Определение № 6841 от 10.06.2026, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6841

Пловдив, 10.06.2026 г.

Административният съд - Пловдив - I Състав, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДАРИНА МАТЕЕВА

При секретар КОСТАДИНКА РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА МАТЕЕВА административно дело № 20257180701472 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Х. Х. К., [ЕГН] от гр. Пловдив, [улица], ет. 2, ап. 4, чрез адв. С. В., със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул.***, против Писмо-отказ изх. №25П-4997/13.06.2025 г. на директор дирекция „Местни данъци и такси“ Община Пловдив за отписване на публични общински вземания за задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2018 г ведно с лихви за просрочие към 10.05.2024 г., поради изтичане на погасителна давност.Делото се гледа повторно след като с Определение № 2697 от 11.03.2026г. по адм д № 972/2026г. на ВАС,Осмо отделение е отменено Определение № 9672/05.11.2025г.,постановено по адм д.№ 1472/2025г.,с което производството по делото е прекратено като недопустимо на основание чл.159,т.6 от АПК и жалбата на Кленджева е оставена без разглеждане.

Жалбоподателката , чрез процесуалния си представител адвокат В., е поискала да се отпишат публични задължения за Данък върху недвижим имот /ДНИ/ и Такса за битови отпадъци /ТБО/ за периодите: 2014г.-2015г., 2015г.-2016г., 2016г.-2017г., 2017г.-2018г., 2018г.-2019г., ведно с начислените лихви към дата 10.05.2024г., по Акт за установяване на задължения по декларация №1262- 1/10.05.2024г. на Община Пловдив „МДТ“.. Позовава се на изтекла погасителна давност и на правото да заяви искане за отписване по чл.173 от ДОПК. Излага подробни съображения за това, че се касае за публично вземане, при което избраният начин за принудителното му събиране по реда на ГПК не следва да изключва възможността за длъжника да се позове на погасителна давност в рамките на административното правоотношение, без да води исков процес. Претендира разноски.

Ответникът- Директор на дирекция „Местни данъци и такси“ гр.Пловдив, чрез процесуален представител юрисконсулт Б., оспорва жалбата и прави възражение за недопустимост поради неприложимост на реда по ДОПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че оспорваните отказ и писмо не са индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 от АПК.

Касае се за спор относно направено възражение за погасяване по давност на публични общински вземания, установени с Акт за установяване на задължения по декларация №1262- 1/10.05.2024г. на Община Пловдив „МДТ“, за принудителното събиране на които е образувано изп. д. № 545 / 2024 г. по описа на ЧСИ М.О. рег.№ 758 с район на действие ОС Пловдив.

Жалбоподателката е заявила пред Директора на Д“МДТ“ Пловдив искане по чл.173 от ДОПК за отписване на публични вземания. Към момента на отправяне на това заявление по отношение на същите е било започнало производство по принудително изпълнение, а именно с акт за възлагане събирането на публични вземания /АВСПВ/ № 926 / 19.08.2024 г.на ЧСИ е възложено събирането им и е образувано казаното изп. д. № 545 / 2024 г. по описа на ЧСИ М.О. рег.№ 758 с район на действие ОС Пловдив След образуването на производство по принудително изпълнение, всички действия по отношение на вземанията, предмет на това изпълнение, следва да се извършват в рамките на това производство, като компетентен е органът по изпълнението, а този, по отношение на който изпълнителното основание удостоверява изпълняемото право, е единствено и само взискател. В случая от взискателя е поискано да извърши действия, които не се предвиждат в започналото изпълнително производство, за които той, в рамките на това производство, не е компетентен и които изобщо не са предвидени като възможност по реда на това производство.

Действително, касае се за публични вземания, но след като разпоредбите на чл.163 от ДОПК във връзка с чл.2, ал.3 от ЗЧСИ и чл.4,ал.2 от ЗМДТ допускат изборност в реда, по който ще се събират тези вземания, след момента на започване на съответното изпълнително производство, приложим е единствено и само този процесуален ред, който се предвижда за избраното от административния орган, компетентен да установява публични вземания, производство.

Установява се и няма спор, че в случая избраният и допустим от закона ред за принудително изпълнение е този по ГПК. Следователно, приложими са единствено и само правилата по Част пета на ГПК, като процесуални права за длъжника, съответно правомощия за органа по принудително изпълнение, съществуващи в производството по ДОПК, измежду които и това да се поиска отписване на публични вземания или от страна на частния съдия изпълнител да се отпишат тези вземания, тук няма. Справедливостта или съразмерността, като общи принципи от които да се изведе различен извод, тук са неприложими, тъй като се касае за процедура и за установена от закона процесуална компетентност, която по пътя на тълкуването не може да се възлага или разширява по отношение на един или друг орган или страна в процеса. Средствата за защита са ясно и точно регламентирани във всяко едно производство. Публичният изпълнител, като орган по изпълнението по ДОПК, може да се произнася по възражение за изтекла погасителна давност и да отписва вземания, но по ГПК законодателят не е предоставил такава възможност за съдия изпълнителя. В случая за защитата на длъжника са приложими способите, предвидени в ГПК, а именно правото на жалба по чл.435 ал.2 и правото на иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, чрез който да се оспори вземането на взискателя.Видно е,че жалбоподателката се е възползвала от реда по чл.439,ал.1 от ГПК ,но не се е стигнало до положителен резултат.В настоящото производство не следва да бъдат коментирани постановените съдебни решения .

При така изложеното съдът приема, че нито кметът на общината, нито директорът на Д“МДТ“ Пловдив са компетентни по искането за отписване и по възражението на длъжника за изтекла погасителна давност. Поради това и нямат задължение да се произнесат по процесното искане и съответно по жалбата срещу първия отговор на искането, а произнасянето е само с уведомителен характер без да внася някаква промяна в правната сфера на заявителя. Поради което е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК.

В този смисъл са определения на ВАС по адм. дела № 2453/2016 г. на Седмо отделение и № 12724/2018 г. на Първо отделение Определение № 9907 от 1.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9426/2021 г., I о, Определение № 6743 от 7.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5719/2022 г., I о, Определение № 11 от 25.04.2023 г. на ВКС и ВАС по адм. д. № 8/2023 г., 5-членен с-в.

Разбира се, горното не означава, че бездействието на администрацията не е снабдено със средства за защита. Неизпълнението на императивната норма на чл.173, ал. 2 от ДОПК, според която вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2 ДОПК, свързано с приложимия в случая процесуалния способ по чл.433,ал.1,т.2 от ГПК да се прекрати изпълнителното производство с постановление на ЧСИ по искане на взискателя, може да се защити по реда на чл.256 от АПК. Което идва да покаже, че по отношение на длъжника не е останала само възможността за защита по исков път, когато се касае за задължения, за които е настъпила абсолютна давност.

По изложените съображения съдът намира, че жалбоподателката не разполага с право на жалба против оспореното писмо и същата следва да се остави без разглеждане,а производството да се прекрати.

Предвид изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, което съдът, в съответствие с разпоредбата на чл.37 от ЗПП и чл.24 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ, определя в минимален размер от 100лв./51,13 евро.

Водим от горното, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определението за даване ход по същество на устните състезания.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Х. Х. К., [ЕГН] от гр. Пловдив, [улица], ет. 2, ап. 4, чрез адв. С. В., със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул.***, против Писмо-отказ изх. №25П-4997/13.06.2025 г. на директор дирекция „Местни данъци и такси“ Община Пловдив

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм. д. № 1472/2025г. по описа на Административен съд гр.Пловдив.

ОСЪЖДА Х. Х. К., [ЕГН] от гр. Пловдив, [улица], ет. 2, ап. 4, чрез адв. С. В., със съдебен адрес: гр. Пловдив, бул.***, да заплати на ОБЩИНА ПЛОВДИВ сумата от 51,13/петдесет и едно евро и единадесет евроцента/ юрисконсултско възнаграждение.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�