Решение № 64 от 16.12.2021, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Кюстендил, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20211500500471 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.310, ал.1, т.6 ГПК, вр. с чл.146, ал.2 от СК и чл. 317 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 274840/20.08.2021 г., подадена от Б. ГР. Т., с ЕГН **********, с адрес: с. E., общ. Н., чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. Т.П., със съдебен адрес: гр. Кюстендил, ул. „ Цар освободител № 64, ет. 2, насочена срещу Решение № 260439 от 06.08.2021 г., постановено по гр.д.№ 661/2021 г. по описа на РС – Кюстендил.

С обжалваното първоинстанционно решение РС – Кюстендил е осъдил Б. ГР. Т. да заплаща на пълнолетната си дъщеря ЕМ. Б. Т. на основание чл. 144 от СК ежемесечна издръжка в размер на *** лева, платима до всяко 5-о число на месеца за текущия, ведно със законната лихва за забава за всяка закъсняла или просрочена вноска, до настъпването на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването й, като искът до пълния предявен размер от *** лева е оставил без уважение като неоснователен и недоказан, както и да заплати на ЕМ. Б. Т. разноски в размер от 267 лева, съобразно уважената част от иска, за което има представен списък по чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, а също и да заплати по сметка на Районен съд – Кюстендил държавна такса по иска за издръжка в размер на 576 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК е постановил предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.

Решението се обжалва в частта относно присъдения от районния съд размер на ежемесечна издръжка, като се сочат доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност 1 в обжалваната част.

Въззивникът счита, че първоинстанционният съд е извършил едностранна преценка на доказателствата по делото, като е взел предвид основно представените от ищцата доказателства. Твърди, че доходът му не е постоянен всеки месец, а се определя на база заработени часове и че за да определи размера на издръжката, съдът неправилно е взел предвид средномесечния му брутен доход, в който се включвали извънредно отработени часове, а не е взел предвид чистия нетен доход без извънредни часове, също и при изчисляване на реализирания от майката и бащата средномесечен брутен доход неправилно бил приел като реализиран от майката доход нейния осигурителен, а не брутен доход.

Изтъква, че при равни други условия, извън здравословното състояние на детето, майката разполагала с по-големи възможности да участва в издръжката на детето от тези на бащата.

Подчертава, че районният съд е определил несправедливо завишен размер на издръжката, без да отчете въведеното от закона в чл. 144 от СК изискване заплащането за издръжка на пълнолетен учащ да е дължимо от родителя само при условие, че същият може да я дава без особени затруднения, като изтъква, че при получаван нетен доход 1200 лева за него нямало да остават средства за живеене, за да може да покрива нуждите на дъщеря си.

Акцентира, че от приетото от първоинстанционния съд, че с оглед работоспособната възраст на ответника същият имал възможност да реализира доходи към средния за страната, не следвал изводът, че той може да дава издръжка на пълнолетното дете без особено затруднение за него по смисъла на чл. 144 от СК, което пък изключвало дължимостта й в този размер (сочи съдебна практика). Твърди, че средствата за медикаменти за лечението на детето се отпускали ежемесечно от НЗОК, с изключение на един, който се изписвал на 3 месеца и се поемал от НЗОК на 50%, като счита, че тези разходи следвало да бъдат разделени между двамата родители, съгласно материалното им положение, а не да бъдат за сметка на ответника.

Иска се изменение на първоинстанционното решение и намаляване размера на присъдената издръжка.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор по въззивната жалба от насрещната страна ЕМ. Б. Т..

С Решение № 262892/06.10.2021 г., постановено по гр. д. № 661/2021 г. по описа на КнРС по реда на чл. 250 от ГПК, районният съд е допълнил решението си от 06.08.2021 г., постановено по гр. д. № 661/2021 г. по описа на съда, като в осъдителния диспозитив, след „платима до всяко 5-то число на месеца за текущия“ и преди „ведно със законната лихва за забава за всяка закъсняла или просрочена вноска“ е добавил „считано от 08.04.2021г. “.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок за обжалване е депозирана допълнителна въззивна жалба с вх. № 276090/20.10.2021г. от Б. ГР. Т., чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. Т.П.. Твърди се, че молбата за допълване на решение, въз основа на която съдът се е произнесъл с обжалваното допълнително решение, не била депозирана в законоустановения срок предвид обстоятелството, че се 2 касае за бързо производство, по което срокът за обжалване и допълване на решението тече от датата на постановяване на решението.

Иска се постановяване на решение, с което размерът на присъдената издръжка бъде намален и бъде прието, че същата се дължи от датата на постановяване на решението.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на допълнителната въззивна жалба от насрещната страна.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение за раждане №509686 ЕМ. Б. Т. е дъщеря на въззивника Б.

ГР. Т., а нейна майка е Е.З. Т.. Ищцата е родена на 07.04.2003 г. и към момента на депозиране на исковата молба пред РС – Кюстендил - 12.04.2021 г. е навършила пълнолетие.

Между страните не се спори, а и това обстоятелство се установява от приложеното по делото решение №697 от 20.10.2017 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д.№1898/2017 г., че бракът между родителите е прекратен с развод по взаимно съгласие, като е утвърдено постигнатото между тях споразумение, видно от което упражняването на родителските права спрямо непълнолетното тогава дете – Е.Т. са предоставени на майката, на бащата е определен лежим на лични контакти, определена е и издръжка, дължима от бащата, в размер на 120 лв., размерът на която впоследствие с решение по гр.д.№196/2019 г. районният съд е увеличил до сумата от 200 лева.

От удостоверение с изх. № 279/06.04.2021г. се установява, че Е.Т. е редовна ученичка в ******************************” клас за учебната 2020/2021 г.

Видно от ЕР №0857 от заседание №073 с дата 18.04.2019 г. на МБАЛ „*********************** е, че Е.Т. *******************************. От представеното второ ЕР №1194 от заседание №089 от 20.05.2021 г. на *******************, етапна експертиза от 28.04.2021 г., електронна рецепта за лекарства, фактура, рецептурна книжка на ищцата, както и писмо изх.№11-00-13-1/22.07.2021 г. на РЗОК – гр. Кюстендил се установява, че ищцата ежедневно използва предписано й лекарство ******, като здравната каса поема 50% от цената му или сумата от 116.29 лева и която стойност покрива месечната доза от медикамента.

По делото са представени и писмени доказателства за размера на доходите на родителите.

От служебна бележка с изх.№249 от 20.04.2021 г., издадена о*******************, бащата (въззивник в настоящото производство) е реализирал в периода от м.10.2020 г. до м.03.2021 г. включително брутно трудово възнаграждение общо в размер на ******** лева или средно ****** лева месечно. От представената пред въззивната инстанция служебна бележка от същия работодател се установява, че за периода от м.06.2021 г. до м.11.2021 г. бащата е получил брутно трудово възнаграждение в общо размер на 12 936.60 лева или 3 средно 2 156.10 лева месечно.

От приложено по делото Удостоверение изх.№882/08.04.2021 г., издадено от ******************* се установява, че средно месечния доход на майката на ищцата за периода от м.08.2020 г. до м.01.2021 г. е в размер на ******* г. , а за периода от м.05.2021 г. до м.10.2021 г. същият е в размер на ******** лева, установимо от Удостоверение изх.

№3203/03.12.2021 г., издадено от ******************* и представено пред въззивната инстанция.

Установено е също така от приложените пред районния съд писмени доказателства, че бащата изплаща лични кредитни задължения в общ размер на ********* лева на основание постигнато споразумение за обединяване на кредити, сключено между ответника и „Банка ДСК“ ЕАД. Видно от Договор за паричен заем от 26.11.2020 г. между ответника и „Изи Асет мениджмънт“ АД на Б.Т. е отпуснат паричен заем в размер на 4 038.00 лева със срок за погасяване – 72 седмици при 36 вноски, с размер на двуседмична погасителна вноска от 121.76 лева.

Установено е от приетите по делото удостоверения от Община Кюстендил и Агенция по вписванията, че ищцата Е.Т. няма движимо и недвижимо имущество, като няма и налични вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – гр. Кюстендил.

Ищцата живее в жилището на своята майка, като здравословните проблеми на Е са от навършването на едногодишната й възраст. С оглед влошеното й здравословно състояние били необходими специални условия за нейното отглеждане, включващи начин на живот, изхранване и хигиена. В тази насока са дадените пред РС показания от майката и сестрата на ищцата, които също така установяват, че Е.Т. се нуждае и от допълнителни частни уроци по биология и химия, необходими за предстоящото й кандидатстване във висше учебно заведение. Последното обстоятелство се установява и от ищцата, която е изслушана по реда на чл.176 ГПК. На зададените въпроси последната отговаря, че посещава допълнителни уроци по биология и химия, за които заплаща седмично общо 60 лева, като за уроците по химия пътувала до Дупница, което било свързано с допълнителни разходи за транспорт.

От свидетелските показания също така се установява, че Е имала необходимост от спазване на по-различен начин на живот от обичайния. Ходела на периодични прегледи в гр. София, което било свързано с допълнителни разходи, извън тези за предписаните й лекарства. Според свидетелката ****** сестра на ищцата, ответника не се интересувал от последната, като след навършване на пълнолетието й, спрял плащането на издръжката.

При така констатираното от фактическа страна, районният съд е отчел обстоятелството, че ищцата е с общо заболяване, което я прави 50% нетрудоспособна, както и необходимостта й от приемането на специални медикаменти, медицински прегледи и допълнителни разходи поради специфичния начин на живот, както и предстоящото й кандидатстване във висше учебно заведение. Отчетена е завишената нужда от финансова подкрепа при ищцата, предопределена както от специфичното и здравословно състояние, така и от нарасналата й възраст, при което е определил общо дължима издръжка от двамата 4 родители в размер на *** лева. От така определената сума дела на издръжката, която да бъде платима от ответника, определил на сумата от *** лева, отчитайки наличните по делото доказателства за получавания от същия средномесечен доход от ****** лева, липсата на задължения за издръжка към други лица, като с оглед установеното изплащане на кредитни задължения от страна на ответника е акцентирал, че това не е основание за отхвърляне на иска за присъждане на издръжка на пълнолетен учащ се, които нужди би следвало да бъдат поставени на преден план.

При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:

Съдът, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. То е и допустимо.