Решение № 52 от 18.06.2026, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Балчик, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИН ХР. Г. при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. Г. Административно наказателно дело № 20263210200073 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявена жалба от И. Д. А. с ЕГН **********, от ***, чрез адвокат К. С. от АК-Д., със съдебен адрес в ***, срещу наказателно постановление №*** от ***г. на Т.К.Т. ВПД Началник на РУ-Б. към ОДМВР-Д., с правно основание в разпоредбата на чл.58Д и сл. от ЗАНН.

Жалбата е чрез административно наказващия орган и е постъпила в Районен съдБалчик, ведно със административната преписка,с Рег.№2108 на 06.04.2026г.

И. Д. А. твърди в жалбата си, че обжалваното наказателно постановление е необосновано, незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения.

Твърди, че не отговаря на истината описаната фактическа обстановка. Твърди, че има допуснати съществени процесуални нарушения в издаденото наказателно постановление и АУАН. Моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Претендира направени деловодни възнаграждение в размер на 150 евро. разноски под формата на адвокатско

Редовно призован, жалбоподателят не се явява в с.з.,лично. Представлява се от процесуален представител-адвокат К. С. от АК-Д..

Процесуалният представител заявява в съдебно заседание, че поддържа жалбата.

Прави доказателствени искания, а именно събиране на гласни доказателства.

Пледира да бъде отменено изцяло процесното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Претендира направени деловодни разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява в с.з. Представя писмено становище, в което твърди, че жалбата е неоснователна и недоказана, и моли съда да я остави без уважение. Оспорва размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

1

По делото, като свидетели е разпитан Н. Г. К.-актосъставител.

По искане на жалбоподателя, като свидетел е разпитан и Д.П..

Представени и приети са писмени доказателства.

Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят притежава свидетелство за право на управление на МПС.

На **** година в *** часа, жалбоподателя управлявал лек автомобил марка Ф.П. с Рег.

№ТХ****АМ. Моторното превозно средство било управлявано в ***, в посока ***.

Автомобилът, управляван от И. А., бил спрян за проверка от служители на РУ-Б..

При проверката се установило, че автомобилът няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За това деяние, свидетелят Н. К. съставя АУАН Серия GA № ***.

При проверката е констатирано, че на описаното място и време, жалбоподателя управлява описания автомобил, който е с прекратена служебно регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП на 03.02.2026 година от органите на пътна полиция.

Проверяващите приемат, че жалбоподателя надлежния ред МПС. е управлявал нерегистрирано по

Сезирана е Районна прокуратура-Добрич, ТО-Балчик за евентуално извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК.

С Постановление от 19.03.2026 година, наблюдаващия прокурор е постановил отказ от образуване на досъдебно производство и е указал на Началника на РУ-Б., като административно наказателен орган да установи наличието на административно наказателна отговорност за конкретното деяние.

АНО приема, че е налице административно нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. С оглед на този факт издава процесното наказателно постановление, с което за допуснато административно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания, а именно Глоба в размер на 500 лева и Лишаване от право на управление на МПС за срок от шест месеца. На основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, по отношение на законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата :

На 26.03.2026 година, жалбоподателят получава препис от наказателното постановление. Въззивната жалба срещу процесното наказателно постановление е подадена в деловодството на административно-наказващия орган с Рег.№240000-1357 на 30.03.2026 година.

2

Жалбата е подадена в законоустановения срок от съобщението и е процесуално допустима и е приета за разглеждане.

Относно компетентността на административно-наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - ВПД Началника РУБ., упълномощен с това правомощие със Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление.

Съдът счита,че подадената жалба е допустима,основателна и доказана.

В разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП е регламентирано, че служебно се прекратява регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.547, ал.11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственика на автомобила.

Видно от събраните доказателства, жалбоподателят е собственик на процесния автомобил.

Задължението за уведомяване по чл.143, ал.10 от ЗДвП е различно от уведомяването по чл.574, ал.11 от КЗ. По делото не се събраха доказателства, жалбоподателят да е бил уведомен надлежно по смисъла на чл.143, ал.10 от ЗДвП, за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, извършено на 03.02.2026 година. Жалбоподателят не е знаел и не е допускал, че собствения му автомобил е с прекратена регистрация към датата на проверката **** година.

Наведените в жалбата основания за отмяна на атакуваното НП кореспондират с установената в настоящото производство фактическа обстановка, както следва:

Уведомяването на жалбоподателя - собственик на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка "Гражданска отговорност", а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането.

Жалбоподателя - собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство.

Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание.

Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното 3 превозно средство и с породените от нея правни последици. Действително жалбоподателят, собственик на автомобила е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка "Гражданска отговорност", което води и до служебно прекратяване на регистрацията.

Незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност, отбелязват върховните съдии, но допълват, че в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност – за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобил на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, т.е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва, както умисъл, така и небрежност – незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост.

Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация. Неспазването на изрично записаното в закона задължение да се уведоми жалбоподателя - собственик на автомобила за служебното прекратяване на регистрацията има правни последици. Съществува законово задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП да бъде уведомен жалбоподателя за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство. В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на жалбоподателя на моторно превозно средство или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно. Под уведомяване по поставения въпрос следва да се има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага.

Съобразно Тълкувателно решение на ВКС и ВАС - "Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство".

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

По деловодните разноски

С оглед изхода на делото,съдът счита,че ОДМВР-Д.,следва да заплати в полза на жалбоподателя направените деловодни разноски в размер на 500 лева.

От 1 януари 2026 г. еврото е единствената официална валута и законно платежно средство в Република България, съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) (обн. ДВ, бр. 70 от 20.08.2024 г.). Датата на въвеждане е 4 определена в Решение на Съвета на ЕС относно приемането на еврото от България от 8 юли 2025 г., прието в съответствие с чл. 140, ал. 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Официалният валутен курс на лева към еврото е 1.95583 лева за 1 евро. Този курс е неотменимо фиксиран с изменение на Регламент (ЕО) № 2866/98 на Съвета, влязло в сила на 1 януари 2026 г. Прилагането на този фиксиран курс е императивно разпоредено в чл. 5 от ЗВЕРБ за всички преизчисления на парични стойности от левове в евро. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗВЕРБ и чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1103/97 на Съвета, превалутирането се извършва чрез делене на сумата в левове на пълната числова стойност на официалния курс (1.95583), изразен с пет знака след десетичната запетая, като полученият резултат се закръглява до втория знак след десетичната запетая по математическото правило. В настоящия случай, паричните задължения са възникнали преди датата на въвеждане на еврото, но тяхното изпълнение се търси след 1 януари 2026 г.

Съгласно принципа за непрекъснатост на договорите и правните инструменти (чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1103/97), въвеждането на еврото не променя условията на съществуващите правни инструменти, нито освобождава от изпълнение на задълженията по тях, а единствено заменя валутата на задължението. С оглед на това, съдът присъжда дължимите суми в евро, като посочва и левовата им равностойност, формирала първоначалния размер на вземането.

В този смисъл съдът приема,че посочената в наказателното постановление размер на сума на глоба следва да бъде описана в настоящото съдебно решение в евро.