Решение № 444 от 23.12.2025, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Гражданско дело 535/2024
- Вид
- Решение № 444
- Подписан
- 23.12.2025
- В сила
- 03.03.2026
- Състав
- Петя Цветанова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- §1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 444 гр. Провадия, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петя Цветанова при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело № 20243130100535 по описа за 2024 година
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД от Т. В. И. с ЕГН **********, адрес **** против ****, седалище и адрес на управление *** за приемане на установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № ДЗ011963/12.12.2023 г. е нищожен поради противоречие със закона и против „****, седалище и адрес на управление *** за приемане на установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за поръчителство от 12.12.2023 г. е нищожен като лишен от правно основание, уговорен в ущърб на потребителя и в противоречие с добрите нрави, обезпечаващ нищожна сделка.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Ищецът сключил с „****“ АД договор за потребителски кредит № 011963/12.12.2023 г. с параметри: предоставена главница 1500,00 лева, възнаградителна лихва 540,00 лева, договорен ГЛП 36,00 %, срок на погасяване 12 месеца, месечна вноска 260,00 лева, включваща 125,00 лева главница, 45,00 лева възнаградителна лихва и 90,00 лева възнаграждение за гаранция. Усвоената сума от 1500,00 лева е получена на 12.12.2023 г. по банков път. Уговореното възнаграждение за гаранция е в размер на 1080,00 лева.
Счита, че с договорения ГЛП се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на 1 финансова услуга. Твърди, че договорената лихва в размер на 36,00 % годишно надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави. Твърди, че договорната лихва е съществен елемент от договора и нищожността на тази клауза има последица изначална недействителност на кредитната сделка. Сочи, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК и в договора не е разписан действителния ГПР – записан е 49,7 %, който е различен от действително приложения, което твърди, че води до неравноправност и нищожност на клаузата за ГПР и нищожност на кредитната сделка поради липса за задължителен реквизит.
Твърди още, че уговореното възнаграждение за фирмата-поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР, а не е.
Поради това посоченият ГПР не съответства на действително прилагания от кредитора. Сочи, че кредиторът го е заблудил, като е предоставил стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 1500,00 лева с посочен ГЛП 36 % и ГПР 49,7 % с общ размер на всички плащания 2040,00 лева – невярна информация, което е довело до неравнопоставеност в кредитното правоотношение.
Твърди, че на собствено основание е нищожен и сключеният договор за предоставяне на поръчителство от 12.12.2023 г. – съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице.
Сочи, че договарянето, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение. По този договор длъжникът не е получил никаква престация и клаузата противоречи на европейското право, тъй като прехвърля риска от неизпълнение върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Сочи, че договорът за поръчителство е с акцесорен характер и може да съществува валидно само при действителен главен дълг. Счита, че кредитната сделка е нищожна, поради което не е породил правно действие и сключеният договор за поръчителство.
Моли договорът за кредит № 011963/12.12.2023 г., сключен с „****“ АД да бъде прогласен за нищожен като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, както и да бъде прогласен за нищожен договор за предоставяне на поръчителство от 12.12.2023 г. като лишен от правно основание, уговорен в неравноправие с потребителя, противоречащ с добрите нрави и обезпечаващ нищожна сделка.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „****“ АД.
Ответникът изразява становище за допустимост и неоснователност на претенциите. Сочи, че ищецът е кандидатствал за получаване на потребителски кредит онлайн. След одобрение, желаната сума е била преведена на ищеца чрез системата e-pay и получена на каса на „Изипей.
Кредитът е погасен предсрочно. Ответникът оспорва твърдението, че между страните е сключен договор със соченото от ищеца съдържание, както и акцесорен договор за поръчителство с твърдяното съдържание, като сочи, че е представено от ищцата единствено допълнително споразумение. Посочва, че въпросът следва ли такса за поръчителство, в случай, че съществува, да бъде включена в ГПР е относим към действителността на тази клауза, а не на 2 договора за кредит като цяло. Твърди, че посоченият в договора размер на ГПР съответства на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като е под 50 %.
Сочи, че дружеството-ответник предоставя на всички свои потребители преддоговорна информация под формата на СЕФ и в договора няма неяснота каква сума ще следва да връща длъжника. Оспорва твърденията за незаконосъобразност на договорната лихва, като твърди, че размерът е съответен на насрещната престация. Твърди, че договорът за кредит отговаря на законовите изисквания, заложени в ЗПК. Прави възражения за дължимостта на претендираното адвокатско възнаграждение и за прекомерност на претендираните разноски. Заявява, че не оспорва, че в посочения в договора ГПР е включена единствено дължимата възнаградителна лихва. Оспорва представеното допълнително споразумение. Моли за отхвърляне на претенциите и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ****.
Ответникът изразява становище, че предявеният иск е неоснователен.
Оспорва твърдението, че съществува сключен договор за поръчителство с ищеца. Твърди, че от страна на дружеството не е предоставяно поръчителство във връзка със сключен от ищеца потребителски кредит с „****“ АД. Прави възражения относно претендираното адвокатско възнаграждение и за прекомерност на претендираните разноски. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът с писмена молба поддържа исковете, моли за уважаване и за присъждане на разноски.
Ответникът „****“ АД с писмена молба поддържа депозирания писмен отговор, моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Ответникът **** с писмена молба поддържа депозирания писмен отговор, моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становището на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца е възложено да установи, че между него и ответниците са били сключени процесните договори с описаните параметри; че процесните договори са нищожни на посоченото от него основание. В тежест на ответниците е да установят твърденията и възраженията, от които черпят изгодни за себе си правни последици, като при проведено от ищеца доказване следва да установят, че процесните договори са сключени при спазване изискванията на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК.
Предвид становищата на ответника „****“ АД и ищеца, съдът приема за установено обстоятелството, че страните са сключили договор за потребителски кредит № 011963/12.12.2023 г. при описаните условия; че по силата на договора ответникът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1500,00 лева, както и че посоченият в договора ГПР в размер на 49,7 % включва възнаградителна лихва.
3
Процесният договор за кредит е сключен между търговско дружество, предоставящо кредити и физическо лице, действало при сключване на договора като такова, тоест има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Сключеният договор представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, в който случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, съгласно чл. 23 от ЗПК. Според чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България. Разпоредбата на §1, т. 1 от ДР на ЗПК определя за общ разход по кредита за потребителя всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условия за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В настоящия случай договорът е сключен в писмена форма, по ясен и разбираем начин, в екземпляр за всяка от страните. Видни са датата и мястото на сключване, срок, общия размер на кредита и условията за усвояването му, размер на лихвен процент.
Съгласно чл. 7.1 от договора в случай, че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция, дружеството може да начисли неустойка в размер на 1080,00 лева.
Съдът счита, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която норма договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Договаряне за дължима неустойка в случай на непредставяне на гаранция противоречи на изискването към търговеца, доставчик на финансовата услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване (възнаградителна лихва), съответна на получените гаранции. Такава уговорка поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по естеството си позволява на 4 заемодателя да получи завишено плащане, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране.
Представянето като неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване на необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На последно място, уговарянето на такава неустойка противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, която предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с процесната клауза се добавя задължение за заплащане на още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Налице е противоречие с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което влече недействителност на договора на осн. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Искът за прогласяване на недействителността на договор за потребителски кредит № ДЗ011963/12.12.2023 г. следва да бъде уважен като основателен и доказан.