат или не искат да разберат, че не се касае за „едно и също обезщетение". Между застрахователя по застраховка „К." и този по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" в случая е възникнала т.нар. „неистинска солидарност" - когато няколко длъжници дължат една и съща по предмет или по стойност престация на кредитора на различно правно основание. В настоящия случай обезщетението, платено от единия кредитор - „ЗАД А." АД, не покрива пълния размер на претърпяната вреда и кредиторът може по свое усмотрение да потърси разликата както от единия, така и от другия длъжник. По практически съображения (тъй като наред с обезщетението за имуществени на ищеца предстояло да предяви заявление по чл. 380 КЗ и за неимуществени), той избрал да насочи претенцията си към едно и също дружество - „ЗК Л.И." АД.

Всички имуществени вреди са пряка и непосредствена последица от претърпяното на 02.03.2023г. ПТП по вина на М.К.Х., ЕГН **********, управлявала л.а. „Ф. А. Д. * П.", per.

№ ***. Автомобилът, управляван от виновния водач, е застрахован по риска "Гражданска отговорност на автомобилистите" към датата на застрахователното събитие при ответника „ЗК „Л.И."" АД. Тъй като и към настоящия момент функционално отговорният застраховател не е заплатил дължимото застрахователно обезщетение в пълен размер, ищецът има правен интерес от водене на делото, моли за уважаване на иска и заплащане на разноски за производството, както са поискани.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество.

Възразява по допустимостта на предявената искова претенция, като счита същата за недопустима поради липсата на правен интерес за завеждане на исковата претенция и моли за прекратяване на производството по следните съображения:

С исковата молба ищецът претендира изплащане на застрахователно обезщетение за настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие увреждания на лек автомобил марка "Ф.", модел "Г.", с per. №***.

Във връзка с реализираното събитие и въз основа на попълнено уведомление при ЗК "Л.И." АД е образувана преписка по щета №0000-5000-23-000437. Преписката е образувана на основание застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" на МПС, обективиран в застрахователна полица №*** със срок на покритие от 14.09.2022г. до 13.09.2023г.

Пътнотранспортното произшествие е настъпило на 02.03.2023г., в гр. В., на път ** *** (от гр. В. към с. К.), при което лек автомобил марка "Ф.", модел "А. Д. * П.", с per. №*** движейки се с несъобразена с пътните условия скорост, реализира ПТП със спиращия пред него лек автомобил марка "Ф.", ", модел "Г. с per. №***. В следствие на удара последния навлиза в платното за насрещно движение, където реализира втори удар с Участник 3.

2

В хода на извършената ликвидационна дейност е установено, че във връзка с настъпилия на 02.03.2023г. транспортен инцидент е предявена регресна претенция от ЗК „У." АД. Установи се, че на основание реализираното ПТП при ЗАД „А." е образувана щета №13023030100824 за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „К.", за нанесените увреждания по лек автомобил марка "Ф.", модел "Г. с per. №***. По образуваната щета е определено застрахователно обезщетение в размер на 5,485.00 лева /пет хиляди четиристотин осемдесет и пет лева/, който са изплатени на собственика на лекия автомобил ищец по настоящото дело.

След изплащането на застрахователното обезщетение е предявена регресна претенция от страна на ЗАД „А.", към ЗК „Л.И." АД на основание чл. 411 от КЗ. Преписката е била образувана по претенция на застрахователното дружество за възстановяване на застрахователното обезщетение, определено и изплатено по имуществена застраховка „К." на МПС, сключена по отношение на лек автомобил марка "Ф.", модел "Г.", с per. №***, за възстановяване на уврежданията, настъпили при осъществяване на произшествие от 02.03.2023г.

Претенцията на ЗАД „А. по повод на която е образувана щета №0000-5111-23-503133 е одобрена в претендиралия размер от 5,325.00 лева /пет хиляди триста двадесет и пет лева/.

За произнасянето по извънсъдебно предявената претенция и за одобряването на претендиралата по щетата сумата от 5,325.00 лв., представляваща застрахователното обезщетение, ЗАД „А." АД е била уведомена, като на 11.08.2023г. е извършено плащане във връзка с изплащане на регресни претенции, на обща стойност всички от 92,526.37 лв., като процесната преписка е включена под №20 на списъка по Плащане №10/2023г. - Приложение №1, което представям като доказателство в заверен препис.

С оглед извънсъдебното удовлетворяване на претенцията, ЗК „Л.И." АД е изпълнило задълженията си във връзка с настъпилото застрахователно събитие от 02.03.2023г., породени от застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" на МПС, обективиран в застрахователна полица №*** със срок на покритие от 14.09.2022г. до 13.09.2023г., тъй като тази претенция е разгледана извънсъдебно и същата е одобрена и изплатена в претендиралия размер.

По тези съображения счита, че не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ЗК „Л.И." АД по застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" на МПС, обективиран в застрахователна полица №*** със срок на покритие от 19.01.2016г. До 18.01.2017г., поради което моля да отхвърлите предявения иск - като неоснователен.

Оспорва предявения иск и по размер.

Счита претенцията за предявена в прекомерен размер, тъй като претендираното обезщетение за лек автомобил марка "Ф.", модел "Г.", с per. №*** не кореспондира със средната пазарна стойност на превозното средство към датата на ПТП-02.03.2023г. и със стойността на запазените части.

Предвид стойността на запазените части на процесния автомобил и средната пазарна стойност на същия, оспорва размерна на исковата претенция в размер на 1,250.00 лева/частичен от 3,750.00лв./.

Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за имуществени вреди като неоснователен по съображенията за неоснователност на главния иск.

Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.

Претендира съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Възразява срещу искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата с аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК, като оспорва и размера на претендирания адвокатския хонорар като прекомерен в случай, че надвишава минималните размери съгласно Наредба №1/2004г. на ВАС. Такъв вече се претендира и е включен в главницата на настоящата искова претенция.

Становището на третото лице ЗАД „А.“ АД, ЕИК ***, седалище гр.С., ул.С.К. № * е, че няма основание да участва в производството, доколкото не е налице законова 3 възможност за възникване на регресно вземане срещу него, тъй като законът не предвижда хипотеза, при която застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ би имал право на регрес срещу застрахователя по имуществена застраховка „К. на МПС“. Доколкото това е въпрос по същество, който би се разгледал в производството по регресния иск, съдът е приел от твърденията в молбата, че ищецът има правен интерес от привличането.

На осн.чл.154 ГПК в производството ищецът следва да установи положителните факти от които черпи права, а именно твърденията си в молбата за настъпили вреди на автомобила му, задължението на ответника да му изплати обезщетение съгласно условията на сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност" на МПС, обективирана в застрахователна полица *** със срок на покритие от 14.9.2022 г. до 13.09.2023 г. за ПТП с материални щети, настъпило на 02.03.2023 г, както и да установи с допустими доказателства и средства по ГПК вида на щетите на автомобила и размера на разходите, които са необходими за тяхното отстраняване. Ответникът следва да установи възраженията си за недължимост на претендираното обезщетение като установи положителните факти от които черпи права.

В открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Й., чрез който поддържа предявените искове.

Ответникът чрез процесуален представител адв. В. поддържа отговора.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на настоящото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: