Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2751 от 21.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 16790/2025
Вид
Определение № 2751
Подписан
21.01.2026
В сила
21.01.2026
Състав
ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2751 гр. София, 21.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г.А като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело №

20251110116790 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:

831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу В.

Г. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „..., вх. 1, ет. 4, ап. 25, с която са предявени срещу ответника при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в размер на 1 981,03 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия, през периода от м.05.2022г. до м.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „.., вх. 1, ет. 4, ап. 25, абонатен № 145460, сумата в размер на 42,40 лв. – главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законна лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 04.02.2025 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 246,98 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2023 г. до 30.01.2025 г., и сумата в размер на 8,83 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 30.01.2025 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.02.2025 г., издадена в производството по ч.гр.д. № 6574/2025 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

В хода на исковото производство с молба с вх. № 397200/03.12.2025г. ответникът, чрез процесуалния си представител, впоследствие и с уточнителна молба с вх.№ 5141/09.01.2026г. посочва, че оттегля възражението срещу издадената по ч.гр.д. № 6574/2025г. по описа на СРС, 45-ти състав заповед за изпълнение.

При горната фактическа обстановка, и съдът като отчете и установи, че адвокат С. има изричен мандат за извършване на действия по разпореждане с предмета на спора, и след уточнението с молба с вх. № 5141/09.01.2026г., намира, че Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.02.2025г. е влязла в сила на основание чл. 416 от ГПК, 1 което прави настоящото производство недопустимо. В тази връзка са и постановките на т.10а от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, според която, процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422, респ.415, ал.1 ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл.414 ГПК не е подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането, като втората предподставка е налице при оттеглено възражение. Съдът, разглеждащ иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

По изложеното съдът намира, че вече не е налице процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, поради което настоящото производство следва да бъде прекратено като недопустимо.

Съответно доколкото ответникът е депозирал възражението си в срока по чл. 414 от ГПК, като в срока по чл. 415 от ГПК ищецът е упражнил правото си на иск, като едва в хода на исковото производство в срока по чл. 131 от ГПК ответникът оттегля възражението си срещу заповедта, то същият е станал причина за образуване на исковото производство, поради което следва да му се възложат разноските. По делото са изготвени експертизи и е внесена държавна такса, като ищецът претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Следва на ищеца да се присъдят разноските за държавна такса в размер на 45,59 лева, като на ищеца следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, или общо разноски в размер на 100,00 евро, с равностойност в лева от 195,59 лева. По делото са изготвени и експертизи, но същите не са изслушани, като за изготвянето им е внесен и депозит, поради което съдът ще постанови допълнителен съдебен акт по реда на чл. 248 от ГПК след като бъде сезиран с молба от ищеца, подадена по реда на чл. 248 от ГПК и след излагане на съображения от страна на вещите лица.

Така мотивиран, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 16790/2025г. по описа на СРС, 45-ти състав, образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу В. Г. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „..., вх. 1, ет. 4, ап. 25, с която са предявени срещу ответника при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в размер на 1 981,03 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия, през периода от м.05.2022г. до м.04.2024 г. за 2 топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „.., вх. 1, ет. 4, ап. 25, абонатен № 145460, сумата в размер на 42,40 лв. – главница, представляваща неплатена цена за услугата дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законна лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 04.02.2025 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 246,98 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.09.2023 г. до 30.01.2025 г., и сумата в размер на 8,83 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 30.01.2025 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.02.2025 г., издадена в производството по ч.гр.д. № 6574/2025 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

ОСЪЖДА В. Г. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата в размер на на 100,00 евро, с равностойност в лева от 195,59 лева, сторени разноски от ищеца в хода на производството по гр.д. № 16790 по описа на СРС, 45ти състав за 2025г.

Определението подлежи на обжалване от страните пред СГС в едноседмичен срок от съобщението за него.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3