Решение № 259 от 01.04.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Шумен, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20253630103270 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 19 от ЗПК – за нищожност на договор за потребителски кредит, поради липса на ГПР (невключване в ГПР на определени разходи и липса на посочване кои разходи влизат в състава на ГПР).

Делото е образувано по искова молба, подадена от Б. Р. Х. от гр. Шумен, срещу „***” ЕООД. С исковата молба се твърди, че между страните имало сключен договор за потребителски кредит „Стандарт“ № 40026216191 от 13.06.2024 г. Твърди се, че договорът бил нищожен. Според ищецът е нарушена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, във вр. с чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Лихвата и ГПР били посочени само като абсолютни стойности, но липсвало яснота как е формиран ГПР. Не били посочени кои са елементите, които кредиторът е включил при изчисляването на посочения в договора ГПР, каквото е изискването на закона.

Освен това твърди, че посоченият в договора за кредит ГПР не отговаря на действителния, тъй като при изчисляването му не е включено възнаграждението за допълнителни услуги.

Счита още, че договорът противоречи на добрите нрави, тъй като бил прекомерно завишен.

Счита, че клаузите за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги, заобикалят нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Счита още, че тези клаузи са и неравноправни, тъй като пречат на потребителя да разбере какви ще са икономическите последици за него. Счита, че в случая не може да се приложи правилото на чл. 26, ал. 4 от ГПК с цел защитата правата на потребителя.

Моли съда да обяви нищожността на договора за кредит и да осъди ответника да му заплатят направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът или неговият процесуален представител не се явяват.

1

Поискали са разглеждане на делото в тяхно отсъствие и са изложили аргументи, с които поддържат изложеното в исковата молба. Моли съда да присъди и сторените по делото разноски. Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

По делото е подаден отговор от ответника „***” ЕООД, с който искът се оспорва по същество. Изложени са възражения, че договорът не е нищожен, тъй като лихвата в договора е фиксирана и е единственият разход, който е участвал в изчисляване на ГПР. По тази причина твърди, че не е било необходимо изброяване на компонентите, които са включени при изчисляването на последния. Твърди, че възнаграждението за допълнителни услуги не следва да се включва при това изчисляване, тъй като не попадат под дефиницията за „общ разход по кредита“. Моли съда да отхвърли исковете и да им присъди направените по делото разноски. При условията на евентуалност сочи, че дори и да е трябвало те да бъдат включени, не може да се приеме, че потребителят не е бил информиран за тях, тъй като те са ясно и точно посочени. Оспорва договорната лихва да накърнява добрите нрави, а при условията на евентуалност твърди, че договорът може да съществува и без тези клаузи като тя бъде заменена с императивна такава, а именно за размера на законната лихва.Моли съда да отхвърли иска и да им присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител. Депозирана е молба с, която излага становище по съществото на спора.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 13.06.2024 г. Б. Р. Х. и „***“ ЕООД сключили договор за потребителски кредит № 40026216191. С договора страните уговорили, че „***“ ЕООД предоставя на Б. Р. Х. сумата от 4000 лв. в заем. Видно от съдържанието на цитирания договор, страните договорили, че предоставената като кредит сума ще бъде върната на кредитора на 36 месечни вноски, като размера на вноската е 191,16 лв., ГПР – 49,05%, Годишен лихвен процент – 41,00 % и лихвен процент на ден - 0,11 % .

Общо дължимата сума по кредита възлизал на 6880,08 лева.

При сключването на договора са купени и пакети от допълнителни услуги – пакет услуга „Фаст“ на стойност 1800 лева и пакет услуга „Флекси“ на стойност 3160 лева.

Общото задължение по кредита и по пакетите от допълнителни услуги е в размер на 11840,08 лева, а на ежемесечната вноска - в размер на 328,94 лева.

Съгласно чл. 15.1 от Общите условия допълнителната услуга „Фаст“ представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, а съгласно чл.

15.2 от Общите условия допълнителната услуга „Флекси“ предоставя право да се променя погасителния план - при определени условия е възможно отлагане на погасителни вноски, намаляване на размера на погасителни вноски, промяна на датата на падежа на погасителните вноски.

Между страните няма спор, че възнаграждението за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ не е включено при изчисляване на ГПР.

2

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съдът счита на първо място, че вземанията по процесния договор за кредит се основават на договор, сключен с потребител, тъй като длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, във вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите. По тази причина по отношение на процесния договор е приложим действащият Закон за потребителския кредит, разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП, уреждащи неравноправните клаузи, както и Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът е длъжен да направи служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи или такива противоречащи на закона или добрите нрави.

Основното възражение на ищеца срещу действителността на договора е, че възнагражденията за допълнителна услуга „Фаст“ и допълнителна услуга „Флекси“ не са включени при изчисляване на ГПР.

Неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, съгласно който неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съдът намира претенцията за предоставяне на двете допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ представляват именно такива неравноправни клаузи. Тези допълнителни услуги предвиждат: приоритетно разглеждане на документите, с които длъжникът е поискал отпускане на кредита (допълнителна услуга „Фаст“) и възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни средства (допълнителна услуга „Флекси“).

В първия случай няма никаква яснота относно предоставената услуга – приоритетното разглеждане на документите предполага разглеждането им с предимство преди други лица, които не са поискали тази услуга и в рамките на 1 час, но тъй като никъде в Общите условия на кредиторът няма яснота в какви срокове се разглеждат документите, по никакъв начин не може да се направи обективна преценка дали в действителност потребителят получава някаква услуга срещу тази сума. Не е и ясно каква информация му се предоставя предварително, за да може да вземе информирано решение дали му е необходима тази услуга – напр. колко подадени и подлежащи на разглеждане заявки за кредит има към момента и дали въобще има заявки, спрямо които ще получи приоритетно разглеждане. А същевременно цената на тази услуга е 1800 лв. без никаква насрещна престация от страна на кредитора – 45 % от главницата.

Във вторият случай – по отношение на допълнителната услуга „Флекси“ – в действителност, потребителят не получава никаква услуга. Той получава една бъдеща несигурна възможност. Освен това в действителност след прочит на Общите условия се 3 установява, че тази възможност зависи и от наличието на определени предпоставки, а не само от закупуването на услугата, които ограничават възможността за използването на тази т.нар. допълнителна услуга. Същевременно цената на тази „услуга“ се заплаща независимо дали потребителят ще се възползва от нея или не. В действителност той заплаща за възможността евентуално в бъдеще да ползва услугата. Една бъдеща несигурна възможност, която е толкова силно ограничена от други предпоставки, не оправдава цената от 3160 лв. – цели 79 % от стойността на главницата. Неравнопоставеността в престациите е очевидна.

Сборът на двете допълнителни услуги надхвърля размера на главницата по договора за кредит, а полученото насреща като услуга не може да оправдае такава цена. Предвид това съдът намира, че тези две клаузи са неравноправни, а като такива са нищожни.

Съдът счита още, че в действителност клаузите са услугите „Фаст“ и „Флекси“ целят заобикаляне на ограниченията на ЗПК за договорна лихва и ГПР, поради което същите са и незаконосъобразни като заобикалящи императивни норми на закона. Нещо повече съдът намира, че клаузите за тези допълнителни услуги имат за цел да увеличат по скрит начин възнаграждението на търговеца по договора за кредит като по този начин се заобикалят нормите на чл. 19 от ЗГР за размер на ГПР – няма друго обяснение за поставянето на толкова висока цена срещу по съществото си никаква услуга насреща. Предвид това с оглед найновата практика на съдът на ЕС съдът следва да провери и дали на практика кредиторът няма за цел да заобиколи задълженията си по Директива 2008/48, като предвиди, още при сключването на договора за кредит, неизпълнението от страна на потребителя на задължението за плащане, за да търси икономическа облага от изискуемостта на лихвите и на разходите за неизпълнение. (виж решение C-409/23 на СЕС). За тази цел съдът трябва да разгледа всички обстоятелства около сключването на съответния договор и други релевантни елементи, като например дали лихвите и разходите за неизпълнение са установени в закона или са договорени, сроковете, в които тези лихви и разходи стават изискуеми, както и размера на посочените лихви и разходи.

Както бе посочено вече по-горе съдът намира, че клаузите за тези допълнителни услуги целят заобикаляне на разпоредбите на чл. 19 от ЗПК. Предвид това сумите по тези две клаузи е следвало да бъде включена при изчисляване на ГПР, тъй като по съществото си представлява скрито възнаграждение. Кредиторът обаче не е включил неустойката при изчисляване на ГПР.

Воден от гореизложеното, съдът намира, че на основание чл. 22, предл. второ от ЗПК и с оглед тълкуванието на т. 7 от решението по дело С-337/23 на СЕС договор за потребителски кредит № 40026216191 от 13.06.2024 г., сключен между Б. Р. Х. и „***“ ЕООД, е изцяло нищожен като противоречащ на императивна норма от закона.

За разноските:

Страните, чрез процесуалните си представители, са направили изрично искане съдът да им присъди направените по делото разноски.

Предвид пълната основателност на исковете, предявени от ищеца и с оглед 4 разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че той има право да му бъдат възстановени изцяло направените по делото разноски, както следва: за платена държавна такса по двата иска и за адвокатско възнаграждение. Държавната такса, платена от ищеца е в размер на 243,68 евро (243,68 лв.) Досежно адвокатското възнаграждение, следва да се посочи, че ищецът е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той е заплатил хонорар в размер на 749,35 евро (1465,61 лв.). Ответникът е възразил срещу този размер с мотива, че той е прекомерен, но съдът намира възражението за неоснователно. Като цяло съдът е съгласен, че отговорността на другата страна за разноски в производството следва да бъде ограничена от принципите на справедливост и съразмерност. Няма как обаче тези принципи да се прилагат толкова буквално, че да доведат до тотална подмяна на волята на страните и невъзможност страната, която е била принудена да води съдебно дело, за да защити правата си, да не може да получи възстановяване на всички сторени разноски.